Съдебната реформа е невъзможна без обществен натиск

Без реакция на българската общественост, само с административен натиск от Европейския съюз, е невъзможно да се постигне съдебна реформа у нас, смята политологът Иван Кръстев. В четвъртък той участва дискусия на тема "Свобода, сигурност, справедливост" в Балчик, свързана с проблемите на България по глава "Правосъдие и вътрешен ред", констатирани в докладите на евроескперти.

Има ли я всъщност съдебната реформа?

Ако се опитваме да определим съдебната реформа като промените, които са направени в законите, свързани със съдебната система, то българската съдебна система сигурно изглежда свръхреформирана. Мисля, че в България се пада достатъчно много промяна на отделен съдия или прокурор за последните 15 години. Ако съдебната реформа се мисли като създаване на правосъдна система, която поражда доверие у хората, преодолява този дефицит на справедливост, на който сме свидетели в момента, то съдебната реформа не е завършила. Нещо повече, според мен тя не е стигнала до средата си.

А е важен окончателният резултат.

За първи път в едно от юнските изследвания, които имах възможност да наблюдавам, хората поставят при отворен въпрос престъпността и корупцията като по-важни за страната, отколкото икономическите проблеми, с които се сблъскваме, което според мен започва все повече да говори за една друга чувствителност, за усещането, че липсата на правосъдие и липсата на справедливост наистина започват да засягат обществото извън тези, които са станали пряка жертва на престъпление.

Има едно усещане за несигурност, което за жалост не намалява с годините, които отминават, от началото на прехода и което за жалост също не подминава и с определения тип стабилизация вътре в икономиката на страната. Това започна да се превръща в огромен проблем и аз мисля, че той започва да се превръща в огромен проблем не само на правосъдните, но на всички институции в България.

В същото време се разбира, че чувствителността на обществото е един много важен фактор, за да се задвижи тази сложна система на реформата, защото от всички доклади на чужди експерти се разбира едно - липсва политическа воля, за да се задвижи тази реформа, защото това е политическата част от нашите ангажименти по присъединяването ни към ЕС.

Ако слушаме как тече дебатът трябва да кажа, че дебатът е много трудно да бъде проследяван от хора като нас, които не са специалисти в правосъдна система, които не са юристи. И разговорът е толкова професионализиран, че е много трудно да се разбере наистина за какво точно се спори. Но две неща се открояват.

Хенриет ван Линден: Корупцията е най-скъпо струващото прегрешение Корупцията е най-скъпо струващото прегрешение, защото спира инвестициите, икономическия растеж и подкопава събирането на данъци. Това заяви посланикът на Холандия у нас Хенриет ван Линден по време на публична дискусия "Свобода, сигурност, правосъдие" в Балчик. Баронеса ван Линден коментира, че в България трябва ясно да се дефинира що е корупция, "за да не се окаже борбата срещу недъга "буря в чаша вода". още

От една страна, са съдии, прокурори, полицаи,които казват - няма политическа воля за реформа, няма политическа воля за справяне с престъпността. От друга страна, стоят политиците, които казват, че да реформираш съдебната система е като да преместваш гробища - не очаквай подкрепа отвътре. И между тези две крайни позиции според мен през последните години, ако трябва да бъда честен, и през последните седмици, ние по-скоро наблюдаваме спор за това кой е виновен за състоянието в момента, а по никакъв начин някаква визия за това как изглежда самата промяна. За ЕС това ще бъде все по-важен и по-важен въпрос по отношение на България по три за мен много прости причини.

Първо, достатъчно е да видим броя на европейците, които по една или друга причина започват да живеят тук, да работят тук и в крайна сметка стават част от натиска на престъпността вътре в страната. Достатъчно е да се види броят на българите, които все по-трайно започват да живеят или да работят навън, за да стане ясно, че единственото нещо, което не можем да си позволим, поне за мен, е да залъгваме себе си, че няма проблем, че виждате ли, броят на престъпленията в България е по-нисък от този в Швеция, че не бива да мислим, че у нас се случва нещо изключително. Ако хората се чувстват несигурни, това засяга всички аспекти на техния живот. Те работят по различен начин, пазаруват по различен начин, планират живота си по различен начин и това чувство на несигурност според мен е ключово, ако искаме да разберем много от лошите неща, които се случват около нас.

Да, но това чувство за несигурност доведе хората до тотална апатия, до това, че недоверието им в системата ги превърна в тотални потребители на престъпност и. . . да почувстват цялото това отражение на неработенето на системата само върху себе си и да не реагират.

Апатията е страшно нещо. Не случайно това, което четем в историческите книги, е, че разумните владетели много повече се плашат от апатията на хората, отколкото от протеста. Но ако видим какво се случи в страни, които имаха проблеми много по-тежки от България. Като погледнем например Южна Италия от 70-те, от 80-те години, едно нещо е общото и то е, че не е възможно каквато и да била реална промяна, ако зад нея не стои изразено обществено възмущение. С това, което видяхме например в Сърбия след убийството на Джинджич, арести на хора, на символически фигури, за които седмица преди това никой не би помислил, че могат да бъдат арестувани, стана възможно единствено и само, защото 300 000 души излязоха на улиците на Белград. И тези 300 000 души бяха политическата воля, тези 300 000 души според мен преформулираха и дневния ред.

Но това беше реакцията на обществото спрямо голямата престъпност, а спрямо малката престъпност, която засяга всеки отделен човек, неговия разбит дом, посегателствата, ежедневните, това обединение не се случва.

Разбира се, че голямата престъпност и малката стават все по-свързани, защото проблемът с голямата престъпност е, че вече никой не се чувства сигурен. И от тази гледна точка не е ясно кога се появява тази точка на прекипяване, когато хората излизат на улицата, от една страна, за да протестират срещу някакво голямо престъпление като убийство на министър-председател, но всъщност те са много повече на улицата, защото протестират за това, което им се случва на тях или което може да им се случи.

Затова си мисля, че тази апатия, която наблюдаваме и която е много реална, никога не е завинаги, никога не е безкрайна. И може би това ще бъде големият шанс за реформа на правосъдната система. Това, което външният фактор може да направи - било ЕС, било който и да било, е да търси някакъв административен ресурс за подобряване на правосъдието - за увеличаване на справедливостта. Но без обществен натиск отвътре, особено що се отнася до чувствителни сектори на престъпността, много малко може да бъде направено.

Смятате ли че гражданските формирования са канализирането на някаква реакция отдолу?

Всички разбират, че нещо трябва да се направи. Когато нещо трябва да се направи и не е ясно какво точно, според мен ние ще чуем и ще видим много екзотични идеи. Но си мисля, че има също една тенденция, която би могла да бъде много опасна - да бъде заменено искането за една справедлива държава, за правосъдие, с идеята за една наказателна държава, която вкарва хората в затвора дори без много да се интересува кой точно е виновен и кой не е виновен. Тази тенденция е опасна, защото в определен момент и полиция, и прокуратура, и съд, изправени пред този обществен натиск да вкарват хората в затвора, могат да се изкушат да вкарват тези, които могат, а не тези, които трябва.

Да, тънката граница, чиято цена ние много добре познаваме.

Но тази цена е изключително ключова, защото поне за себе съм напълно убеден, че това, което обществото иска, е не просто повече строгост, повече жестокост при наказване на престъпленията, а все пак това, което най-много ни липсва е
справедливост. Едно несправедливо правосъдие, дори когато е строго, не може да реши проблема.

*Интервюто с директора на Центъра за либерални стратегии Иван Кръстев по БНР публикуваме с незначителни съкращения. Заглавието е на Mediapool