Румен Петков: това е началото на края на НДСВ

Подкрепата за Петър Стоянов е естествен завършек на едно безсилие на НДСВ и лично на министър-председателя, показател за което безсилие е и липсата на законодателна програма и икономическа програма, както и невъзможността близо 3 месеца да се очертаят характеристиките на състоянието, в което НДСВ завари държавата.

Това е естествен завършек и на едно чисто политическото безсилие, защото месеци наред темата за президентските избори е актуална и НДСВ не намери нито сили, нито ресурс да покаже собствено лице.

Не на последно място това е липса на политическа физиономия, която показва характера на структурирането на НДСВ и която поставя в унизително положение хората, които на изборите гласуваха за промяна, която в никакъв случай не може да е Петър Стоянов. В крайна сметка той беше човекът, който подкрепяше едно управление, което срещна категоричното отрицание на хората. Липсата на политическа физиономия чрез подкрепа за отхвърления от българския народ модел на управление, според мен е началото на края на НДСВ.

Далеч не мисля, че интригата за президентските избори е приключила, защото тя тепърва започва и няма да е само една. НДСВ постави в особено положение своя коалиционен партньор, демонстрира липса на коалиционна култура, като изолира ДПС от дискусията за президентските избори и то демонстративно. От НДСВ демонстрираха нежеланието си да се съобразят с желанието на своя коалиционен партньор. Не бих желал да гадая какво би могло да се случи, но то няма да способства утвърждаването на политически процеси в страната пред една безспорно тежка зима.

Считам, че интригата започва сега и защото Стоянов участва като карта на една отхвърлена политика, карта на едно провалено управление и това, че НДСВ се пришиват към едно от лицата на това управление, само прави много ясна дислокацията ляво-дясно. В момента имаме един десен кандидат, подкрепен от едни заявили се като десни формации и имаме един ляв кандидат, който има широка обществена подкрепа - един политик, който в своята кариера убедително показа значението на диалога в политическия живот и на компромиса, когато той е в името на националните интереси. Изключително интересен е въпросът каква е цената, която НДСВ ще получи и ще даде за подкрепата на Петър Стоянов.

Между Георги Първанов и Петър Стоянов има същностни разлики. Единият е символ на провалено управление с основен символ корупцията, на едно управление, което нямаше диалог нито с политически партии, нито с обществото, нямаше чуваемост към проблемите на българина. От другата страна е Първанов, който има волята не само за активен диалог с обществените и политическите формации, но и волята да подчини интересите - и своите, и на лявото пространство - на България. Сега е големият шанс на левицата с това друга лице, с тази друга визия, с друг тип конструктивизъм и друг тип държавническо поведение да постигнем един сериозен успех. Още повече, че НДСВ показа, че няма собствена политическа идентичност.