Работим в партньорство, общуваме и рискуваме

Преди десет години две млади жени се заемат с нелеката задача да произвеждат мебели за износ в едно "мачо"-общество, каквото е българското. Това са Геновева Христова ѝ нейният бизнес партньор Анелия Касабова. В момента продажбите на компанията им "Лигна Груп" достигат 2 млн. евро годишно. "Лигна" се занимава с обзавеждането на хотели предимно в Германия, но и в скандинавските държави и Франция. В условията на финансова криза в цяла Европа и в момент, в който мебелната индустрия в България отчита спад от 37%, бизнесът на Геновева Христова регистрира ръст от 28%.

Целта, която си е поставила в момента, е да покори английския пазар и по всичко личи, че ще я постигне.

Успехите на "Лигна" не остават незабелязани и преди два месеца от Министерство на икономиката, енергетиката с туризма се обаждат на Геновева и ѝ казват, че са я избрали да представи България по време на Европейската седмица на малките и средните предприятия в Брюксел. Тази година тя е под надслов "Тайната на успеха" (The Secret of Success). Събитието има за цел да срещне най-успешните предприемачи в сектора от различните европейски държави.

"Това е много странна професия – предприемач", казва Геновева. "Ясно е, че от една страна трябва да имаш подходящите гени, трябва да имаш в кръвта си заложено нещо, което те различава от служителите, които вечно работят за работодател т.е не поемат рискове. Защото наистина основното за предприемача е да поема рискове – къде добре, къде лошо, но да рискува".

Според Геновева МИЕТ я избира да представи страната не само, защото е жена – успешен предприемач, но най-вече заради обществено полезната дейност, с която се занимава.

"Като външнотърговска фирма ние не сме много познати в България, в мебелния бранш – да, но не и в обществото. Но аз от години се занимавам с обществено полезна дейност, отначало като изпълнителен директор на Браншовата камара на дървообработващата и мебелна промишленост, а понастоящем като човек, който се опитва да налага клъстърите в България." (под клъстър в икономиката се разбира група от взаимосвързани фирми с еднаква стратегическа цел -бел.ред.)

Геновева Христова е председател на Асоциацията на бизнес клъстърите в България, а освен това и на Български мебелен клъстър, който е нейна "рожба".

"В България много малко хора вярват в клъстърите. Тук не вярват, че фирмите могат да работят заедно и да успяват, всеки се спасява самостоятелно, защото така е най-сигурно. Имаме хиляди примери как ООД-та след години стават ЕООД-та, как партньорства се развалят. Ние обаче вече 10 години работим заедно и мога да кажа, че сега работим по-добре, отколкото в началото. А в клъстъра има 10-12 фирми. Фирмите в България трябва да осъзнаят, че са достатъчно малки и не могат да се справят самостоятелно с конкуренцията на глобалния пазар. Просто трябва да създават партньорства, да влязат в синергия с колеги, иначе все ще затварят и ще се чудят защо тази криза няма край", казва Геновева Христова.

Разликите между западните и българските инвеститори

"Лигна" работи изключително на външния пазар, предимно с Германия, но и с други западноевропейски държави. Фирмата е избрана от "Пежо" да обзаведе офисите ѝ във Франция. "Въпреки че, ако сега питате французите, те няма да признаят, че мебелите в офисите им са български", казва Геновева.

"Аз се радвам, че в България досега сме нямали проекти, особено с балона в строителството, който се спука, защото много колеги в мебелната промишленост не си получиха парите", добавя тя.

Има още една причина фирмата ѝ да не работи с български инвеститори. "В България няма създадени традиции и култура за ползване на компании като нашата. Ние сме проджект мениджмънт компания. Ако вие сте инвеститор, имате хотел на морето или в планината и искате да го обзаведете, наемате ни и в определения срок идвате да си видите обзаведения хотел. Но какво прави българският инвеститор? Той предпочита да създаде един отдел, да наеме трима души, току що завършили, не коментирам квалификацията. Та на тези трима служители да им даде един каталог и да им каже: това са мебелните фирми – искам дивани, искам матраци, искам столове...А на Запад има традиции в подобно обслужване. Инвеститорът там иска дизайн, мебели и да отвори хотела на определена дата. Наема ни и повече не мисли за този проект, може да се заеме с друг, да обмисля нещо ново и т.н. Държа да отбележа – това не е суперскъпа услуга, която увеличава разходите. Смятам, че такова качество, което предлагаме, ще излезе много по-скъпо, ако поотделно си търсиш доставчиците."

"Лигна" все пак има и български клиенти – частни лица, които са запознати с дейността ѝ и я наемат за обзавеждането на личните им апартаменти. "Това е около 5% от дейността ни", казва Геновева.

Блестящо представяне в Брюксел

Геновева Христова и партньорката ѝ Анелия Касабова успяват да впечатлят останалите участници в европейската седмица на малките и средните предприятия, както и европейските служители. Отправят конкретни и конструктивни предложения за промяна на икономическата стратегия на ЕС "Европа 2020" в областта на интернационализацията на малките и средните предприятия, интересуват се от малко познати, но много полезни за бизнеса, законодателни инициативи на ЕК и учудват всички с факта, че организацията им съди германска хотелска верига, бивш държавен монополист, за некоректно отношение.

Интернационализацията на малките и средните предприятия има за цел да направи европейските фирми конкурентноспособни на пазара извън ЕС. Една от мерките в стратегията предвижда създаване на бизнес центрове в определени държави, които ще се занимават с анализ и проучване на местния пазар. Така една малка фирма, която иска да стъпи на този пазар, но не може да си позволи да направи обширно проучване, ще има достъп до тази информация във въпросния европейски бизнес център.

"Предложението, което дойде от нас, е тези бизнес центрове да се изградят в пет стратегически пазара, на които има търсене и могат да погълнат стоки, отколкото дифузия в над 30 пазара", казва Геновева. Тези стратегически пазари са Латинска Америка (Бразилия), Близкия Изток, Индия, Китай и Турция.

От "Лигна Груп" изненадват европейските чиновници с въпроса си кога щесе въведе т.нар. директива за късното плащане, тъй като инициативата е съвсем нова. Тя ще регламентира сроковете за разплащане на обществени поръчки не само между държавата и бизнеса, но и от бизнеса към бизнеса. Документът регламентира и изплащането на определена лихва от страна на възложителя при забавяне на плащането. От ЕК обяснили на Геновева Христова, че има съпротива от националните парламенти на страните членки за въвеждането на директивата, но въпреки това Европейския парламент ще я гласува през юли, а след 18 месеца ще трябва да е въведена във всички държави от ЕС.

"Хубавото е, че в директивата се засягат и отношенията бизнес-бизнес, защото, ето сега ние влизаме в един юридически спор с Германия", казва Геновева.

"Когато ще работиш с Германия, си мислиш, че всички са надеждни, но се оказва, че и там има некоректни клиенти", казва изпълнителният директор на "Лигна Груп".

Спорът ѝ е с голяма хотелска верига, която я наела за обзавеждането на неин обект по препоръка на друг германски партньор. Двете германски компании обаче си развалили отношенията и "Лигна" отнесла негативите. Започнали неизпълними претенции и неплащане на около 25% от стойността на договора. "Към нас имаше нелоялно отношение, но ние си намерихме добри адвокати и отиваме на съд, въпреки че ни заплашваха, че няма смисъл и т.н.", казва Геновева.

Трудностите в работата

Трябва да се върви към намаляване на административните пречки и бюрокрацията, отговаря Геновава на въпрос няма ли все пак да се оплаче от нещо.

"Например, темата с бавенето на ДДС – когато си външнотърговска фирма, ясно е, че винаги си на възстановяване. Миналата година например чакахме осем месеца да ни възстановят 200 хил. лева. Това със сигурност не е много приятно", казва Геновева. "Това би ни облекчило, надявам се да се работи в тази насока".

Тя предлага още да се въведат преференции за фирми износителки, защото "те дърпат външнотърговския баланс".

Има нужда и от оптимизация на работата с еврофондовете, защото се оказва, че по схемата за интернационализация на българските предприятия Геновева Христова не може да участва като клъстър или като търговец, а само като производител.

Това, което най-много би зарадвало Геновева и Анелия, обаче е, българските институции и фирми, както и самите фирми помежду си, да се научат да общуват.

"Проблемът на българските фирми е комуникацията. Това да не отговаряш една седмица на мейл например...Както и спазването на срокове - ние не правим компромис със сроковете и за това сме влизали в голям екшън. По този начин обаче направихме така, че България да бъде споменавана с добро."