Радосвет Радев към Горанов: У нас има диктатура на пролетариата

Една от работодателските организации – Българска стопанска камара (БСК), влезе в словесен сблъсък с финансовия министър Владислав Горанов по темата за заплащането на труда на работещите.

През уикенда Горанов заяви в интервю за "24 часа", че се опитва "да внуши" на работодателите, че обезценяването на труда е довело до неговата липса, която в последно време е сред топ проблемите на бизнеса у нас. В понеделник изпълнителният председател на Българската стопанска камара (БСК) Радосвет Радев отговори, че уважава "публицистичния талант на финансовия министър", но в момента "живеем в диктатура на пролетариата през синдикатите", които договарят двустранно с правителството важни решения като например вдигането на максималния осигурителен доход и на минималната заплата.

Владислав Горанов: Провалихме обществото заради евтиния труд

Владислав Горанов заяви в събота, че политиката на правителството за вдигане на заплатите в бюджетния сектор и за повишаване на минималното възнаграждение, което ще е 560 лв. от 1 януари, цели да внуши на работодателите, че "цената на труда не може да е източник на конкурентоспособност".

"Видяхме, че през дългите години, когато ниските данъци и ниската цена на труда бяха източник на конкурентоспособност, освен да се задълбочи неравенството и да напуснат огромен брой млади умове, да отидат в Европа, където цената на труда е по-висока, друго не успяхме да постигнем. Тоест, макар и късно, трябва да осъзнаем, че цената на труда не е само фактор на производителността", каза Горанов пред "24 часа".

По думите му именно подценяването на труда е довело до неговата липса, от която в момента ежедневно се оплаква белият бизнес. "А когато говорим за държавна политика, не е важно само едностранчиво и канонично да гледаш на макроикономическите пропорции, а в момент, в който и мързеливи не можеш да намериш за работа, да осъзнаеш, че ти си провалил обществото, оставяйки ценните хора да изтекат, подчинявайки съотношенията между труда и капитала на догмата, че евтиният труд произвежда по-ефективно", каза Горанов.

Радосвет Радев: И богатите вече си тръгват от България

На въпрос на Mediapool дали работодателите носят отговорност и известна вина за изтичането зад граница дори на нискоквалифицираните кадри, които търсят по-добри заплати, Радосвет Радев попита защо през последните 10 години непрекъснато се увеличава данъчно-осигурителната тежест. Ако държавата не изземвала въпросните ресурси от белия бизнес под формата на данъци и осигуровки, той щял да върне у нас умните млади българи, които щели да работят за по 4000 лв. у нас вместо за 4000 паунда в чужбина.

В същото време данните на Евростат сочат, че България е една от държавите в ЕС с най-ниски данъчно-осигурителни приходи като дял от брутния вътрешен продукт, тоест държавата изземва сравнително по-малко ресурси, които впоследствие преразпределя през бюджета и социалните системи на фона на останалите държави в съюза.

"Нека ни покажат една мярка в бюджета, което е "про" бизнес. И богатите, доколкото ги има, вече си тръгват от България", възнегодува още Радосвет Радев по повод политиката на правителството. Той добави, че ако може да каже една добра дума за финансовия министър, то това е очакваното присъединяване на българския лев към предверието на еврозоната – механизма "ERMII".

Димитър Бранков от БСК допълни, че месечната производителност у нас е 2000 лв. на работник, от които трябва да се платят заплати, данъци, амортизации. "Колко може да бъде средната работна заплата при 2000 лв. производителност", попита Бранков.

БСК: Ръстът на заплатите догодина ще е към 8%

Прогнозата на БСК е, че догодина ръстът на средната работна заплата няма да надхвърли тазгодишния, който по последните данни е около 7.8%. Този ръст идва предимно от заплатите на висококвалифицираните специалисти, твърдят от стопанската камара.

По думите на Димитър Бранков има противоречиви данни за заетостта. Като цяло тя се увеличава, но в определени области се регистрира спад – например с 6% във Велико Търново. Причината била, че пенсиониращите се работници излизат от пазара на труда, но не се заместват от млади хора, които да започват работа.

От стопанската камара за пореден път развиха тезата си, че трябва да се облекчи вносът на работници от чужбина. "И Румъния, и Полша, а и Германия търсят работници. Ние не можем да задържим нашите работници, но трябва да компенсираме това", каза Камен Колев от БСК.

Бизнесът има нулево доверие в ключови регулатори

Камарата представи и своя анкета сред предприемачи на тема "2018 г. през погледа на бизнеса".

Налице е влошаване на оценката за бизнес климата, а самооценката за състоянието на предприятията е "застой" и "слаб растеж". Проучването отчита умерен песимизъм за 2019 г., който в голяма степен се дължи на неудовлетвореност от работата на институциите, притеснения за ръст на цените, на данъчната и регулаторната тежест, както и заради дефицита на качествена работна ръка.

Анкетираните бизнесмени оценяват най-високо институции като президента и омбудсмана, които нямат съществено отношение към тяхната дейност. Доверието сред бизнеса в два ключови регулаторни органа – Комисията за енергийно и водно регулиране и Комисията за финансов надзор, е отчайващо ниско – съответно 3% и 5%.

Фирмите не са доволни от работниците си

Според 58% от участниците в проучването корупцията е нараснала през 2018 г., а според 49% се е увеличила и престъпността.

Въпреки розовата държавна статистика за заетостта всеки четвърти работодател споделя, че е намалил броя работни места във фирмата си. Успоредно с това, 39% от анкетираните казват, че са увеличили работните заплати.

По-голямата част от предприемачите не са доволни от работниците си, става ясно още от анкетата. 67% от анкетираните твърдят, че професионалните умения на служителите им не отговарят или отговарят много слабо на очакванията им. 62% от бизнеса не е доволен от дисциплината на работещите, а 64% - от нереалистичната им самооценка.

За 2019 г. огромен процент от работодателите – 92%, очакват по-висока инфлация заради ръст на цените на суровините и в енергетиката.

54-55% от предприемачите очакват да имат ръст на нови продукти и пазари догодина. Всеки трети обещава да инвестира в нови мощности и иновации. Цели 68% прогнозират увеличение на възнагражденията на персонала.