Раждането и смъртта на "Август в изкуството"

Румен Серафимов

Тази година трябваше да се открие 10-тото юбилейно издание на варненското биенале на визуалните изкуства, наречено "Август в изкуството". Това няма да стане. Не е лесно за този, който го е създал и го е осъществявал цели 15 години, да говори за края му. Това пише за "въпреки.com" с болка изкуствоведът Румен Серафимов, създател на биеналето.

Парадоксално е, че досега аз не съм писал в медиите за този мащабен културен форум, който от самото начало стана известен и очакван от художници и публика. Професионално по-коректното беше да оставя мненията и оценките на моите колеги - изкуствоведи, критици и куратори, както и на самите артисти.

И те ги направиха. Още след второто издание през 2001 г. Мария Василева обяви, че "Август в изкуството" е "уникално явление на фона на всеобщия нихилизъм, царящ в художествения живот, че той е най-мащабното събитие,организирано у нас, което няма аналог в културната ни практика".

Високи и възторжени оценки дадоха през годините изкуствоведите Ружа Маринска, Филип Зидаров, Димитър Грозданов, Борис Данаилов, Ирина Генова. След третото издание през 2002 г. (първите три издания от 2000 г. до 2002 г. бяха ежегодни, след което започна форматът на биеналето) академик Светлин Русев го определи като "изключително качествено събитие с цялостната си идея, със съдържанието си и с толерантността си към различните художествени начини на изразяване".

Свилен Блажев заяви, че "случващото се във Варна е нещо изключително и че на картата на изкуството и на духовните процеси в България градът в момента има водеща роля именно с този си фестивал". Признание за високо равнище засвидетелстваха и Станислав Памукчиев, Милко Божков, Емил Попов, Георги Лечев, Иван Русев, Дария Василянска, Альоша Кафеджийски, Андрей Даниел, Стефан Лютаков и още много, много други художници с високи критерии и с безкомпромисни изисквания.

Няколко пъти след 2002 г., в годишните класации на художествените събития, които в. "Култура" тогава правеше, "Август в изкуството" бе поставян сред най-добрите. През 2006 г. БНТ създаде 30-минутен филм за него и го излъчи в най-авторитетното тогава предаване за култура "Суматоха".

Имаше, разбира се, и упреци на критиците, че във форума участват твърде много варненски художници, че в първите едно-две издания не са представени достатъчно от най-младите, че не винаги включените частни галерии се съобразяват с нивото и характера на основните експозиции в Градската художествена галерия, Художествения музей "Георги Велчев" и Археологическия музей, които бяха най-важните центрове на фестивала. Имаше и странни, учудващо пространни разсъждения на колеги и то на страниците на в. "Култура"- дали поканените артисти и кураторски проекти отговарят стриктно на "темата" на поредното издание и колко е важна тази "тема"; и как кураторите трябва да "стягат" художниците, които включват в проектите си; и дали има или няма обяснителен текст към "темата", който да разясни на художниците какво трябва да направят и как да се представят…

Мисля,че понякога се увличаме и издребняваме в подобни наивни разсъждения. Струва ми се, че в повечето критически анализи се акцентираше на по-незначителни, второстепенни аспекти от функционирането на "Август в изкуството", а не: на същностния му естетически характер, на доминиращото художествено равнище в сложния и разнолик организъм на биеналето, на търсената богата и обективна картина на съвременните процеси във визуалното изразяване и на тяхното съпоставяне, на търсеното равновесие в представянето на различните стилови принципи и изразни средства и избягването на фаворизиране на определени естетически посоки.

"Август в изкуството" беше създаден не, за да бъде "луд", скандален и евтино провокативен, както пожелаваха някои критици, а за да открои и стимулира високото и културното в "широкия и изкусен еклектизъм" на съвременното изкуство. За да проповядва и свидетелства, че безусловно е необходима свобода на културата, но и в не по-малка степен е важна културата на свободата в днешните арогантни и все по-некултурни времена…

Раждането на фестивала стана през 2000 година, когато само за 2-3 месеца почти без пари се организира впечатляваща поредица от изложби. Задейства се "синдромът на първия път", въодушевлението и ентусиазмът бяха огромни, рисковете също, но резултатът беше повече от обнадеждаващ. Получи се събитие, вълнуващо преживяване и културен празник в артистичната общност на Варна, която вече проявяваше логичните за националната ни ситуация симптоми на униние и апатия в творческите среди.

Смея да твърдя, че особено по отношение на празничността, на настройването на участници и публика в едно необикновено, почти ритуално духовно наслаждение и съпреживяване, "Август в изкуството" бе уникален и вероятно за дълго ще остане такъв. Несравнимите, многолюдни официални откривания на събитието в прекрасните дворове на Археологическия музей и Градската галерия с много жива музика и топла артистична атмосфера, всички отделни и различни откривания на многобройните изложби, музикалният, театралният и литературният салони като кратки, но оцветяващи цялото фрагменти, създаваха заедно с мащабните и сериозни експозиции трудно постижимия дух на културна празничност. Има много свидетели и съм сигурен, че те помнят, защото виждах въодушевените им, щастливи лица.

Свилен Блажев, Стефан Лютаков - “Август в изкуството”, 2014 г.

Независимо, че още с първите две издания фестивалът получи известност и признание, истински сериозното и високо равнище започна от третото нататък. Тогава, през 2003 г., се споразумяхме с директора на Градската художествена галерия Ванко Урумов и той я предостави на форума за два месеца с всичките ѝ зали на трите етажа, като го включи в официалната си изложбена програма. Тогава мащабът стана друг, а възможностите за пространствено структуриране, за професионално аранжиране и представяне, за обособяване на специални зони, показващи отделни общности или самостоятелни личности, специфични начини на изразяване, формални и концептуални експерименти, станаха несравнимо по-богати. "Август в изкуството" зазвуча в други хармонии - по-импозантни и респектиращи. Заредиха се следващите издания (вече на биенале), които получиха конкретен слоган, състоящ се в почти всички случаи от две понятия, които даваха посока за осмисляне и конструиране на поредното издание и изложбите в него, за селекцията на участниците и визуалния характер на творбите им – Конфликти/Диалози (2002), Пътища/Енигми (2004), Природно/Човешко (2006), Локално/Глобално (2008), Голямата вълна (2010), Илюзии и модели (2012), Класично/Съвременно (2014). Винаги съм предпочитал по-универсални като смислов контекст понятия, които да дават на художниците и кураторите пълна свобода и философска широта за интерпретации. Разговорът за конкретна "тема" и строги тематични изисквания и ограничения, особено по отношение на такива големи художествени форуми, ми се струва повърхностен и неадекватен. В доста голямата ми кураторска практика никога не съм "стягал" поканените от мен артисти, защото това би било нелепо при тяхното интелектуално и творческо равнище. Възприемането на куратора като властен и всесилен естетически директор, ми е чуждо.

Цветан Кръстев - “Август в изкуството”, 2002 г.

Като главен куратор на шест от деветте издания на "Август в изкуството" поканих доста гост-куратори от България и чужбина, които се включиха със специални проекти в различните години - Ружа Маринска, Филип Зидаров, Мария Василева, Искра Траянова, Димитър Грозданов, Борис Данаилов, Яра Бубнова, Владимир Иванов, Пламена Димитрова - Рачева, Цветан Кръстев, Нено Белчев, Розе Шулце (Германия), Ремо Гали (Швейцария), Джеймс Кук (САЩ), Тон Делемаре (Холандия), Ники Кокинос (Белгия), Готфрид Хатингер (Австрия), Кшищов Станиславски (Полша), Мая Чанкуловска - Михайловска (Македония), Сандра Фернандес Ортега (Испания) . Три издания бяха поверени изцяло на кураторите Филип Зидаров (Локално/Глобално, 2008г.), Мария Василева (Голямата вълна, 2010 г.) и Димитър Грозданов (Илюзии и модели, 2012 г.). "Август в изкуството" представяше всеки път между 100 и 150 предимно български и по-малко чуждестранни художници, между 20 и 40 изложби, пърформанси и съпътстващи прояви в около 20 музеи, частни галерии и други пространства във Варна. В някои издания бяха включени "Римски терми", "Аладжа манастир" и дори Аспаруховият мост.

Ванко Урумов - “Август в изкуството”, 2004 г.

Институциите, които официално стояха зад "Август в изкуството" логично бяха Градската художествена галерия – Варна и Художествен музей "Георги Велчев". Подкрепяха го най-престижните професионални институции в България – НХГ, СГХГ и СБХ. Той не беше мой "частен" фестивал, както подхвърляха противниците ми. Сложната и нелека организация се осъществяваше от много малък, но много професионален екип, на който съм благодарен.

Финансовите средства от Варненската община и от няколко добронамерени спонсори бяха много оскъдни за огромните мащаби на форума и сравненията в това отношение с други биеналета у нас и в чужбина са парадоксални. Затова Варненското биенале не можеше да бъде истински международно. Такъв характер щеше да въведе задължително и друго съотношение между чуждестранните и българските участници. Сега само варненските художници съставляваха средно 40 % от всички поканени. А едни от основните обвинения към мен във Варна бяха, че се канят предимно "софийски" и други артисти, а варненските се пренебрегват. Каква провинциална нелепост! Тук се сещам за една показателна история. Турският куратор на едно от първите издания на Истанбулското биенале се съобразява с принципите, които световният му статут налага и кани само няколко турски участници. След това той решава да се пресели в Париж, за да се спаси от враждебното отношение към него…

Майкъл Хауърт (Великобритания), Алистър Ноубъл (САЩ) - “Август в изкуството”, 2006 г.

Всички качествени български художници бяха поканени и представени по най-добрия начин в биеналето. Като важен акцент (особено в началото) бяха експонирани персонални изложби на големи фигури в изкуството, които имаха значение и влияние при формирането на съвременното визуално изразяване - Жорж Папазов, Генко Генков, Меркадо. През 2010 година Васил Симитчиев създаде на място, във Варненската галерия, впечатляваща концептуална творба. Беше показана голяма колекция с уникалните изображения на тела от фотографа Такор Кюрдян.

Седем огромни принта с персоналните интелектуални обозначения върху фотографии на морето от Владимир Иванов бяха ситуирани върху фасадите на важни за него сгради. В съзнанието ми изникват отделни образи от огромното количество качествени произведения - внушителната зала,аранжирана като лабиринт с отливките на женски тела от Ванко Урумов; многобройните кръстовидни, разноезични думи на Бернхард Гарберт, висящи високо горе в голямата зала на галерията; невероятните инсталации и видео творби на Джеймс Кук, Гриманеса Аморос, Майкъл Хауърт, Алистър Ноубъл, Джина Сестаро, Надежда Олег-Ляхова, Венелин Шурелов, Цветан Кръстев; изразителните пърформанси на Розе Шулце, Винченцо де Симоне, Антония Попова, както и "Вавилонската кула" (2008 г.) на група много млади артисти. Имаше и достатъчно млади участници, и достатъчно провокативни творби, и дискусии (дори симпозиум през 2003 г.) с участието на сериозни експерти и светли умове като Явор Гърдев и Георги Лозанов.

Всяко следващо издание ставаше по-мащабно и по-богато във визуалното си многообразие от духовни смисли, художествени материи, стилови разновидности и радикални експерименти. Но най-важното за мен оставаше запазването на високите равнища на креативно мислене и изразяване, преоткриването на значими и смислени идеи,съсредоточаването в дълбочината на човешката и природна същност, посочването на оригинални образни светове, градени с интелект и страст.

Васил Симитчиев (България / Швеция) - “Август в изкуството”, 2010 г.

Или с други думи – изкуство, което е много различно от повърхностната екстравагантност и инфантилност на много "забавляващи се" съвременни художници, както и от деструктивното им, шизофренно отношение към етически и естетически категории.

Някак трудно мога да се освободя от чувството, че въпреки всички факти и сравнения, които "Август в изкуството" налагаше, някои критици и артисти от София сякаш не можеха да приемат в себе си или не искаха да повярват, че един голям и значим форум на изкуството е създаден в "провинцията" и то от "провинциални" куратори. И ето,че в тази история идва характерният и логичен, чисто български епилог. Успехът и нарастващият престиж на "Август в изкуството" възбудиха и активираха няколко възрастни варненски художници с име от миналото, но и с влияние днес.

Ревността им, свързана с Варненското биенале на графиката, с чието функциониране те се занимават и което искат да бъде най-важното художествено събитие в града, ги накара да пуснат в ход старата, позната машина с мръсни номера - разпространяване на слухове и лъжи, интриги и клевети, очерняне на името ми, настройване на общинските администратори срещу "Август в изкуството" и неговите организатори. Като последица от това общинското финансиране на форума рязко намаля, за да стигне през 2014 г. до жалките 13 000 лв., с които въпреки всичко успях да направя деветото издание "Класично/Съвременно"– по думите на много участници твърде впечатляващо. Жертва на този заговор, за мое огромно съжаление, стана уважаваният колега Димитър Грозданов, поканен за куратор на осмото издание през 2012 година.

Венелин Шурелов, Валери Чакалов - “Август в изкуството”, 2014 г.

Десет дни преди откриването му, тогавашният директор на общинската дирекция "Култура и духовно развитие", дългогодишният партиен секретар на варненските музеи Станка Димитрова пренасочи определените за фестивала 30 000 лв. към Дружеството на варненските художници. Постъпката беше смайваща с цинизма си, скандалът беше огромен, проектът на Грозданов бе арогантно провален, а самият той злепоставен пред поканените от него творци. Разбира се, всички знаеха, че в основата на тази нечистоплътна кампания стои Венцеслав Антонов – организатор на Варненското биенале на графиката. За съжаление той е подкрепян и протежиран от едно известно име, завърнало се наскоро от Виена и представяно в последните години като професор от Виенския университет – Стоимен Стоилов.

Очевидно е, че в тази враждебна ситуация, наситена със злоба, интригантство и мафиотски комбинации; в тази все по-агресивно налагаща се социо-културна среда, в която истинските творчески личности съвсем не са на почит, а кумирите и фаворитите са олигарси, мафиоти и спортисти, героизирани дори от прехвалените ни филми; в тази обществена атмосфера, в която нагло и властно се е настанила нравствената деградация, самоуверената необразованост и чиновническото бездушие – в такъв свят "Август в изкуството" няма как да продължи да живее. Той е създаден, за да въодушевява художниците и тяхната публика, за да им дава шанс да споделят най-свободното си и чисто изкуство, без да се съобразяват с комерсиални и други зависимости. Той е предназначен да осветява и да съхранява като творчески живот високо културното художествено интерпретиране на света – онази интелектуална воля и артистична представа за него, които го изпълват с дълбок философски смисъл, съзидателност, етически принципи и хуманно съдържание. Сегашните отношения и общество не допускат и не толерират подобни стремежи и усилия.

Затова аз съм принуден не без прискърбие да обявя смъртта на "Август в изкуството". Сигурен съм, че неговото отсъствие от художествения живот и отдалечаването му във времето ще открои още повече неговите качества и роля, ще наложи неизбежни сравнения между него и новите, заместващи го форуми, ще предизвика по-обективни оценки и ново признание. При всички случаи много от участвалите в тази прекрасна духовна авантюра ще запазят при най-красивите си спомени визуалните тонове от многобройните внушителни пространства, озвучени от най-истинската човешка хармония, която съществува само в доброто изкуство. Докато забравата, в която сме много силни, не покрие всичко. А може би някои от най-младите и най-умните в други времена ще пожелаят да възкресят "Август в изкуството" ? Желая им смелост!

*Статията четете още и на въпреки.com

**Снимки: архив на "Август в изкуството"

Споделяне
Още от Общество