С Вили Бец до Киргизстан

Кирилицата по регистрационните табели изглежда екзотично и не напомня с нищо, че седалището на фирмата е в Ройтлинген край Щутгарт. Близо 4 хиляди са камионите във флотата на международния еспедитор Вили Бец, чийто синьо-жълти и синьо-бели тирове са позната гледка по шосетата на Европа. Повечето камиони на Бец обаче са регистрирани в България, други пък в Азербайджан, Грузия, Беларус или Русия, най-модерни модели на "Мерцедес", а не все още движещи се ръждясали развалини.

При полицейски проверки в Европа, където обикновено при един от всеки осем камиона се откриват сериозни дефекти, Вили Бец практически никога не дава повод за забележки. Солидна, стабилна фирма с 6900 сътрудници и 1 милиард и 400 милиона марки годишен оборот. При все това предприятието разбунва духовете сред експедиторите, синдикатите и властите в Европа.

Вили Бец поляризира мненията. За едни той е бизнесмен-новатор, който с много интуиция и интернет ръководи фирмата си по оптимален начин. За други е нелоялен конкурент, извършващ социален дъмпинг, защото голяма част от шофьорите му са от изтока на Европа и по този начин той пести от възнагражденията.

Конкуренцията между европейските автомобилни превозвачи е убийствена. Наистина обемът на извършените превози нараства с всяка измината година, но вследствие на дерегулацията и на премахването на държавно-предписаните тарифи браншът преживя истински срив на цените. Във Федерална Република Германия цените за автотранспорта от 1983 година насам намаляха с до 60 процента. Във Франция за последните десет години - с една трета, а в Испания цените са с още 40 до 50 процента по-ниски от френските. Печалбите на автоекспедиторските фирми в наши дни са мизерни, между един и два процента.

Докато регионално и локално ориентираните фирми успяват донякъде да удържат позициите си, за транспортите на големи разстояния има само две възможни решения - да се разрастват и да свалят цените. И в двете дисциплини Вили Бец е образец.

Бец започва след Втората световна война с газгенераторен камион и завързва през 70-те години първи контакти с българската държавна фирма Стопанско обединение Международен автомобилен транспорт - СО МАТ, с нейните над 6 хиляди камиона най-голямото шосейно-транспортно предприятие в тогавашния източен блок.

При приватизацията на СО МАТ в 1994 година Бец първо поема 55, а по-късно 93 процента от дяловете, което пък му отваря вратата към бързорастящия пазар на изток. Благодарение на СО МАТ той разполага с ро-рокораби по Дунав и в Черно море, превозващи камионите му на далечни разстояния. Мрежата негови филиали в Европа, Турция и Иран стига до Кавказ и Централна Азия.

Филиалите на Бец на изток са самостоятелни юридически лица. Ханс Улрих Мош, участващ от 22 години насам активно в изграждането на фирмата, се брани срещу обвинението, че с камионите и шофьорите си от изток Вили Бец подкопава европейските правни норми със следните думи: Ние пътуваме съвсем легално с транспортни сертификати от Конференцията наевропейските транспортни министри.

Мош не иска и да чуе за критиката по адрес на надниците за източните шофьори, често достигащи едва половината от европейските. Нашите шофьори имат в страните си покупателна сила, за каквато европейските им колеги не могат и да мечтаят, сравними са с висши държавни служители. Така например един български шофьор издържа средно по 16 близки и роднини, казва Мош.

Успехът на Вили Бец почива основно върху два стожера - оптимален мениджмънт на товара и разходите. В сряда по обед един от седловите влекачи на Вили Бец наближава Бишкек, столицата на централноазиатската република Киргизстан. В седалището на фирмата в Ройтлинген на около 6 хиляди километра разстояние диспечерът е в състояние да проследява точното придвижване на колата. Благодарение на сателитната връзка с всички автомобили на фирмата, на екрана на компютъра си диспечерът вижда, че товарът, машинни резерви части в случая, ще пристигне навреме по местоназначение. По същия начин диспечерът диспонира с обратен товар. Благодарение на интернет и сателитните връзки с автомобилите всички филиали на Вили Бец знаят какви коли са на разположение за нови задачи и в кои райони.

Докато иначе средно всеки трети камион обикаля празен, Бец е свел квотата на пътуванията на коли без товар до едва пет процента. Към мениджмънта на разходите спада и боравенето с дизеловото гориво. Колите на Бец разполагат със свръхобемни резервоари, които ги правят автономни. Освен това цените на горивото се подлагат на най-подробен анализ. Чрез сателитната връзка шофьорите получават инструкции къде и на коя бензиностанция да заредят най-изгодно. При месечен разход от общо около 10 милиона литра разликата в цената от половин пфениг на литър дизелово гориво се отразява в стотици хиляди марки годишно.

Вили Бец, както и други величини в бранша, отдавна вече си е създал и втора опора в бизнеса. Отминаха времената на чисто транспортните фирми. Бъдещето е на интегрираната логистика.

Вили Бец обслужва пласмента на Хюлет Пакард и Кодак в Германия и Източна Европа. Бец пое заедно със сградите край Щутгарт досегашните центрове по логистика на тези два концерна. Напоследък Бец превозва и новата валута - еврото. Но от съображения за сигурност по въпроса не се шуми особено.

Все повече експедитори бягат от нарастващите разноски на изток. Ценовата борба обаче се води предимно за сметка на онези шофьори, които въртят волана по 70 до 80 часа седмично. Тях специалистът по транспорта Лоран Карлуе от Парижкия университет нарича пролетарии на шосето.

Често те се водят за дребни предприемачи, тъй като големите фирми, за да пестят разноски, ги превърнаха именно в такива. Сега наистина те са си сами началници, но пък за сметка на това без каквато и да била социална защита. Във Великобритания близо половината от половин милион шофьори на тирове работят за собствена сметка, 91% от италианските транспортни фирми имат средно по 1,4 служители, а в Испания 96% от общо 530-те хиляди транспортни фирми разполагат с по-малко от пет камиона всяка.

Стресирани и преуморени, тези шофьори фучат по магистралите и шосетата като постоянен риск за злополука. Мобилният телефон е винаги включен и под ръка, за да не се изпусне евентуалната следваща поръчка.

Материалът на швейцарския вестник "Влетвохе" е излъчен по радио "Дойче Веле"