Разпадането на Русия не е изгодно за Запада

Идеята, че за всички би било по-добре, ако я нямаше Русия, не е нова.

Трябва да се признае, че тази идея никога не е била мейнстрийм и географията на нейното разпространение сред сериозните политици беше ограничена главно до страни, които имат обща граница с Русия и следователно в продължение на десетилетия, ако не и векове, живеещи под заплахата от нейната агресия.

Така беше, но напоследък тази идея излезе от обичайната си ниша и намери нови поддръжници в академичните, дипломатическите и политическите среди на Запада. Пример е неотдавнашната статия на Януш Бугайски с красноречивото заглавие "Ползите от предстоящия крах на Русия".

Струва ми се, че бъдещето на Русия може да се разглежда по три начина: за да се разбере по-добре настоящето; за да се формулира желаемото или за да се използват дискусиите за бъдещето като инструмент за подпомагане на поставянето на цели и планирането на политически действия.

Сега ме интересува само последното. От стратегическа и прагматична гледна точка кои са най-логичните приоритети на Запада по отношение на бъдещето на Русия?

Изглежда, че за САЩ, като лидер на западния свят, е изгодно да желаят стабилизиране на ситуацията в Русия, което ще предотврати евентуалното формиране на антизападен съюз, воден от Китай.

Влиянието на Запада върху настоящата ситуация в Русия е ограничено, а пряката намеса е почти невъзможна. Но това може да се промени радикално в момента на падането на режима, което изглежда почти неизбежно; въпрос на време е. Тогава ролята на Запада и в по-широк план на чуждото влияние върху съдбата на Русия може да се окаже наистина много голяма – както беше в началото на 90-те години. И ще бъде много важно да разберем колко рационално Западът ще използва своите възможности.

Едно от решенията, които Западът ще трябва да вземе за себе си, е дали да подкрепи силите, които биха се застъпили за запазване на Русия в нейните международно признати граници (може би с поправки за някои територии като републиките от Северен Кавказ), или да подкрепи тези, които ще се застъпват за създаването на няколко независими държави на територията на Русия.

Вторият сценарий има много привърженици не само в Украйна, но и в повечето страни, които непосредствено граничат с Русия, които се страхуват да не станат следващите жертви на агресия, и дори сред руската демократична опозиция. От този фундаментален избор зависят отговорите на много други въпроси за бъдещето на Русия и на мнозина им изглежда, че светът би бил много по-безопасен и по-добър, ако Русия повтори съдбата на СССР. Категорично не съм съгласен с това мнение.

Дори да приемем, че подобен план се осъществи по мирен начин, той едва ли ще улесни живота на човечеството като цяло – и в частност на западния свят.

С разпадането на Русия източната част на страната ще бъде практически обречена да се превърне в сателит на Китай, негов суровинен и военен придатък, нарушавайки баланса в Централна Азия. Никакви западни усилия няма да могат да предотвратят подобен обрат на събитията и Китай ще започне да се придвижва към Европа, поне до Урал.

За тези, които виждат Китай като по-демократична и по-малко опасна диктатура от Русия на Путин, голяма част от Евразия вероятно ще попадне под тоталитарен деспотизъм и Западът ще се изправи пред много по-силен Китай практически на прага си.

Самото предположение, че разпадането на такъв сложен политически и културен субект като Русия може да се извърши по мирен и организиран начин, изглежда наивно. Ако наистина вземем предвид голямото етническо и религиозно разнообразие на Русия, мащаба на всички натрупани проблеми и броя на въоръжените лица с боен опит, които ще бъдат в страната до момента, в който този въпрос стане актуален, става ясно, че разделянето Русия по безпроблемния чехословашки модел е практически невъзможно.

Това означава, че в случай, че Русия наистина бъде разделена, най-вероятно ще видим група псевдодържавни образувания, хванати едно за друго, всяко от които ще се опита да приватизира ядрени оръжия и други арсенали в своите притежания.

Дори много от установените граници между бившите съветски републики на СССР станаха "горещи" през последните 30 години, а границите в Русия са административни по природа и следователно много по-малко ясни.

В същото време въпросът за ядреното разоръжаване изглежда не се обсъжда. Този ход на събитията едва ли ще направи света по-безопасно място.

И накрая, тъй като пагубността на разпадането на Русия веднага ще стане очевидна за всички, ще възникне нова необходимост от насилствено обединение на територията на Русия и това ще бъде извършено от следващия диктатор. Той ще постави началото на нов тоталитарен цикъл в Русия с неизбежно израждане към милитаризъм и враждебност към Запада. Само че този път това ще бъде още по-опасна и по-малко легитимна версия на "путинизма". Светът много бързо ще бъде на прага на нова война, само че в още по-трудни условия.

Тезата, че светът би бил по-добро място без Русия, изглежда съмнителна – но без Русия на Путин светът със сигурност ще бъде по-добро място.

Поради тази причина моята визия за бъдещето на Русия е единна държава, повече или по-малко в границите, определени след разпадането на СССР - разбира се, това не изключва прагматичното решение на проблемите на териториите, които не желаят да бъдат част от тази нова конфигурация. Признавам, че запазването на Русия ще изисква дълбоки реформи, за да се предотврати превръщането ѝ в нова милитаристична държава, вкопчваща се в територии под неин контрол с помощта на груба сила.

Нашето предимство пред предишните поколения е, че можем да черпим от уникалния исторически опит на посткомунистическия демократичен проект – изключително тъжен опит, за съжаление. Но ние вече знаем, че докато Русия остава неделима унитарна империя с единен център на управление в Москва, никакви демократични обещания или гаранции за нова еднолична система не могат да предотвратят плъзгането на страната в тоталитарна диктатура.

И от тук можем да изведем основния параметър, който трябва да определи бъдещето на Русия: тя трябва да бъде децентрализирана, тоест единна, но делима.

Всъщност единственото, в което Русия може да бъде превърната, е истинска федерация. Това на практика никога не се е случвало – нито при царете, нито при Съветите, нито след тях и със сигурност не при Путин.

Това не е лесна задача и, уви, няма готови решения. Но е невъзможно Русия да се превърне в стабилна, мирна и до известна степен демократична държава без местно самоуправление.

В същото време трябва да се примирим с факта, че типът политическо и социално управление в различните територии ще бъде различен. Ако се съгласим с това, тогава ще трябва да признаем и необходимостта Русия да се превърне от президентска република в парламентарна, тъй като само парламентарната република ще може да осигури представителството на политическите интереси на различни групи.

Федерализацията, силното местно самоуправление и парламентарната република са трите стратегически цели на бъдещето на Русия и тяхното постигане може да бъде гаранция срещу ново свличане към тоталитаризма.

Западното разбиране на важността на тези цели би помогнало на руското демократично движение през най-трудния и крехък преход между края на Путин и възстановяването на Русия върху нови конституционни основи.