Съдът задължи ВСС да се произнесе по първото искане за уволнението на Гешев

Върховният административен съд (ВАС) задължи съдебните кадровици да разгледат по същество първото искане за уволнението на главния прокурор Иван Гешев, което бе внесено от служебния правосъден министър Янаки Стоилов. Така шефът на държавното обвинение е изправен пред перспективата да бъде подложен на продължителен натиск, защото новият правосъден министър Надежда Йорданов скоро смята да внесе отделно искане с други основния.

През юни м.г. Висшият съдебен съвет (ВСС) отхвърли като "недопустимо" първото искане за отстраняването на Гешев. То бе мотивирано от Янаки Стоилов с доклад, който бе изготвен от екипа на вътрешния министър Бойко Рашков. Гешев бе обвинен в уронване на престижа на съдебната власт и нарушаване на Етичния кодекс на магистрата. Дебатът продължи близо седем часа и показа на цялото общество, че шефът на държавното обвинение има непробиваемо мнозинство в този състав на ВСС.

Повечето от членовете на съвета обясниха, че правосъдният министър няма право да иска предсрочното прекратяване на мандата на Гешев, а неотдавнашното решение на КС постави под въпрос професионалните качества на голяма част от членовете на ВСС.

По време на дебата в съдебния съвет главният прокурор Иван Гешев пак се обяви за жертва на нелегитимна политическа атака от служебното правителство.

В искането, внесено от Янаки Стоилов, проблемните действия на Гешев бяха систематизирани в няколко точки.

Първо се посочваше разгласяването на данни от досъдебни производства, включително избирателно публикуване на данни от подслушани разговори, по които протича президентът Румен Радев, както и подслушаните разговори, които прокуратурата разгласи, за да подкрепи тезата си, че Васил Божков стои зад антиправителствените протести срещу Борисов и Гешев.

Уволнението на Иван Гешев бе поискано и заради нахлуването на 9 юли 2020 година по разпореждане на Гешев на служители от Бюрото по защита в президентството. Третият аргумент бе, че Гешев е въвел свои правила, с които се погазва законовият принцип за случайно разпределението на преписките в прокуратурата.

Мотивите в искането до ВСС бяха над 100 страници, но членовете на съвета отказаха да ги разгледат по същество.

Конституционният съд обаче единодушно реши, че правосъдният министър има право да инициира производство за отстраняването на главния прокурор. Това решение на КС задвижи спряното производство във Върховния административен съд.

Сега тричленен състав на ВАС излезе с определение, че ВСС дължи произнасяне по същество. Съдебните кадровици могат да обжалват пред петчленен състав, но не е ясно на какво основание, защото решението на Конституционния съд е ясно.