Радан Кънев с предложение за спасителен икономически пакет

Спасителен пакет от седем спешни икономически мерки предлага евродепутатът Радан Кънев (Демократична България/ЕНП) на премиера Бойко Борисов. Това става ясно от изпратеното му открито писмо.

Според него прилаганата икономическа политика в момента "заплашва с всеобхватен фалит националната икономика". 

Освен това Кънев смята, че прилаганата икономическата политика е в разрез с препоръките и изискванията на ЕС, което изправя страната ни пред риска да остане извън обхвата на европейската солидарност и да не получи подкрепа.

"Моят непоискан съвет е да дадете надежда на българските граждани и да потърсите нашето доверие за трудните месеци, които предстоят, с нов, по-хуманен икономически план, представен от нов финансов министър", пише Радан Кънев.

Спешните мерки

Той предлага мярката за защита на работните места, позната като "60/40", да бъде изцяло променена или допълнена с друга мярка, която да е насочена към малките предприятия и семейния бизнес. Предложението е за най-засегнатите фирми подкрепата да достигне 80% от реалните разходи за труд, а не от брутната заплата.

На засегнатите предприятия и самонаетите да се даде достатъчна данъчно-осигурителна ваканция, като се включат и вече изискуемите осигурителни плащания за месец март. Само така ще се избегне включването им в "черния списък" на неизрядните длъжници и отпадането им от всички схеми за подпомагане и кредитиране, аргументира се Кънев.

Той предлага още на малките и семейни предприятия, особено тези от сферата на туризма, да бъдат предложени преки финансови помощи за съхраняване на бизнеса и работните места.

На родителите, които са в неплатен отпуск и отглеждат малки деца и ученици, да бъдат предоставени преки и безвъзмездни помощи, а не кредити, иска Кънев.

Всички задължения на бюджета към бизнеса да бъдат изплатени незабавно, призовава евродепутатът.

За осигурените в страни от ЕС българи да бъде отворена гореща телефонна и онлайн линия на Агенция по заетостта, на която да ги консултират за правата им в рамките на законодателството на ЕС. Да бъдат предприети и незабавни действия на ниво МТСП за уреждане на всички висящи осигурителни въпроси с държавите-членки, от които те се завръщат, иска Кънев.

Да бъде въведена проста и ясна програма за безлихвено кредитиране на бизнеса и домакинствата с бюджет далеч над заявения от 500 млн. лв. и без посредничеството на Българската банка за развитие, настоява депутатът.

Подкрепата у нас е 4% от БВП, докато в други страни от ЕС достига до 30%

Радан Кънев призовава Борисов да приложиспасителните икономически мерки, които прилага цяла Европа.Те са свързани със специална грижа за малкия и семейния бизнес, достигане на подкрепата до всички засегнати граждани и предприятия,като помощта не трябва да включва само кредити, а и преки парични помощи и освобождаване от данъчни тежести.

За постигане на тези цели отделните държави обявяват спасителни планове между 10 и 30% от брутния си вътрешен продукт. ЕС мобилизира кредитна програма от 2.77 трилиона евро, което е 15% от съвкупния БВП на страните-членки за 2019г., като 100 млрд. евро е само първоначалната, спешна помощ за краткосрочна защита на работните места, припомня Кънев.

Според него обявените от правителството мерки за защита на икономиката, бизнеса и домакинствата, поставят България в изолация от общите европейски политики, защото не отговарят на стандартите на ЕС нито по размер (при най-благосклонно изчисление те не достигат и 4% от БВП), нито по обхват.

Мярката 60/40 вече се доказа като непостигаща заявените цели. Интересът на бизнеса към нея, дори след предложените корекции, ще остане незначителен, а съкращенията и болничните нарастват лавинообразно. Независимо от някои предложени подобрения, тази мярка е очевидно насочена към големия бизнес, и то само към сектори, слабо засегнати от кризата, смята Радан Кънев.

Според него над 800 000 самонаети са изцяло пренебрегнати от държавна помощ, а туристическият бранше обречен на фали. Дребният бизнес остава неподкрепен, както и завърналите се от страни в ЕС българи, които за миналата година са внесли над 1 млрд. евро в българската икономика, посочва евродепутатът.