Сайтът "Медуза": Редакция в изгнание, за да остане свободна

Галина Тимченко

Обвинението в наркотрафик на журналиста Иван Голунов, което предизвика бурни реакции в руското гражданско общество, привлече вниманието върху работодателя му, сайтът "Медуза", който се е установил в Латвия, за да избегне натиска на руските власти.

Основаната през 2014 г. от група журналисти независима медия бързо спечели признание и се наложи като една от най-четените в русия.

Как е започнал работа сайтът "Медуза"?

Екипът, който създаде "Медуза", преди това е работел за основания през 90-те години информационен сайт Лента.ру, известен с щателните си разследвания.

През 2014 г. обаче собственикът му, близкият до Кремъл олигарх Александър Мамут, уволнява главната редакторка Галина Тимченко, която е на тази длъжност от едно десетилетие. Тя е упрекната, че насред избухналата украинска криза е публикувала интервю с член на украинска ултранационалистична група, която е сред най-активните в движението на Майдана.

Уволнението предизвиква психодрама в редакцията на Лента.ру, която по това време е много четена медия, която подробно отразява опозицията, както и шок в руския медиен свят. Близо половината редакция подава оставки в подкрепа на Галина Тимченко, след което създава "Медуза".

От самото си основаване сайтът се установява в латвийската столица Рига, за да избегне контрола на руските власти, но има и журналисти на руска територия.

"Медуза" бързо набира популярност, но затова пък Лента.ру губи публика и влияние с подкрепяща Кремъл редакционна политика.

Каква е публиката му?

"Медуза" е една от най-известните независими публикации в Русия, чак ние сме учудени какъв успех постигнахме", заяви главният редактор на "Медуза" Иван Колпаков.

Той твърди, че сайтът получава 12 милиона посещения на месец. По данни на специализирания сайт "Алекса" "Медуза" е 223-ият най-посещаван сайт в Русия с 2,5 милиона индивидуални посетители месечно.

Сайтът също така е сключил партньорство с английския вестник "Гардиън", който е публикувал негови статии на английски в сайта си. "Медуза" има и своя англоезична версия.

Какви теми се отразяват?

Откакто е създаден, "Медуза" с младия си екип отразява горещите събития с кратки и информативни статии, по-специално за политика, социални въпроси и поп-култура, заедно с кратки любопитни новини. Сайтът публикува и по-дълги материали: разследвания на корупция или репортажи от мястото на събитието на различни произшествия (сравнително рядък жанр в руските медии), разглеждайки отблизо безпокойствата на руската общественост.

През 2016 г. сайтът публикува писмо на опозиционера Илдар Дадин, който беше осъден на затвор за организиране на редица неразрешени демонстрации, в което той казва, че е подложен на насилие в затвора.

Сайтът е и един от първите в Русия, който се залавя с проверки на факти. През 2017 г. например "Медуза" разкри, че показан от президента Владимир Путин видеозапис, за който се твърдеше, че е за руски въздушни удари в Сирия, всъщност е бил на американски бомбардировки в Афганистан.

Иван Голунов, който според Иван Колпаков е "един от най-талантливите разследващи журналисти", неотдавна публикува разследване за свързани с мрежа за пране на пари в Латвия фирми за микрофинансиране, които са довели до изгонването на над 500 московчани от апартаментите им.

Журналистът свързва задържането си с протичащото му в момента разследване на мафиотски организации, които си поделят гробищния пазар, в които се твърди, че участват офицери от службите за сигурност.

Имал ли е сайтът "Медуза" проблеми със закона?

Ръководството на "Медуза" твърди, че седалището в Латвия му е спестило натиска на руските власти. Сайтът обаче е бил блокиран в Узбекистан и Казахстан, две централноазиатски страни, за които понякога публикува разследвания, каза миналата година Иван Колпаков.

"Медуза" стана и обект на спор, когато в края на миналата година Иван Колпаков подаде оставка, след като бе обвинен в сексуален тормоз. Галина Тимченко го върна на същата длъжност през март, предизвиквайки критиките на някои журналисти.

Това обаче остава един от редките случаи на сексуален тормоз, които стигат до медийно отразяване в Русия, където вълната #MeToo (движението за борба със сексуалния тормоз на Запад) е имала съвсем ограничено въздействие.

По БТА

Още по темата
Още от Свят