Райнер Цителман: Важно е да си припомняме миналото, за да не се повтори

"Много ценно за обществото е да се сблъска с миналото си. Едно общество като българското, според мен, трябва да знае повече за всичко, което се е случило тук в близкото минало“, казва немският историк и социолог, автор на 26 книги, д-р Райнер Цителман в интервю пред Mediapool.

В първата част на интервюто Райнер Цителман поясни разликата между пазарната и плановата икономика, връзката между конспиративните теории и антикапиталистическите нагласи. Неговото мнение за екологичната икономика, изкуствения интелект и причината интелектуалците да се изкушават от социализма.

Райнер Цителман не е само историк, който добре познава съвременната история, близкото минало и ужасите на комунистическата власт в Съветския съюз и Китай. Той осъзнава ролята на колективното минало и нуждата да помним какво се е случило, за да се поучим от събитията и да не позволяваме те да се повторят. Защото няма бъдеще без история.

Д-р Цителман, какъв отпечатък е оставило социалистическото минало на страните от бившия Източен блок и как то е променило нагласата им спрямо капитализма?

Събитията в тези страни са много различни. В някои страни преходът от социализъм към капитализъм е много успешен, а в други - не. Няколко примера за успешен преход са Полша, Чехия и Виетнам. Виетнам и до днес определя себе си като социалистическа страна, но е много предприемчива държава. Виетнам беше най-бедната страна в света в края на 80-те, но след проведената реформа на свободния пазар през 1986 г. промените започнаха да настъпват.

През 80-те години Полша беше една от най-бедните страни в Европа, по-бедна от Украйна. Брутният вътрешен продукт на глава от населението беше само половината от този на Чехия. През 1990 г. започнаха икономическите реформи и в продължение на повече от три десетилетия Полша беше европейският първенец по растеж, а жизненият стандарт се повиши драстично. Стандартът на живот във тези три държави се подобри драстично.

Това са успешни трансформации от социализъм към капитализъм. Но има и редица случаи, в които промяната е неуспешна, например в Русия. Те започнаха някои реформи в началото на века, но през 2003 г. Владимир Путин започна да променя системата в клептокрация, където правителството крадеше всичко от обществото. Те наричат това капитализъм, но това не е капитализъм, а клептокрация. Друг подобен пример са страните от бивша Югославия, например Босна и Херцеговина. В някои от тези страни елитите си останаха същите. В Албания бившите комунисти станаха така наречените „капиталисти“. Това са същите фамилии семейства и липса на истинска промяна.

В нашите проучвания се вижда, че страните, в които образът на капитализма е положителен и са осъществени качествени промени, са много успешни. Страни като Полша, Чехия и Виетнам, за които разказах. От другата страна, тази на Русия или страните от бивша Югославия, капитализмът има отрицателен имидж, защото се е провалил в прехода.

Този сценарий ни е добре познат в България. Според вашите проучвания страната ни заема неутрална позиция спрямо пазарната икономика, но пък 68% от анкетираните свързват капитализма с отрицателни понятия. На какво се дължи разликата?

В нашето проучване България и Румъния са в средата между двете крайности. Ситуацията тук не е толкова лоша, колкото в Русия, но не е така добра, както в Полша.

Източници: Проучване 12038 на Института „Аленсбах“, Sant Maral Foundation
(SMF); анализи 20-091774-30, 21-087515-07 и 22-014242-04-03 на Ipsos
MORI, Indochina Research, както и FACTS Research & Analytics Pvt. Ltd./ Цителман, Райнер, "В защита на капитализма ", Из. Рива

Първо използвахме въпроси за пазарната икономика, в които не спомеаваме думата капитализъм, а резултатът бе неутрален. Но след това поставихме въпроси, в които споменахме думата капитализъм и тогава резултатът беше по-негативен. Но това се забелязва в много други държави, явно зависи от термините. Самата дума капитализъм е мръсна дума за много хора. Ако не използвате тази дума, тогава подкрепата за капитализма е малко по-голяма. Но това беше нещо, което очаквахме преди да направим проучването.

Източници: Проучване 12038 на Института „Аленсбах“, Sant Maral Foundation
(SMF); анализи 20-091774-30, 21-087515-07 и 22-014242-04-03 на Ipsos
MORI, Indochina Research, както и FACTS Research & Analytics Pvt. Ltd./ Цителман, Райнер, "В защита на капитализма ", Из. Рива

Въпреки това нагласата спрямо капитализма в България е по-добра в сравнение с много западни страни като Германия, Франция и Великобритания? На какво се дължи това?

Донякъде е логично, че ако опитът със социализма е от близкото минало и промяната е положителна, възприятието е по-позитивно. Така че това е причината Полша и Чехия да имат толкова добри резултати. Немалко хора помнят колко лошо е било през социализма и знаят колко се е променил животът им. В западните страни като Германия или Швейцария, особено Швейцария, която е много успешна, много капиталистическа страна, имиджът на капитализма не е толкова добър, защото хората забравят каква е причината за развитието. Те не разбират, приемат за даденост. Същото е и със свободата или демокрацията. Ако си живял в диктатура, през първите години след промяната хората се чувстват по-свободни, оценяват свободата на словото и печата. Ако са свикнали с тази свобода в продължение на десетилетия или дори може би в продължение на 100 или 200 години, те не го оценяват толкова. Приемат всичко за даденост. Същото е и с капитализма. Те забравят защо са станали успешни. Това се случва в повечето от тези държави.

Източници: Проучване 12038 на Института „Аленсбах“, Sant Maral Foundation
(SMF); анализи 20-091774-30, 21-087515-07 и 22-014242-04-03 на Ipsos
MORI, Indochina Research, както и FACTS Research & Analytics Pvt. Ltd./ Цителман, Райнер, "В защита на капитализма ", Из. Рива

В България и днес носталгията към близкото минало е голяма и води до поляризация сред обществото. Вие сте историк. Как според вас може да разглеждаме миналото и да избягаме от капана на носталгия?

Трудно е да се отговори на този въпрос. Хората често изпитват носталгия и романтизират миналото. Те си спомнят за своята младост. Жените си спомнят колко са били красиви тогава. Мъжете си спомнят веселията и любовите, които вече нямат. Това е вид тенденция. Поглеждайки назад, те виждат нещата по-позитивни, отколкото са били.

Ние, хората, сме склонни да забравяме негативните неща. Забравяме лошите моменти от изминали връзки и често съжаляваме за тях, защото в нас изникват само хубавите спомени. Алкохолиците забравят колко им е навредил алкохола и са склонни да се върнат към него. Наркоманите към дрогата. Но така работи мозъкът ни. Понякога е важно, че забравяме. Животът ни щеше да е много труден, ако помним всички негативни събития от него.

Но е важно да си припомняме миналото, за да не забравяме какво се е случило наистина. Много ценно за обществото е да се сблъска с миналото си.

Едно общество като българското, според мен, трябва да знае повече за всичко, което се е случило тук в близкото минало. Ние успяхме да го направим в Германия, беше важно за нас след Втората световна война. Вероятно не съумяхме в началото, но започвайки от 60-те години, ние намерихме начин да се справим с миналото. Разговаряхме много за случилото се. Имахме ясни спомени за времето на националсоциализма, за да не забравяме какво се е случило. За съжаление, това не се случи в някои страни. В Русия някои си спомнят с носталгия за Сталин, в Китай не искат да си припомнят управлението на Мао, докато ние сме наясно с всички ужаси на националсоциализма.

Ако не помниш миналото, не можеш да се поучиш от него и тогава е по-вероятно то да се повтори.