Русия - Горна Волта с ядрени ракети, големи спортисти и безмозъчни функционери

Зимната олимпиада в Солт Лейк Сити окончателно доказа, че руските спортисти станаха заложници на икономическата слабост на страната, жертва на изгубения международен авторитет на Русия, на интелектуалното и професионално безсилие на нейните спортни чиновници. Добре организираният провал на руския национален отбор нареди Русия на четвърто място в рейтинга на олимпийците.

Но от самите спортисти не зависеше много. "Поредицата от случайности", в които постоянно попадаха руските олимпийци, говори, че техните чуждестранни конкуренти и преди всичко САЩ, окончателно са престанали да смятат Русия за политически силен съперник. И спортът, който на пръв поглед е много далеч от политиката, максимално ярко показа пренебрежителното отношение към Русия.

И макар независимите експерти да прогнозираха, че в Солт Лейк Сити Русия ще се нареди на второ място по броя на медалите, нейното четвърто място е напълно закономерно и не е неочаквано. В момент, когато спортът в цял свят се превърна във високо доходен бизнес, страна със слаба икономика просто не може да осигури достойна подкрепа за своите спортисти. Русия, която инвестира в спорта смешно малки суми, които при това спортните чиновници "усвояват" по свое усмотрение, едва ли може да очаква максимална печалба от тези капиталовложения.

За разлика, например, от САЩ, където само преките инвестиции в олимпийците възлязоха на 40 млн долара. Икономистите от Харвардския университет Дениъл Джонсън и Айфер Али са разработили метод за предсказване на броя на наградите, които може да получи на олимпийски игри отборът на една или друга страна. Методът се базира не на физическите постижения на спортистите, а на икономическото и политическото положение в съответната страна. Учените се опират на величината на брутния вътрешен продукт на човек от населението, на особеностите на политическия строй и т.н. Джонсън и Али анализирали резултатите от предишните олимпиади в светлината на тези фактори и направили първите си прогнози преди летните олимпийски игри в Сидней през 2 000 година. Прогнозите се оправдават 96 процента. Практически се оправда и прогнозата за сегашните олимпийски игри.

Днес най-богатите страни по БВП на човек от населението са Люксембург, САЩ, Норвегия, Швейцария, Германия, Дания и Исландия. А Русия е на опашката - някъде между балансиращата на ръба на въоръжен конфликт Македония и преживяващата финансова криза Турция. Затова е напълно логично, че норвежците, германците и американците оставиха Русия зад себе си. А четвъртото място в рейтинга на олимпийците е личното постижение на руските спортисти, които победиха въпреки бедстващата икономика.

За да се гордее със спортни постижения и да си спечели статута на велика олимпийска сила, отначало държавата трябва да плати. Днес олимпийските игри са сблъсък между националните структури, които се занимават със спортен бизнес. И Америка, която фактически беше негласният инициатор на "неспортсменската борба" срещу Русия, разбира това най-добре. Нещо повече: именно такава политика напълно се вписва в логиката на американската национална идея: при всяка поява на голямо доходно мероприятие то веднага се обявява за зона на американските национални интереси. През последните години областта на тези интереси се разширява все повече и повече. Добре смазаната американска машина продължава да действа и в спорта, защитавайки националните интереси.

Докато руските олимпийци, както изглежда, няма кой да ги защити. Онези спортни чиновници, които би трябвало да правят това, проявяват пълна липса на интелект и дипломатически непрофесионализъм.

За съжаление сега Русия трудно може да се конкурира с развитите страни, макар че безспорно са ѝ останали някои предимства: все още не окончателно изгубения потенциал на съветската спортна школа и честолюбието на руските спортисти. Но завършилите олимпийски игри пределно ясно показаха, че без икономическата подкрепа на държавата и на високо квалифицирани спортни функционери Русия е обречена не само на провали в спорта, но и на липсата на елементарно международно уважение към нея.