Райнер Цителман: Хората винят капитализма, без да знаят достатъчно

"Много хора обвиняват капитализма за различни проблеми, но те не знаят нищо за събитията в социалистическите страни. А там са се случили много по-лоши неща в сравнение с капиталистическите", заяви д-р Райнер Цителман в интервю пред Mediapool.

Райнер Цителман е доктор по история и социология. Научна степен по история получава през 1986 г. за проучване на националсоциализма и възгледите на Хитлер. Трудът му получава световно признание, а през 2021 г. е публикуван под заглавие "Националсоциализмът на Хитлер“.

През кариерата си д-р Цителман е работил в различни сфери. Бил е научен сътрудник в Свободния университет в Берлин, главен редактор в издателство Ullstein-Propyläen и ръководител на различни отдели в германския всекидневник Die Welt. А през 2000 г. основава собствен бизнес в сферата на недвижимото имущество.

Автор е на 26 книги, които се превръщат в бестселъри. Пише анализи и дава интервюта за редица водещи световни издания. Последната му книга "В защита на капитализма“ не само се бори срещу най-разпорстранените обвинения към капитализма, но и разглежда схващанията за тази система в различни страни по света, сред които и България.

Д-р Цителман, капитализмът е широкоупотребявано понятие, което придобива все по-негативна конотация, но сякаш хората нямат ясна дефиниция за него. Какво всъщност е капитализмът?

Най-важен е въпросът кой решава какво и колко да се произвежда? Съществуват две възможности. Първата е, че при свободната пазарна икономика или капитализма предприемачите решават какво да произвеждат, a в крайна сметка изборът е на потребителя. Докато при плановата икономика тези решения се взимат от политиците и държавните служители. Това е най-голямата и проста разлика между двете системи.

В книгата Ви "В защита на капитализма" вие опровергавате десетте най-популярни антикапиталиситчески мита, но кой остава най-влиятелен и труден за оборване?

Има няколко мита, които се борят за челното място. Моята книга започва с мита, че капитализмът е отговорен за глада и бедността. Това твърдение е много популярно. Разбира се, това е един от най-лесните за развенчаване митове. Защото преди 200 г. през 1820 г., когато капитализмът все още не съществува, 90% от населението на света е живяло в крайна бедност. Днес този процент е по-малък от 9. Това подобрение настъпва през последните няколко десетилетия. Дори в края на 80-те години на миналия век 43% от хората са живели в крайна бедност. Това е нагледен пример. Не е трудно да опровергаете този мит с факти, но хората все още вярват в него. И дори ако ги попитате дали броят на хората, живеещи в глад и бедност, е намалял, или се е увеличил през последните 20 години, повечето хора ще отговорят, че този брой расте. Това ни показват немалко подобни социологически проучвания. Хората си мислят, че сега бедността е нараснала, но е точно обратното.

Каква е връзката между конспиративните теории и нагласите спрямо капитализма и пазарната икономика, която разглеждате във вашите проучвания?

Предложихме на нашите респонденти 34 различни твърдения за капитализма с положителни и отрицателни схващания. Например капитализмът е причината за глада, за бедността, за монополите или пък капитализмът означава икономическа свобода, подобрява условията на живот на много хора. С алчност и корупция ли го свързвате или пък с голям избор от стоки и възможности. Чрез тях успяхме да разберем какво мислят хората за капитализма. След това попитахме нашите анкетирани още два въпроса, типични за конспиративните теории. Накрая анализирахме прокапиталистите или антикапиталистите се съгласяват повече с въпросните конспиративни твърдения – политиците са единствено марионетки на могъщи скрити сили и политиката се прави чрез тайни планове.* Резултатът е, че в 33 от тези 34 държави, или в почти всяка държава, антикапиталистите са склонни да подкрепят в по-голяма степен конспиративните теории, отколкото прокапиталистите.

*Коефицеинт на конспиративната теория за анкетирани, които са съгласни с подчертаните твърдения

Източници: Проучване 12038 на Института "Аленсбах", Sant Maral Foundation,
проучвания 20-091774-30, 21-087515-07 и 22-014242-04-03 на Ipsos MORI, Indochina Research и FACTS Research & Analytics Pvt. Ltd./ Цителман, Райнер, "В защита на капитализма ", Из. Рива

Това е логично, защото въпреки че хората не наричат антикапитализма конспирация, за мен е именно това. Антикапиталистите вярват, че супербогатите и лобистите контролират всичко, а политиците са само марионетки в ръцете на няколко връхбогати личности. В подобни теории вярват и десни, и леви.

Каква роля играе дезинформацията за негативното възприемане на капитализма?

Зависи как разглеждаме дезинформацията. Може да я разгледаме като липса на информация. Вече отбелязах факта, че преди капитализма 90 % от населението на света е живяло в крайна бедност. Днес са по-малко от 9 %. Това е нещо, което повечето хора не знаят. Те не са чували за това в училище. Това е по-скоро липса на информация. Често когато говоря в различни страни из света, питам хората от аудиторията дали са чували за "Големия скок напред" на Мао, най-големия социалистически експеримент в историята, където между 1958 и 1962 г. загиват около 45 милиона души. Независимо от аудиторията, малцина са запознатите с този факт. Това е липса на информация, непознаване на фактите. Написах "В защита на капитализма", за да предоставя на хората всички факти и дании за много от проблемите, за които винят капитализма без да знаят достатъчно. Много хора обвиняват капитализма за различни проблеми, но те не знаят нищо за събитията в социалистическите страни. А там са се случили много по-лоши неща в сравнение с капиталистическите.

Когато пък говорим за дезинформацията като пропаганда, може да дадем пример с Русия, която разпространява фалшива информация навсякъде по света, включително и сред капиталистите. Най-големият проблем на капитализма обаче не е дезинформацията, а че не се коментират теми, за които трябва да говорим. Медиите пишат за всекидневни събития. Те не се вълнуват толкова от дългосрочни събития, които ще имат влияние и ефект след десетилетия. А капитализмът е обвързан именно с такива дългосрочни събития.

Защо толкова съвременни интелектуалци продължават да се изкушават от идеите на плановта икономика и социализма?

В една от другите ми книги - "Мощта на капитализма" има глава, наречена „Защо интелектуалците не харесват капитализма“ и имам няколко отговора на този въпрос. Единият отговор е свързан с капиталистическата система, развила се спонтанно. Тя не е конструкция. Адам Смит е написал една книга, след което я е дал на един политик и той е казал: „Страхотна идея. Нека да изпробваме системата.“ Капитализмът не е възникнал по този начин.

Но при социализма се случва точно това. Съществуват теории като тези на Маркс и Ленин, след което се извършва революция и се въвежда нова система. В творбата си "Какво трябва да се направи" от 1902 г. Ленин казва, че интелигенцията има задачата да въведе социализма в работническото движение, тъй като то не е в състояние да достигне до този извод от теорията. Това е задачата на интелектуалците, които имат важна роля за реализацията на марксистката теория. Интелектуалците обаче са сред първите жертви на комунизма. Това е трагедия, тъй като те ги довеждат на власт, а по-късно са били потискани и убивани.

Друг фактор е, ако произхождате от академична среда. Така от ранна възраст научавате, че колкото повече книги четете, толкова по-висока трябва да бъде позицията ви в обществото, толкова по-успешни ще бъдете в живота. Родителите казват: "Учете, получавайте добри оценки в училище, отидете в университет и ще бъдете успешни в живота." Същото ви казват и учителите, и професорите.

Това е само един от начините за учене – академичното учене, познато в психологията като експлицитно учене. Интелектуалците са склонни да надценяват академичното знание или да го възприемат като единствения начин на познание. Но има и други начин за учене, един от които наричаме имплицитно учене, т.е учене чрез правене. Този подход е по-важен за предприемачите.

Ученето чрез действие е много различно от академичното. Ако енциклопедичността беше ключът към финансовия успех, всички професори по бизнес и икоономика щяха да са милиардери, но те не са. Така че академичността не е ключът към финансовия успех.

Понякога интелектуалците намират за несправедливо, че хора, които нямат техните академични постижения, успяват да развият успешен бизнес и да се устроят много добре. Те не разбират, че тези хора притежават различни умения, които развиват предимно чрез опит. Не осъзнават, че имплицитното учене е толкова важно, колкото и експлицитното.

В това се коренят и причините, поради които интелектуалците не разбират капитализма. Това е като съревнование между два елита – икономическия и интелектуалния. Интелектуалците са много по-добри в комуникацията и изразяването си в сравнение с предприемачите. Интелектуалците имат много повече влияние заради своите медийни изяви и академичната си дейност. По този начин антикапиталистическите им идеи имат много повече гласност.

През последните седмици в България имаше протести от страна на миньори заради бъдещи изменения и преход в сектора на енергетиката. Но тези процеси са глобални. Какво отражение ще имат световните промени в енергийния сектор върху свободния пазар и пазарната икономика?

Мисля, че има две паралелни развития. Едното е положително и е свързано с успешните предприемачи и иновации. Строежите на нови атомни електроцентрали и нови изобретения в областта. Това са положителни неща.

От друга страна, има и една негативна тенденция. Тя е свързана със забраните около "зелената сделка", било то в Европа или САЩ. Покрай нея се забраняват или ще се забранят двигателите с вътрешно горене за автомобилите, в Германия забраняват атомните електроцентрали, забраняват фракинга и т.н.

Според мен това са отрицателни въздействия. Мисля, че положителното развитие по отношение бъдещето на енергетиката е свързано със спонтанността на пазара поради различни иновации и конкуренция.

В Германия, откъдето съм, първоначално забраниха и след това закриха атомните електроцентрали, започнаха да забраняват въглищните електроцентрали и ни направиха зависими към руския газ. Забраняват фракинга в нашата страна, но сега вснасят скъп втечнен природен газ от Съединените щати, добиван точно по този начин. Глупаво е. Внасят мръсна електроенергия от източноевропейски въглищни електроцентрали, а поетапно закриват атмоните такива. А резултатът е, че цените на електроенергията в Германия са сред най-високите в света. Поради това големи компании започват да напускат държавата. Например BASF, която е може би най-голямата химическа комапния в света, започва да произвежда в Китай, защото бюрокрацията е по-малко, а цените на електроенергията са по-ниски. Понякога дейстивята на политиците нямат добър ефект, въпреки намеренията им.

Бих разграничил спонтанното развитие в енергетиката, дължащо се на свободния пазар и иновациите, което намирам положително, и прекалено голямото държавно регулиране и планиране, което е по-скоро отрицателно.

Екологията става все по-значима тема. Вие неведнъж сте коментирали така наречената екологична икономика. Какви опасности може да крие тя?

Отговорът ми има връзка с предходния такъв. За някои от т.нар. екоактивисти опазването на околната среда е само претекст за преструктуриране на икономиката в планова, за да се премахне капитализмът. Те възприемат това като ново оръжие в борбата си срещу капитализма.

Опазването на околната среда не ги интересува в действителност. Ако им предложите решения за екологичните проблеми, като например нови атомни електроцентрали, те ги отхвърлят. Те желаят единствено да премахнат капитализма. Това е опасна и странна идея, защото в социалистическите страни и държавите с планова икономика, екологичните проблеми бяха много, много по-лоши, отколкото в капиталистическите страни. Можем да решим изменението на климата или други екологични проблеми само с повече иновации. Пазарната иконимика означава иновации, плановата икономика - стагнация. Затова смятам, че екологичната икономика може да бъде опасна.

Изкуственият интелект се превръща във все по-полемична тема за много сектори. Как ще се променят капитализмът и пазарната икономика с неговото развитие?

Трудно е да се предвиди, но мисля, че изкуственият интлект ще има огромно влияние. Това е чудесна възможност да се улесни животът на много хора. Както при всяка нова технология, монетата има две страни. Освен възможности има и опасности, но това не е причина да сприаме развитието. Пример от миналото ни е ядрената енергия. От нея може да има много ползни, но от нея се правят и атомните оръжия. Огънят е друг чудесен пример за това, че нещо може да крие много възможности, но и много опасности. Изкуственият интелект не е изключение. Винаги има две страни на монетата. Проблемите и злоупотребите в повечето случаи идва от политиците, а не от пазарите. Ще бъде проблем, ако авторитартен лидер или диктатор злоупотреби с изкуствения интелект, за да контролират хората в полза на своето управление.