Разкритията за корупция в Полша са част от демокрацията

Полша загива, демокрацията загнива, политиците са крадци и врагове на обществото - такъв е смисълът на много от мненията, изказани напоследък по повод разкритите корупционни афери. Това обаче е проява на силата на полската демокрация и свидетелство за пълноценното завръщане на Полша в семейството на цивилизованите държави.

За разлика от първите години на Третата република /държавата след падането на комунизма/ скандалните действия все по-бързо пораждат заплаха за виновните политици. Трябва да се радваме, че аферите са като туморите: скрити и нелекувани - унищожават организма, а оперирани - възстановяват здравето. Не можем да имаме претенции към това, че се е появила болест, можем да ги предявим към лекаря - че не я открива или лошо оперира.

Някои наблюдатели на обществения живот все още съзират лекаря предимно в нравствеността на едновремешната "Солидарност", в усета за чест и достойнство, в интелигентския месианизъм. Същевременно се присъединяваме към семейството на демократичните страни, което означава, че не разчитаме единствено на чувството за самодостойнство на политиците, а на това, че съществуват механизми за разкриването и наказването на подсъдните постъпки.

Да се твърди, че нещата вървят зле, защото чуваме и четем за политици, злоупотребяващи с власт, означава неразбиране на демокрацията. Та нали съществуват такива прекрасни страни, които осъществяват идеала на Утопията и в които трудно можеш да се натъкнеш на информация за скандал. Куба и Северна Корея, а преди 11 години и страните от т. нар. народна демокрация, вкл. и ПНР, официално бяха /или са/ лишени от прояви на криминална дейност на управляващите

Затова пък свободният свят непрестанно преживява политически скандали.

Страни с установена демокрация като Германия, Австрия, Италия постоянно са раздирани от афери. По тази причина у нас трябва да бъдат променени законите, така че да бъде елиминирана корупцията, защото на морал може да се разчита само в отделни случаи, смята социологът проф. Йежи Шацки.

"Защо цели четири години нито един полски политик или висш чиновник не вика пресконференция, за да каже: Сбърках, прекрачих границата, оттеглям се?", питаше преди няколко години Яцек Жаковски в статия в "Газета виборча". Той даваше пример с един немски политик, който се самоубил, защото бил заподозрян в пране на пари. Идеята на Жаковски беше следната: политиците, които през 1989 г. поеха властта, трябва /както беше по времето на борбата с антидемократичния режим/ да останат благородни и чисти хора. В унисон с етоса на полската интелигенция те трябва да продължат да носят факела на просветата сред невежия, но чистосърдечен народ и да го научат на добро поведение и да го възпрат да не гласува за Стан Тимински /краен популист, кандидат за президент през 1990 г. - бел прев./.

Обаче в демокрациите механизмите за очистване на обществото от скандали не функционират само заради усещането за граждански дълг. За тях са важни и по-низши усещания - да се потиш от страх от загубване на депутатския мандат, от гражданска смърт, от прокурора, от загуба на имуществото. Наистина от политиците трябва да изискваме етично поведение, но едва ли неетичното поведение непременно унищожава демокрацията.

За щастие не всички в Полша споделят идеята да се създаде подялба на благородните "наши" и отвратителните "други". "Разкриването на скандалите е доказателство, че не действа някаква мафиотска система, че в политическите формации съществуват очистващи механизми. В тоталитарната система такива неща начаса бяха потулвани", казва епископ Тадеуш Перонек.

Конкуренцията между партиите на свободния политически пазар е доказателство, че е задействан механизъм за взаимен контрол. Ако той понякога заяжда, то благодарение на свободния пазар на медиите информацията за неправомерните постъпки на политици достига до гражданите. Така се създават нови елити и кръгът се затваря.

Ако днес премиерът Йежи Бузек се освобождава от заподозрени, даже не и обвинени от прокуратурата политици, ако Лешек Милер отстранява от своя Съюз на демократичната левица политици, обвинени напр. в непотизъм, те правят това поради обикновен прагматизъм преди изборите през есента.

Междувременната поява на няколко скандала е свидетелство, че те се елемент от политическата игра. Но фактът, че такава игра съществува, че пресата може свободно да пише е доказателство, че живеем в демократична държава, твърди историкът Анджей Пачковски.

В Полша наистина нещо се е променило - борещите се за власт започнаха да се съобразяват със свободния пазар на политиката, със свободния пазар на медиите, със свободното мнение в страната. Именно така процъфтява демокрацията.

© Copyright Mediapool