Регионално лидерство през задната врата

Страните на Балканите се организират около една обща ос с цел успешното им присъединяване към евроатлантическите структури и едновременно с това подобряване на конкурентоспособността им на международно ниво. Въпросната ос е Процесът за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮЕ), който по предложение на Гърция вероятно ще прерасне в регионална организация от първостепенно значение.

Миналия четвъртък в Тирана приключи работата си петата среща на върха на страните от ПСЮЕ, която подпечата взаимните усилия на държавите от региона да укрепят рамката на икономическо и политическо сътрудничество с цел постигането на мир, просперитет и стабилност в региона.

В срещата на ПСЮЕ - институция, която беше основана през 1996 г. и която оттогава заседава редовно - участваха държавни глави и правителствени лидери от девет балкански страни (Гърция, Албания, Югославия, бивша югославска република Македония, Турция, Румъния, България, Хърватия и Босна и Херцеговина). В рамките на срещата бяха обсъдени начините за разширяване и задълбочаване на регионалното сътрудничество в периода след края на военните действия на Балканите.

Главният приоритет на участниците беше подобряването на регионалните отношения. По време на срещата бяха подписани редица споразумения за борба с организираната престъпност и контрабандата. Гарантирането на мира в бившата югославска република Македония с Охридското споразумение и неотдавнашното предефиниране на отношенията между Сърбия и Черна гора засилиха доверието в местните стабилизационни сили, въпреки че препятствията, което изникнаха при прилагането на страничните проекти, доказаха нуждата от допълнително стимулиране на регионалното сътрудничество. Големият успех на срещата беше споразумението за неприкосновеност на границите и завръщане на бежанците по родните им места - въпрос, който излезе на дневен ред след прекратяване на сблъсъците в региона и отново предизвика търкания в отношенията между балканските страни.

Все пак основна тема в дневния ред на срещата бяха перспективите за присъединяване на балканските страни към Европейския съюз и НАТО - организации, в които от държавите на Балканите членува единствено Гърция. Гръцката страна потвърди подкрепата си за усилията на балканските държави да бъдат приети в НАТО и ЕС и пое ангажимента да съдейства за приобщаването им към евроатлантическите структури.

Особена тежест на този ангажимент придава предстоящото гръцко председателство на Европейския съюз. България и Румъния, засега единствените страни-кандидатки за членство от региона, са на опашката в списъка на Европейския съюз. Въпреки това те полагат големи усилия да настигнат страните от Централна Европа, при които все пак са налице различни обстоятелства. България и Румъния са възложили надеждите си на срещата в Прага, на която ще бъде взето решение за присъединяването им към обновения Северноатлантически съюз и се очаква, че ще се проправи пътят за приемането им в ЕС. Останалите страни възлагат надежда на подкрепата на Гърция, която те възприемат като силно оръжие при преговорите.

Гръцката страна запазва водещата си роля в тези процеси не само заради привилегированото си място в европейските институции, а най-вече заради инициативите, които пое в последно време. В събота в Атина се състоя среща на външните министри на Гърция, Турция, България и Румъния с цел подпомагане на процеса на присъединяване към НАТО на България и Румъния. За успеха на усилията си двете страни се осланят на подкрепата на Гърция. Внесеното предложение срещата да се преобразува в регионална организация по европейски образец, със създаването на една неформална тройка и с общо представителство в международните организации, цели да създаде общ фронт в битката за присъединяване към общия европейски дом.

Гръцката страна настоя да бъде разгледан въпросът за развитието на регионалните икономически отношения - искане, което намери отклик и сред останалите балкански лидери. Главните сектори са телекомуникациите, енергетиката и транспорта, които се развиват с бързи темпове. Най-важният от проектите в процес на подготовка е проектът за построяване на междубалканска пътна ос - коридор номер 10.

Не търпят отлагане и проектите, свързани с енергийното захранване на региона, заради енергийния недостиг и нарасналите нужди на въпросните страни за увеличаване на производствената им дейност.

Гръцката програма за икономическо възстановяване на Балканите улеснява развитието на регионалните икономически отношения и полага основите на една засилено бъдещо сътрудничество.

Следващата среща е планирана за началото на 2003 г. в Белград. Усилията за сближаване може и трябва да бъдат продължени по-нататък, тъй като укрепването на климата на сътрудничество е от първостепенно значение за неутрализирането на дестабилизиращите фактори в региона.

По БТА