В целия ЕС само България би била потърпевша от нова украинска газова криза

Ново проучване установи, че след руско-украинската газова криза през 2009 г., днес Европа е по-добре подготвена от преди да реагира на подобни смущения. Единствено България няма да е в състояние да замени газовия внос при кратко прекъсване на газовите доставки. Това се посочва в 120-страничен анализ на Института за енергийна икономика (EWI) към Кьолнския университет, озаглавен "Украинската криза от 2014: Повишената енергийна сигурност на Европа", предаде EurActiv.

Сигурността на доставките се е подобрила след зимата на 2009 г., когато част от Европа остана на студено заради ценовия спор между Москва и Киев, както устойчивостта на енергийната мрежа на ЕС като цяло. Няколко фактора са допринесли за този резултат.

Първо, търсенето на газ в Европа през последните 5 години е по-ниско от прогнозираното. Така наличната инфраструктура е в състояние да отговори на равнища на търсене над 100 до 200 млрд.куб.м от настоящата консумация. От гледна точка на сигурността на доставките, това означава допълнителен излишен капацитет в случай на извънредна ситуация.

Второ, достъпът до алтернативни източници на доставка се е подобрил. Това включва както руския внос (например "Северен поток"), така и алтернативни източници (втечнен газ и харнилища). Тези развития компенсират намалението в местното производство на газ в ЕС, което би могло да представлява заплаха за сигурността на доставките в региона.

Трето, пропускателната способност се е повишила в периода 2009-2014 г. По-големият трансграничен капацитет позволява по-големи обеми газ да бъдат дистрибутирани по цяла Европа в случай на прекъсване на доставките. Подобрението на мрежовата инфраструктура позволява по-добра диверсификация в самия вътрешен европейски енергиен пазар на ЕС.

Четвърто, от 2009 г. досега Европа въведе по-последователни и амбициозни регулации за сигурността на доставките.

Зависимостта от транзитирания през Украйна газ е регионално ограничена, като единствено България от 28-те страни членки на ЕС е неспособна да замени този внос по време на кратко прекъсване на доставките, посочва докладът.

Наскоро българският министър-председател Бойко Борисов предупреди председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, че страната е изправена пред "енергийна катастрофа" след замразяването на проекта "Южен поток".

Симулационни сценарии, развити от авторите на доклада, показват, че Украйна, България, Турция и Македония биха били най-тежко засегнати от прекъсване на доставките.

Независимо, че разчита на руски газ, ЕС вече е по-малко уязвим от евентуално прекъсване на транзита по основния му маршрут – през Украйна. През 2013 г. доставките от "Газпром" са покривали 29% от общата европейска консумация на газ, като 14% от получаваните количества са минавали през Украйна.

Зависимостта от този коридор е висока, но през последното десетилетие намалява както за Русия, така и за Европа.

Между 2005 и 2014 г. транзитът през Украйна се е понижил от 121 млрд. куб.м. годишно до равнища от 57 млрд. куб.м.

Делът на руския газ за Европа, който минава през Украйна, също се е свил от 80% през 2005 г. до 50% през 2013 г. и 30% през 2014 г.

Рискът от смущения в газоснабдяването в резултат на прекъсване на украинския транзит е не само нисък, но и регионално стеснен. В сравнение с 2009 г., зависимостта от тези доставки е географски по-ограничена и важи само за по-малки пазари с годишна консумация пред 10 млрд. куб.м. България, Унгария, Австрия, Словакия и Чехия внасят голяма част от необходимия им природен газ през украинския маршрут, но само България не е в състояние да замени тези обеми.

Словения и Гърция, при които зависимостта е по-ниска, също биха изпитали затруднения при замяната на вноса, транзитиран през Украйна. Сърбия, Македония и Босна и Херцеговина, които бяха силно засегнати по време на кризата през 2009 г., остават сериозно зависими от доставките по този маршрут, за да осигурят вътрешния си пазар.

От петте най-големи пазари на газ в ЕС (Германия, Великобритания, Италия, Холандия, Франция и Испания), единствено Италия внася над 15% от природния си газ по маршрута през Украйна.