Разширяването на ЕС отваря раните на миналото

Предстоящото разширяване на Европейския съюз на Изток отново отваря раните на миналото, нанесени от принудителното преселение на големи групи хора след края на Втората световна война. В контекста на предизборните кампании чехи, германци, унгарци и словаци, подстрекавани от австрийците, тази година повдигнаха въпроса за преселенията от Централна Европа и Балканите към победените във войната държави.

Полша, Чехия и Унгария, които се готвят за членство в ЕС най-рано през 2004 г., се стремят да предотвратят евентуално връщане на експулсираните след Втората световна война немци, които след обединяването с ЕС ще имат възможност отново да купят някогашните си земи.

За да запази земеделските земи, Полша например поиска дълъг преходен период за отваряне на пазара на земя за чужденци в западната и северната си част, които преди 1945 г. са били германска територия.

Изграждането на ЕС започна през 50-те години с идеята за помирение на народите, като се започне от Германия и Франция. Желязната завеса обаче изолира Централна Европа и така попречи на помирителния процес да достигне сърцето на съсипания от хитлеристките амбиции континент.

Именно австрийската крайна десница на Йорг Хайдер първа отвори старите рани и предизвика мощна верижна реакция. Неговата Партия на свободата, дошла на власт през 2000 г. в коалиция с консерваторите, поиска като условие за приемане на Чехия и Словакия в ЕС да се анулират декретите на Бенеш, с които през 1945 г. Чехословакия експулсира милиони судетски немци и конфискува имуществото им. Подобно искане бе отправено и към Словения, която след войната като част от Югославия също изгони немскоезичното население и експроприира имотите му.

Без да се присъедини изцяло към искането на Хайдер, правителството във Виена все пак заяви, че тези държави трябва да се откажат от търсенето на "колективна вина" у германците и да отменят съответните следвоенни закони.
Ако спорът изглежда почти решен в случая със Словения, която изгони сравнително малка група хора, за Чехия той е изключително болезнен, тъй като оттам бяха експулсирани три милиона судетски немци.

Прага не възнамерява да отстъпва пред исканията на Австрия - историческия ѝ владетел от времето на Хабсбургската империя, и настоява, че въпросните судетски немци са се установили предимно на територията на сегашна Германия, с която въпросът бе уреден през 1997 г.

Чешкият премиер Милош Земан обаче наля масло в огъня през януари тази година, като хвърли обвинението, че судетските немци са били "петата колона на Хитлер" при заграбването на Чехословакия през 1939 г. Земан си навлече гнева на судетските немци, повечето от които са се установили в германската провинция Бавария, и постави под въпрос германско-чешката декларация за помирение от 1997 г. Сред нажежаващите се страсти германският канцлер Герхард Шрьодер отмени предвиденото за март посещение в Прага.

Унгарският премиер Виктор Орбан, който през април ще се бори за нов мандат, припомни, че 30 000 словашки унгарци са били изгонени от Чехословакия след Втората световна война. Той също поиска да бъдат отменени декретите на Бенеш, с което застраши единството на Вишеградската четворка - сега Чехия и Словакия не желаят да участват в срещата на върха с Полша и Унгария в Будапеща.

Полският президент Александър Квашневски вчера се обяви срещу исканията за отмяна на декретите на Бенеш. "Трябва да запазим следвоенното статукво", каза той.

Според Европейската комисия решаването на този исторически спор не е част от процеса на разширяване. Тя насърчи заинтересованите държави да уредят въпроса с двустранни преговори.

Отмина времето, когато победените във войната мълчаха за страданията от разгрома. Днес дебатите в немскоезичните медии са подновени. В най-новата си книга "Рачешки ход" /"Im Krebsgang"/ писателят Гюнтер Грас наруши табуто и проговори за одисеята на бягащите от Червената армия.

Германските и австрийските телевизии едва сега започнаха да излъчват материали за съдбата на немскоезичното население, принудено след войната да напусне земите, които е обитавало в продължение на векове.