Радев: Тонът се успокои, НАТО е единна

Най-важното за нас е да проумеем, че повишаването на отбранителните способности на всяка държава не трябва да става и да се възприема като принуда отвън, а трябва да бъде осъзната необходимост, коментира президентът Румен Радев след края на двудневната среща на държавните и правителствените ръководители на страните от НАТО в Брюксел.

"Тонът се успокои, срещата на върха приключи с ясна воля, потвърждаваща единството на съюза и повишаване на отбранителните способности на всяка една държава. Всички дебати за четири процента (за отбрана от БВП - бел. кор.), които вчера хвърли президентът на САЩ Доналд Тръмп, останаха за по-нататък. Споровете са в момента за това кога да се достигнат два процента от БВП за отбрана", обясни Радев.

"Президентът Тръмп настоя това да стане на 1 януари догодина. Всички лидери от държавите от ЕС обяснихме, че все пак се касае за парламентарни републики - има механизми, по които се определя бюджетът. Имаме закони, така че всяко превъоръжаване изисква сложни и отговорни процедури, които отнемат време. Да не говорим за всички елементи, които формират отбранителните способности като подготовка - тя също изисква ресурси и време", добави държавният глава.

За разлика от останалите страни членки България бе представена в Брюксел от държавния си глава, който не е част от изпълнителната власт. Като бивш военен Радев традиционно се обявява за повече военни разходи, но правителството парира исканията му с коментари, че има и други сектори, които са в остра нужда.

"Най-важното е, че има консенсус, че трябва да работим за повече способности. На последния Консултативен съвет по национална сигурност точно този въпрос поставих - че националният план за постигане на два процента от БВП за отбрана трябва да бъде преразгледан до септември. Убеден съм, че всички тези планове ще бъдат ускорени и това трябва да го погледнем по много внимателен начин", отбеляза Радев, цитиран от БТА.

Вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева от своя страна коментира, че срещата на върха на НАТО е била много искрена.

"Днес имаше наистина леко извънредна ситуация. В крайна сметка обаче съюзниците след днешната среща излизат с потвърждение на ангажиментите, които сме поели още в Уелс, с това, че трябва да споделяме и да носим обща отговорност за сигурността на всеки от съюзниците. Ангажиментите за два процента за отбрана от БВП трябва да се изпълнят от всеки от нас", посочи тя.

България има план, утвърден от Народното събрание и бих казала, че стои доста добре на фона на някои от другите съюзници като процент от разходите за отбрана от БВП, добави Захариева.

Тя поясни в отговор на въпрос, че целта остава достигането на два процента до 2024 година.

"Всички се обединихме, че процентът е много важен, но много по-важно е как ефективно ще изразходваме тези средства. Решенията са и за създаване на способности, и за участие в мисии. Голяма част от държавите посочиха, че участието в Афганистан е отговорност и към сигурността на САЩ, и съпричастност от страна на европейските партньори. Имахме много откровен и искрен разговор. Мога да кажа, че излязохме по-силни и по-обединени след този разговор", добави Захариева.

България е една от страните в НАТО, която все още е далеч от поставената цел да отделя 2% от БВП за отбрана. Българският бюджет за отбрана се движи през последните години в рамките на 1.2 - 1.4%, но страната ни разчита на различни шашми, за да заблуди партньорите си в НАТО и собствените си граждани, че сигурността е приоритет. Последният трик е да смята в бюджета за отбрана планирани средства за модернизацията на армията, които е предварително ясно, че няма да бъдат усвоени.

Вицепремиерът и военен министър Красимир Каракачанов допълни в Брюксел, че президентът на САЩ Доналд Тръмп е направил днешното заседание много интересно.

Разсъни залата със сутрешното си изказване, добави той.

Всички сме заинтересувани НАТО да има сериозни възможности да си изпълнява задълженията, тази тема не касаеше нас, поясни Каракачанов с уточнението, че нашата страна има одобрен план за изпълнение на целите за разходи за отбрана.

Основният въпрос, по който трябва да бъде поздравено българското правителство, е поканата към Македония (за преговори за членство в НАТО - бел. кор.). Именно с договора, изработен от министерството на външните работи и подписан на 1 август миналата година, се даде тласък за това днес Македония да има покана, това е успех преди всичко за българската балканска политика, коментира Каракачанов.