Русия и Иран имат много общи планове

Официален Вашингтон и по-рано е апелирал към Москва да ограничи връзките си с Техеран. Ето че отново той изразява "дълбока загриженост" от плановете за разширяване на руско-иранското взаимодействие - главно в ядрената област, по-специално помощта за строежа на реактора в Бушехр. Впрочем Русия се ангажира вече твърде много в последния проект, за да даде заден ход независимо от обстоятелствата.

Списанието помоли за коментар на ситуацията един от най-осведомените експерти в тази сфера - . Според генералния директор на руския Център за изследване на Иран Раджаб Сафаров одобряването на проектопрограма за сътрудничество с Иран до 2012 година от руския кабинет е било напълно неочаквано не само за специалистите, но и за повечето заинтересовани страни. САфаров отдава това на постоянния натиск върху Русия от страна на САЩ в стремежа им да ограничат сътрудничеството между Москва и Техеран. В началото на 90-те Русия е понесла огромни щети заради съгласието си с много ограничения в тази област и подписаното споразумение в рамките на комисията Гор - Черномирдин, отбелязва руският експерт.

Днешната руска позиция е по-обмислена и съобразена на първо място с икономическите интереси на страната, смята ръководителят на Центъра. Според него програмата за сътрудничество с Иран ще издигне двустранните контакти на качествено ново равнище и ще върне на Русия предишните ѝ позиции в търговско-икономическите връзки с предишните ѝ партньори.

Сафаров обръща внимание на предвидените в програмата инвестиции от 40 милиарда долара за взаимодействие в петролния и газовия отрасъл, в транспорта и комуникациите, в банковата сфера и в ядрената област. Планира се по-специално в Иран за 10 години да се построят шест ядрени блока на стойност 8,5 милиарда долара; заедно с инфраструктурата проектът ще надхвърли 10 милиарда, посочва той. За руската атомна промишленост това ще е същински подарък - ще бъдат осигурени поръчки за много предприятия и за дълго време.

Одобряването на програмата от руското правителство съвпадна с посещение в Москва на американския министър на енергетиката Спенсър Ейбрахам и заместник-държавния секретар Джон Болтън. Сафаров отбелязва, че основното внимание по време на визитата е било насочено не толкова към намаляване на оръжията за масово унищожение, колкото към старите опасения на САЩ от руско-иранското сътрудничество в ядрената област.

Без да се посочват нови, били повторени старите доводи на Вашингтон. В САЩ смятат, че, сдобил се веднъж със собствена АЕЦ, Иран би могъл да я използва безконтролно, като прекъсне сътрудничеството с Русия, и бързо да се сдобие с ядрено оръжие. САЩ съзират опасност и в създаването на прецедент - други държави също могат да пожелаят подобни обекти.

Руските контрааргументи обаче са достатъчно убедителни, смята Сафаров. Първо, Техеран не би могъл да създаде ядрена бомба с помощта на горивото за АЕЦ, защото няма технологии за необходимата му преработка. Второ, инспекциите на МААЕ в течение на няколко години не отбелязват никакви нарушения. Трето, по споразумение между ядрените ведомства на Русия и Иран руското гориво ще се доставя с условие отработеното да бъде върнато - иначе Русия ще може веднага да замрази сътрудничеството.

Шефът на Центъра за изследване на Иран обяснява активността на някои държави, предлагащи дори на официално равнище схеми за ограничаване на руския атомен износ, с друга, съвсем банална причина. Това е конкуренцията. Един реактор струва най-малко 800 милиона долара, а Иран планира в близко бъдеще да построи шест. Естествено транснационалните корпорации ще се стремят да ограничат излизането на руски ядрени технологии на световния пазар, за да си осигурят поръчките за строеж на тези обекти, казва Сафаров.

Според него болезнената реакция на САЩ, а и на Израел, се дължи и на това, че Иран не се поддава на натиск и изолация и води самостоятелна политика. Експертът отбелязва напредъка на иранския военнопромишлен комплекс, новите ракети Шехаб-3 с обсег до 1300 километра. За да гарантира сигурността на своята АЕЦ, Иран ще се снабди с надежден щит, главно от средства за противовъздушна отбрана. Така че всеки опит за силов удар върху ирански обекти ще може да бъде посрещнат с превантивни мерки, смята той.

Претенци към Иран има и Европейският съюз, макар и да не изразява тъй категорично "загриженост" заради сътрудничеството му с Русия, отбелязва Сафаров. Европейците са на мнение, че ходът на събитията в Иран може да бъде повлиян много по-успешно с политически средства. ЕС се готви да подпише дългосрочно споразумение за търговия с Техеран и се надява връзките му с европейските държави да се разширят, ако в Иран бъде постигнато високо равнище на демокрация, ако се спазват правата на човека и законните свободи, смята той. Активното развитие на отношенията с ЕС - стратегически съюзник на САЩ, би съдействало много за оттегляне на ред американски претенции към Техеран, добавя Сафаров.

Русия вече е създала механизъм за сътрудничество с Иран, включително в ядрената сфера, и трябва да се придържа към позиция, която най-пълно отговаря на икономическата изгода за нея и националните ѝ интереси, казва Сафаров. "Проектът за руско-иранската дългосрочна програма е рядък дори за световната практика, той е пример за запазване на баланса между търговските и стратегическите интереси", посочва експертът.

По БТА, със съкращения