Съдът освободи от ареста задържания за графит срещу Льо Пен

Прокуратурата настояваше за постоянно задържане, но получи само подписка

Снимка: СДВР

Задържаният за графит срещу посещението на лидера на френската крайна десница Марин Льо Пен в София 22-годишен студент бе освободен от следствения арест в неделя. Съдия Албена Момчилова от Софийския районен съд (СРС) отхвърли искането на прокуратурата обвиняемият за хулиганство да остане за постоянно в килията си и му определи най-леката мярка за неотклонение – подписка.

Решението на съда изглежда съвсем логично предвид факта, че задържаният не е осъждан, срещу него няма висящи разследвания и има установен адрес, на който живее. Затова и не стана ясно коя е причината прокуратурата да настоява за най-тежката мярка, предвидена от закона в случай, че за даден обвиняем има обективни данни, че може да се укрие или да извърши престъпление. Обстоятелства, които в случая липсват изцяло.

Неясно засега остава и защо разследващите решиха да привлекат младия мъж към наказателна отговорност по по-тежката хипотеза за хулиганство, предвиждаща до 5 години затвор. По този текст от Наказателния кодекс се разследват случаи на хулиганство, придружени със съпротива срещу полицията, например, или извършени с особен цинизъм или дързост. Надписът, надраскан от 22-годишния студент по биология върху Паметника на Съветската армия в четвъртък вечерта, обаче нито е обиден за някого, нито пък може да бъде характеризиран като особено дързък.

Обвиняемият бе заловен малко, след като написал с черен спрей върху лицевата страна на монумента „Refugees welcome, Le Pen go home” (“Бежанци, добре дошли, Льо Пен върви си вкъщи“). Акцията му очевидно изразяваше протест срещу посещението на Марин Льо Пен, която дойде в София, за да подкрепи лично Веселин Марешки за предстоящите евроизбори.

Традиционно обаче нито полицията, нито прокуратурата правят разлика между обикновено хулиганство и правото на свободно изразяване, гарантирано от Конституцията. Затова и разследващите винаги повдигат обвинения на авторите на подобни провокации, независимо, че впоследствие обвиненията падат в съда. Такъв беше случаят и с активистите от "Протестна мрежа" Асен Генов и Цветелина Сърбинска, които преди време бяха обвинени, че са нарисували в цикламено и виолетово паметника пред сградата на БСП на ул. "Позитано" 20. Върху постамента на паметника имаше и надпис "КОЙ? БКП–ПОЗОР!= КОЙ!”

Именно по това дело бившият председател на Съюза на съдиите в България Мирослава Тодорова оневини двамата на първа инстанция позовавайки се на практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ). След това прокуратурата протестира оправдателните им присъди. Накрая се отказа да поддържа обвиненията им, но въпреки това Софийският градски съд осъди двамата на по 1500 лева глоба.

„Този процес няма за предмет даването на оценка, изразяването на одобрение или неодобрение на политическите възгледи на подсъдимите. Също така е недопустимо предметът на обвинението за това дали е извършено престъпление да бъде подменян с оценка за художествената, културната и историческа стойност на паметника, който е станал обект на посегателство, или за комунистическите паметници въобще. Тези въпроси без съмнение са ценни за политическия и обществения дебат, тъй като фокусират общественото внимание в продължителен период от време, но тъкмо заради това задължително следва да бъдат поставяни и обсъждани без участието на органите на наказателния процес“, написа тогава в мотивите си съдия Тодорова.

Тя позова решението си на няколко дела, разгледани от ЕСПЧ, подчертвайки, че политическото мнение, доколко представлява участие в политическия дебат, само по себе си не може да представлява грубо неуважение, а представлява опит за привличане на общественото внимание, т.е. мотивът е тъкмо обратният – утвърждаване на определена идея, привличането на одобрението на обществото или на части от него на своя страна със стремеж към разширяване на политическото влияние“.

„Както е посочено в чл. 10 ЕКПЧ, всяка намеса в свободата на изразяване трябва да е необходима в едно демократично общество. В решението си по делото „Институт “Ото Премингер”, свързано с изземване и последваща конфискация на филм, който според австрийските съдилища дискредитира римо-католическата религиозна доктрина, ЕСПЧ приема, че “може да бъде добавено задължение във възможно най-голяма степен да бъдат избягвани изрази, които са безпричинно обидни за други хора и така нарушават правата им, когато по този начин съвсем не съставляват принос към обществения дебат за осигуряване напредъка на човешката дейност”. Основните критерии, които възвежда ЕСПЧ при сблъсък между свободата на творческо изразяване и правата на другите, е дали достойнството на проявата като произведение на изкуството или като принос към обществения дебат е по-важен фактор от онези негови характеристики, които могат да го направят обиден или шокиращ за широката публика. Във всеки такъв случай се налага необходимостта да се балансират конфликтните права, като се претеглят едно срещу друго, за да се прецени дали ограниченията, които са наложени по отношение на едното, са били необходими в едно демократично общество“, аргументира се тогава Софийският районен съд.

В мотивите си по делото срещу Генов и Сърбинска съдия Мирослава Тодорова посочи и кога наказателната репресия е оправдана в подобни случаи: „Когато деянието има политическо съдържание, не е допустимо то да бъде възвеждано под фактическия състав на хулиганството, защото, предвид обекта на правна защита с това престъпление – обществения ред и спокойствие, това би го превърнало в идеологическо престъпление, а наказателната репресия – в политически инструментариум. Това е несъвместимо с целите и задачите на наказателния процес. Ако деянието обаче доведе до вредоносен резултат, който накърнява обществените отношения, свързани с индивидуални права, защитени чрез криминализация на определени деяния, при които е допустим евентуалният умисъл (наред с пряката политическа цел деецът допуска настъпването и на вредите) и степента на обществена опасност на посегателството е достатъчно сериозна, за да бъде то квалифицирано като престъпление, тогава би възникнала наказателна отговорност на основание на конкретното престъпление, насочено срещу собствеността или телесната неприкосновеност.“

В случая с графита срещу посещението на Льо Пен в София обаче, премахването на надписа би струвало в пъти по-малко от евентуалното водене на разследване и последващ съдебен процес, при който обвиняемият ще бъде заплашен от ефективна присъда. Още по парадоксалното е, че дори не става въпрос за русофобски или неонацистки графит, каквито по принцип предизвикват гневна реакция от Москва. Въпреки това от руското посолство в София реаираха своевременно и по този случай, публикувайки възмутено съобщение във Фейсбук почти едновременно със СДВР, която съобщи за ареста също в социалната мрежа. Дали между рекацията на руската дипломатическа мисия и усърдието на разследващите има причинно-следствена връзка, засега може само да се гадае.

Още по темата
Още от България

Защо бившият шеф на КПКОНПИ става консул?