С 20 години закъснение кабинетът ще обнародва Устава на ООН

"Договорът на договорите" в международното право – Уставът на ООН, най-сетне ще бъде обнародван в "Държавен вестник", макар и с 20 години закъснение. Министерски съвет, който трябваше да извърши обнародването до 17 май 2002 г., дълги години отказваше да стори това, но сега е задължен с окончателно решение на Върховния административен съд (ВАС) от 27 март 2023 г.

Делото бе водено от адвокати (адв. Полина Велчева чрез колегата ѝ адв. Юлиан Дацев), загрижени за проблема с необнародването на някои по-стари международни договори.

Към момента на присъединяването на България към ООН (14 декември 1955 г.) действащото законодателство не е предвиждало обнародване на международните договори, по които републиката е страна, като това не означава, че те не са били задължителни за страната.

Според действащата конституция от 1991 г. обаче "международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат". Тъй като и до днес Уставът на ООН не е обнародван в "Държавен вестник", съобразно практиката на Конституционния съд би следвало, че разпоредбите му нямат предимството, гарантирано от основния закон.

Затова Законът за международните договори беше предвидил, че в шестмесечен срок от влизането му в сила през 2001 г. (тоест до 17 май 2002 г.) правителството е трябвало да осигури "обнародването в "Държавен вестник" на действащите необнародвани международни договори, утвърдени по съществуващия правов ред при влизането им в сила". Правителствата в последните 20 години обаче отказваха да изпълнят законовото си задължение.

Затова по жалба на адвокат ВАС осъди Министерския съвет да обнародва устава, като решението не подлежи на обжалване. МС разполага с двумесечен срок да го изпълни.

Съдът постановява, че МС е бездействал и не е изпълнил своето задължение по Закона за международните договори да обнародва в "Държавен вестник" всички международни договори, подписани и влезли в сила за България преди приемането на действащата конституция. С решението си от 27 март ВАС потвърждава постановеното от Административния съд - София-град (АССГ) през 2021 г. осъдително решение. Вместо да разпореди обнародването обаче, тогава кабинетът обжалва решението на основание, че жалбоподателят – адв. Полина Велчева, няма правен интерес да иска обнародването на Устава на ООН.

ВАС обаче не се съгласява с тази теза и се произнася в полза на адв. Велчева с аргумента, че упражнявайки своята професия, която е от основно значение за прилагане на правовия ред, адвокатът има право да иска от държавата осигуряването на пълното действие на съществуващите правни средства за защита на гражданите, включително и произтичащите от международен договор.

Mediapool сигнализира за проблема с необнародването на международните договори още в средата на миналата година. Въпросът е сериозен, тъй като се оказва, че нито една държавна институция у нас не е задължена да поддържа свободна база данни в реално време с действащата нормативна уредба в страната – международни договори, закони и подзаконови нормативни актове. Всъщност в България няма публичен регистър дори на наименованията на договорите, а какво остава за пълните им текстове.

В крайна сметка излиза, че единствено частни правно-информационни системи (някои безплатни, други платени) поддържат актуалните текстове на законите и наредбите. Хаосът е още по-голям с международните договори, защото дори външното министерство не разполага с пълния им списък.

Така ако гражданин поиска да се запознае с текстовете на актуалните закони, кодекси, наредби и правилници, може да ги намери със свободен достъп единствено в няколко частни сайта. На теория, ако утре всички те решат да направят съдържанието си платено или прекратят дейността си, българските граждани няма да имат свободен достъп до нормативни актове. Това, разбира се, е неприемливо с оглед на обстоятелството, че България е правова държава, което налага гражданите да имат достъп до закона, за да могат да се запознаят с него и да го спазват.