Съдба за кино

Новият филм на Владислав Икономов е разтърсващо преживяване. Посветен е на Стоян Мерджанов - екстелевизионер / ченге / бонвиван / емигрант / политзатворник и днешен айляк на 58. Откъдето и да го погледнеш - съдба за кино. Както твърдят надписите, "Това не е биография, не е филмова анкета, не е историческо изследване. Това е..."

"Разпит" започва като екшън - героят апатично броди по "Витошка", а зад кадър нарежда: "Ню Йорк е прекрасен и ужасен град. Работех във фирма за пренасяне на пари - като въоръжен шофьор..."

Екранният лайтмотив на филма обаче е Мерджанов на тъмен фон пред лампа - в гръб, в профил, в анфас, на безфокус и фокус, в движение или в покой... Героят се представя сам: роден в София през 1943, 2 пъти се женил за една и също жена и два пъти се развеждал, завършил гимназия в Тополовград (единствен носел минзухареножълт шлифер, каквито били на мода, на екрана виждаме негова тогавашна снимка - красавец), казарма, постъпване в Българската телевизия като оператор... И така - до 1970, когато телефонът звъннал с предложение да стане "кадрови офицер" от ДС.

"Всички часове раняват, а последният убива" - песен и рамкирани кадри с щъкащи хора, празни маси и VW-костенурка от игралния филм на Икономов "Гибелта на Александър Велики" (1968).

София днес, а зад кадър слушаме признанията на Мерджанов за Руския клуб като обект на шпионаж. Лампата в грос: "От 1970 до 1975 бях в пълния смисъл на думата оперативен работник във Втори самостоятелен отдел". Нарича ДС "чудовищна машина", а после: "Работех с живи мъртъвци, които не са знаели, ча са такива... Смут е имало в мен."

След като завършва журналистика, е прехвърлен в МВР. Работи в БТ до ноември`82 - с предаването "Хора на път", което поне аз никога не съм гледала. Най-сетне се усмихва: "Спечелих немалко пари по онова време".

Пресечки с негови "оптимистични" материали: "Установих, че т. нар. ДС е осигурявала единствено сигурността на БКП, това беше спектакъл".

На фона на Статуята на свободата разказва за емигрантската си авантюра през 1982. "В Ню Йорк разбрах, че свободата на човека се определя единствено от пачката в джоба му и от нищо друго... Разбрах, че нямам никакъв шанс да се интегрирам в това общество."

През 1986 стига до "безумното решение да се завърна в България". Още на летище София е арестуван и откаран на "Развигор" 1 за 6 месеца. Там изиграл поредната си роля - на "камерен агент", т. е. внушавал определен тип поведение на разработвания, в случая - осъден на смърт за държавна измяна ("трябваше да му обясня на Йордан, царство му небесно, да му внуша как се изпълняват смъртните присъди в САЩ). "Когато ме прехвърлиха в затвора, имах чувството, че попадам в санаториум". Става дума за старозагорския затвор, приютил осъдени за престъпление срещу държавата. От всичките четиридесетина души само трима били българи, а другите - турци, опълчили се срещу "възродителния процес" ("Слава Богу, че е станал в мое отсъствие... Виждал съм Ахмед Доган как шие мокасини.") "Корупция имаше и тогава - можеше да се вкара в затвора алкохол, а специално в софийския централен затвор можеше да се вкара и локомотив."

На 26 април 1990 Мерджанов е признат изцяло за невинен.

"Сега не се занимавам с нищо. Нищо. Просто се разхождам из улиците на София." Отново по "Витошка": "За съжаление, аз съм ни риба, ни рак. За едните съм предател, за другите - бивше ченге."

Филмът въздейства шоково - не само заради екстраординерния обект a priori, а и заради кинематографичната архитектоника, постигната чрез демонично-сугестивното присъствие на Мерджанов (с помощта и на експресивната визия на Иван Варимезов), безстрастната му, дори цинична откровеност, изведените като контрапункт късове делник (вчерашен и днешен), автоцитата от 60-те...

Не ме интересува дали чудовищните признания в "Разпит" са истина, полуистина или лъжа - от екрана се хили глобалната манипулативност на Системата. И извечният конформен избор, разбира се, който неизбежно води до гибелната паст на размитата идентичност, било по време на "развит социализъм", било по време на демокрация...

Прекрасен филм, който отдавна чака ред за някоя понеделнишка "Премиера" по Канал 1.

Геновева Димитрова