Русия подкрепя Асад - последния си приятел в арабския свят

Упоритото противопоставяне на Русия срещу опитите на международната общност да се сложи край на репресиите на президента Башар Асад срещу протестите се корени в преценката, че тя може да запази присъствието си в Близкия изток, като подкрепи последния ѝ останал съюзник в региона - и че няма какво да губи, ако не успее.

Кремъл влезе в конфликт със Запада, тъй като брани режима на Асад от санкциите на ООН и продължава да го снабдява с оръжие, докато други налагат оръжейно ембарго. Но отношенията на Москва с Вашингтон и без това вече са обтегнати заради споровете около разполагането на американски системи за ПРО, както и други проблеми.

Министър-председателят Владимир Путин изглежда има силно желание да предизвика САЩ с оглед на кампанията му за президентските избори през март.

"За Русия не би имало никакъв смисъл да се откаже от подкрепата си за Асад. Той е последният останал съюзник на Русия в Близкия изток, който ѝ позволява да запази някакво влияние в региона", каза Руслан Пухов, ръководител на независимия Център за анализи на стратегии и технологии.

Москва може би дори се надява, че Асад може да остане на власт с нейната подкрепа и да ѝ се отплати с нови договори за покупка на оръжие и други изгодни сделки. Наблюдателите отбелязват също, че както няма какво да губи от подкрепата си за Асад, Русия няма и какво да спечели от смяна на курса и подкрепа за опозицията.

"Русия вече е преминала Рубикон", заяви Игор Коротченко, ръководител на Центъра за анализ на световната оръжейна търговия.

Според него Русия винаги ще бъде белязана като покровителката на режима на Асад независимо от развръзката на конфликта, затова тя няма особено голям стимул да се сближава с протестиращите.

"Русия винаги ще бъде възприемана като съюзника на диктатора. Ако режимът на Асад бъде свален, това ще означава край на присъствието на Русия в региона", заяви Фьодор Лукянов, редактор на сп. "Русия в глобалната политика".

Сирия е главният близкоизточен съюзник на Москва още от времето на Съветския съюз, когато беше управлявана от бащата на сегашния президент, Хафез Асад. Кремъл гледаше на нея като на преграда срещу американското влияние в региона и я снабдяваше с оръжие срещу Израел.

Макар че отношенията между Русия и Израел значително се подобриха след краха на Съветския съюз, именно връзките с Дамаск помогнаха на Русия да запази тежестта си като член на Четворката международни посредници за мир между Израел и палестинците.

След като Башар Асад наследи баща си през 2000 г., Русия се опита да засили връзките, като се съгласи да анулира 73 процента от сирийския дълг от съветско време. В средата на миналото десетилетие Путин заяви, че Русия ще си върне мястото в Близкия изток "по сирийския маршрут".

Сирийското пристанище Тартус сега е единствената военноморска база, която Русия има извън бившия Съветски съюз. По-рано този месец руска военноморска ескадра направи посещение там, което беше възприето от мнозина като демонстрация на подкрепа за Асад.

Десетилетия наред Сирия беше важен клиент на руската оръжейна индустрия, купувайки бойни самолети, ракети, танкове и други тежки оръжия за милиарди долари. И за разлика от някои други страни, например Венецуела, които купуваха руско оръжие със заеми от Кремъл, режимът на Асад плащаше в брой.

Миналата седмица уважаваният вестник "Комерсант" писа, че Сирия е направила поръчка за 36 бойни самолета Як-130 на стойност 550 млн. долара. Сделката, която официалните власти нито отричат, нито потвърждават, може би е сигнал за подготовката на още по-големи покупки на бойни самолети.

Коротченко заяви, че Сирия се нуждае от тренировъчните самолети, за да обучи пилотите си да летят на модерните изтребители МиГ-29М или МиГ-35, които иска да купи.

"Това е предвестник на бъдещи сделки", заяви той.

Според него значението на Сирия като водещ вносител на руско оръжие в региона е нараснало след загубата на доходоносния либийски и иракски пазар.

Русия, чието въздържане при гласуването в съвета за сигурност на ООН разчисти пътя за военна интервенция в Либия, по-късно изрази разочарованието си от диспропорционалната според нея употреба на сила от НАТО.

Кремъл се зарече да не позволи повторение на либийската стратегия в Сирия, предупреждавайки, че ще блокира всяка резолюция на ООН за Сирия, в която няма ясна забрана за чуждестранна военна намеса.

Москва обвинява Запада,  че си затваря очите за доставките на оръжие за сирийската опозиция и предупреждава, че няма да се съобразява с неговите санкции.

По-рано този месец плаващ за Сирия руски кораб, за който се предполагаше, че превозва тонове муниции, беше спрян от властите в Кипър, страна-членка на ЕС, която заяви, че корабът нарушава оръжейно ембарго на Европейския съюз. Капитанът на кораба обеща да отплава за Турция, но после се отправи към Сирия. Запитан за кораба, руският външен министър безцеремонно отвърна, че Москва не дължи нито обяснение, нито извинение на когото и да било, защото не е нарушила никакви международни правила.

Въпреки това Русия показва сдържаност в оръжейната тъговия с Дамаск, избягвайки продажбите на оръжия, които биха могли значително да наклонят везните на военния баланс в региона.

Например Кремъл отхвърли исканията на Дамаск за доставка на самоходни ракетни установки "Искандер", които могат да поразяват наземни цели на разстояние от 280 км със смъртоносна точност.

Макар че продажбата на такива ракети не попада под забраната на каквито и да било международни споразумения, Москва очевидно се е вслушала в сериозните възражения на САЩ и Израел срещу подобна сделка.

Москва не откликна и на искането на Дамаск за модерната зенитна ракетна система С-300, съгласявайки се да продаде само ракети земя-въздух с малък обсег.

"Русия зае много внимателна и предпазлива позиция по отношение на договорите със Сирия", каза Коротченко.

Според слуховете, най-мощното руско оръжие, доставено на Сирия, е противокорабният ракетен комплекс "Бастион", предназначен да защитава крайбрежието ѝ. "Бастион" е въоръжен със свръхзвукови противокорабни ракети "Яхонт", способни да потопят всеки боен кораб на разстояние 300 км и изключително трудни за прехващане, което осигурява сериозна възпираща сила за евентуална атака откъм морето.

Наблюдатели в Москва твърдят, че Русия няма какво повече да направи, за да помогне на Асад. Председателят на Комисията за международни отношения в горната камара на руския парламент Михаил Маргелов миналата седмица открито призна, че Кремъл е "изчерпала арсенала си" от средства за защита на Сирия, предпазвайки я от санкциите на ООН.

Според Лукянов Русия е дала ясно да се разбере, че ще блокира всякакви опити да се осигури прикритие от ООН за каквато и да било чуждестранна военна интервенция в Сирия, но няма да може да попречи на съседите на Сирия да предприемат подобни действия.

"Русия осъзнава, че разполага с ограничени възможности и че не може да играе решаваща роля", заяви той.

Пухов също прогнозира, че Русия няма да предприеме никакви по-сериозни стъпки в подкрепа на Дамаск.

"Да отиде по-далеч би означавало открита конфронтация със Запада, а Русия няма нужда от това", каза той.

По БТА