Румъния и България – двете "ужасни" деца на разширяването

След пет години реформи Брюксел не е убеден от равносметката на Букурещ и София за независимостта на правосъдието, особено след схватката с новия румънски премиер, пише в четвъртък френският икономически вестник "Лез-еко". Румъния и България - двете "ужасни деца" на разширяването, присъединили се към Европейския съюз през 2007 г., три години след големия скок към страните от Източна Европа - все още не са смятани за солидни демокрации, добавя изданието, цитирано от БТА.

Вчера, разказва по-нататък "Лез-еко" на своите читатели, Европейската комисия обяви, че след направената равносметка за петте изминали години, тя оставя двете държави под наблюдение, тъй като не вярва в независимостта на съдебната им система и в решителността на борбата им с корупцията.

През 2007 г. двете страни бяха подложени на специфична процедура за следене на развитието, за да се разреши на Брюксел да осъществява редовен контрол върху напредъка в областта на независимостта на съдебната власт и ефикасността на борбата с корупцията и организираната престъпност. Огласени бяха десетина доклада, с точни оценки в зависимост от набелязаните за всяка от двете страни цели, припомня вестникът.

Със създаването на Национална агенция по прозрачността, национална дирекция за борба с корупцията и с реалните постижения в модернизирането на правната си система, Румъния изглеждаше близо до целта. За по-малко от месец обаче, новият премиер левоцентрист Виктор Понта тотално подкопа доверието в реформите, приемайки спешно наредби, за да проведе по свое усмотрение избирателната си реформа и да организира свалянето на президента Траян Бъсеску - негов противник десноцентрист - в противоречие със становището на румънския Конституционен съд.

"Празник, достоен за бананова република, включващ свалянето на политически противници в пълно нарушение на европейската Харта за основните човешки права", коментират в Комисията, отбелязва вестинкът.

България, от своя страна, в която за пет години Брюксел наля 41 милиона евро в помощ на реформата в съдебната система и полицията, също изглежда далеч от целта, пише "Лез-еко"."Процесът на реформа все още не показва траен и необратим характер", пише ЕК, подчертавайки липсата на регистрирани убедителни резултати в борбата срещу корупцията по високите етажи, посочва вестникът.

Като цяло Брюксел вчера обяви, че продължава специалните си наблюдение отблизо на двете страни, с риск да предостави аргументи на държави като Холандия, които отказват да допуснат двете страни в Шенгенското пространство, тъй като не са получили паспорта си на зрели и некорумпирани демокрации. Кандидатурата им ще бъде разгледана отново от старите членки в края на годината.

През 2013 г. Брюксел обещава да направи преоценка на постигнатия напредък от България, на която препоръчва дотогава да осъществи "фундаментална" реформа в съдебната си система под ръководството на Висшия съдебен съвет, допълва "Лез-еко".

"Дер Щандарт": България получи лоша оценка

България получи лоша оценка за реформата в правосъдието и борбата с корупцията, коментира австрийският вестник "Дер Щандарт". "В случай, че българското правосъдие е искало да отбележи бърз "успех", то негово решение остави горчив привкус: депутат от управляващата партия беше арестуван заради подкуп в навечерието на доста критичен европейски доклад. Членът на Земеделската комисия в Народното събрание Димитър Аврамов е обвинен, че при поне един случай е искал и е получил 50 000 лева, за да повлияе на ръководител на институция във връзка със земи, за които се отпускат европейски субсидии", отбелязва изданието.

Политически наблюдатели в София оценяват доклада на Европейската комисия за напредъка на другото "проблемно дете" на Съюза заедно с Румъния като пълен провал за правителството. Като цяло обаче преобладава мнението, че документът е оптимистичен. България ще изпълни изискванията за реформа в правосъдието, както и в борбата срещу корупцията и организираната престъпност, "ако бъде ускорен процесът на реформи".

Но след пет години членство в ЕС оценката като цяло е унищожителна: половинчати реформи или такива извършвани само при натиск отвън, липса на резултати, съмнения в политическата воля, се казва още в материала на "Дер Щандарт".

Според доклада за напредъка, в който за първи път България се оценява цялостно от присъединяването си към ЕС през 2007 г. досега, а не както беше досега за постигнатото през последната половин година, няма "задоволителни резултати" при наказателно-процесуалните действия срещу организираната престъпност. Показателен е случаят с Братя Галеви, който според Брюксел е пример за "систематичните проблеми в налагането на закона", отбелязва още изданието.