"Съгласие по подразбиране" за даряване на органи, тъкани и клетки

При даряването на тъкани, органи и клетки вече ще се приема, че пациентът приживе е дал “съгласие по подразбиране”. Това предвиждат двата законопроекта за донорството на органи – на правителството и на Борислав Китов и Лъчезар Иванов, които бяха обсъдени на първо четене от Народното събрание в четвъртък.

В момента българските граждани изрично трябва да заявят желание да станат дарители след смъртта си като липсата на подобно заявление се смята за “несъгласие по подразбиране”. Предлаганите законопроекти залагат на “съгласие по подразбиране”.

Китов и Иванов посочват в мотивите си, че предлагат промените, отчитайки изключително тежката административна процедура по изразяване на съгласие и водени от факта, че през изминалите две години от действието на закона за трансплантация има само 21 реални донора с мозъчна смърт (значимо по-малко от реалния потенциал и крайно недостатъчно, съпоставено с огромната листа на чакащите органи), а по данни на изпълнителната агенция по трансплантация от осем милиона български граждани, едва 1500 са изразили своята воля.

Предлаганият модел действа в повечето страни от ЕС и е отразен в допълнителния протокол към конвенцията за защита на човешките права и биомедицината, посочват депутатите, които са членове на здравната комисия в парламента.

В мотивите на правителствения проект се отбелязва, че към момента воля за отказ или съгласие за даряване на органи след смъртта си са декларирали само 2000 граждани, което лишава от смисъл действащата законова уредба за едновременно регистриране на несъгласие или съгласие за даряване на органи, тъкани или клетки след смъртта.

Проектът на МС въвежда допълнителни изисквания за уточняване на процедурите за вземане на съгласие от жив донор и установяване на физическото и психическото му състояние чрез детайлно регламентиране. Установяват се стандарти за качество и безопасност на донорството, осигуряване, експертиза, обработка, съхраняване и разпределение на човешки тъкани и клетки.

Правителственият законопроект отразява и забележките от партньорската проверка, както и необходимостта от хармонизиране с директивата на ЕС.

Според Руденко Йорданов от левицата, законадателите и обществото вече са узрели да направят тази крачка с всички резерви по отношение на възможностите си да прецизират текстовете на промените.

Иван Иванов от ДСБ посочи, че залата за втори път разисква този закон, който е твърде спорен. Директивата на ЕС единствено изисква съгласие за извършване на трансплантация, не уточнява дали се изисква вариантът по подразбиране, посочи той. Вариантът в действащия закон е, че изричното съгласие е необходимо и няма основание сега да си променям мнението, допълни депутатът от ДСБ.

Иванов отбеляза, че Вселенската партиаршия е създала специална комисия по биоетика, чиято позиция е, че трябва да има съзнателно съгласие на донора.

Николай Михайлов от ДСБ пък настоя за отлагане на гласуването, докато не се вземе мнението на парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията.