Само в 4 закъсали държави има повече лоши кредити от България

Брюксел взима в свои ръце проблема с необслужваните заеми в Евросъюза

Само в 4 закъсали държави има повече лоши кредити от България

България продължава да има сериозен проблем с необслужваните банкови заеми. Техният дял у нас е драстично по-висок в сравнение със средния за Европейския съюз – 12.1% при 4.6% за ЕС. Това сочи работен документ на Европейската комисия, публикуван на 18 януари. Той е в изпълнение на плана за действие за справяне с проблема, приет от Съвета на ЕС през юли 2017 г.

По-зле от нас са Гърция, Кипър, Португалия и Италия

По-висок дял на брутните необслужвани кредити спрямо България имат само закъсали във финансово отношение държави, които по време на световната криза имаха тежки проблеми с дългове, дефицити и с банковите си системи. Най-лошо се представя Гърция, където нивото на лошите заеми е 46.9%, следвана от Кипър (33.4%), Португалия (15.5%) и Италия (12.2%). Данните в доклада са към второто тримесечие на 2017 г.

Още по-неблагоприятно стои България по отношение за необслужваните заеми в частния сектор. Делът им у нас е драстично по-висок в сравнение със средния за Европейския съюз – 19.2% спрямо 4.7%. На първо място по този показател е обявилата банкова ваканция по време на финансовата криза Кипър – 52.7%, а на второ - изправената преди няколко години пред фалит Гърция (50.6%). Този път България е трета.

Най-малък е делът на проблемните заеми за частния сектор в Швеция (1.4%), Люксембург (1.8%), Финландия (2.1%) и Естония (2.5%).

Необслужвани кредити и провизии от държавите - членки
  Брутни необслужвани кредити и авански (% от общите кредити) Необслужвани кредити на частния сектор (% от кредитите на частния сектор) Обща загуба от провизии (заеми) (% от проблемните и необслужвани кредити)
  2017Q2 2016Q2 2017Q2 2016Q2 2017Q2 2016Q2
Белгия

2.8

3.5 4.0 4.5 50.1 48.6
България

12.1

14.0 19.2 22.4 54.8** 53.2**
Чехия 2.9 4.6 5.3 6.7 53.1 45.4
Дания

2.9

3.6 3.2 4.0 38.4 39.0

Германия

2.3 2.8 4.3 5.0 43.6** 42.4**
Естония 2.0 2.1 2.5 2.7 44.6 50.2
Ирландия 11.6 14.6 15.8 18.9 37.6 42.2

Гърция

46.9 47.2 50.6 50.1 49.2 49.8

Испания

5.3 5.9 7.1 7.7 59.9** 59.8**
Франция 3.4 3.9 4.6 4.9 59.7 60.2

Хърватия

11.7 11.6 16.5 16.9 68.8 71.8

Италия

12.2 16.2 15.9 20.0 52.9 49.5

Кипър

33.4 37.6 52.7 56.2 47.1 38.8

Латвия

5.9 5.5 9.3 8.9 43.8 53.6

Литва

3.7 5.0 4.9 6.5 36.3 37.5
Люксембург 0.7 0.9 1.8 2.3 51.6 39.2

Унгария

10.4 15.0 15.3 23.0 66.4** 63.8**
Малта 3.7 4.6 6.7 7.4 41.8 44.3

Холандия

2.3 2.6 3.0 3.1 38.3 41.8

Австрия

4.1 6.0 5.7 7.5 62.6 59.1

Полша

6.6 6.7 7.2 7.3 58.0 60.5
Португалия 15.5 17.6 15.5* 17.6* 49.4 47.6

Румъния

8.5 11.3 11.0 15.3 69.4 62.3

Словения

11.4 16.3 14.7 21.2 70.4 70.1

Словакия

4.1 5.1 4.7 5.7 68.9 63.4
Финландия 1.4 1.4 2.1 2.1 31.9 35.8

Швеция

1.2 1.2 1.4 1.5 34.8 34.5
Великобритания 1.6 2.2 2.5 2.2* 40.6 39.4

Европейски съюз

4.6 5.6 4.7* 5.6* 50.8** 47.6**

* Поради липсата на специфични за сектора данни за Португалия и ЕС, данните за НПП съответстват на кредити и аванси за всички сектори.
** Поради липсата на данни за провизиите за заеми, коефициентите на провизии за България, Германия, Унгария, Испания и ЕС бяха изчислени чрез отчитане на обезценки и нереализирани кредити за всички дългови инструменти, включително заеми и дългови ценни книжа.

Източник: ЕЦБ

Брюксел редовно критикува София заради проблема

В доклада си Европейската комисия отбелязва, че следи отблизо проблема с лошите кредити в държавите, в които той е по-сериозен, и редовно го отчита в ежегодните препоръки до държавите членки в рамките на европейския семестър. Институцията като цяло е доволна, че тенденцията в съюза е към намаление на проблемните заеми, но смята, че трябва да се вземат сериозни мерки.

В последните години проблемите в банковия и небанковия сектор у нас редовно са включвани в списъка от препоръки на Брюксел към София. На същия проблем през май 2017 г. наблегна в доклада си по проверката на финансовия сектор у нас и Международният валутен фонд.

За разлика от българското правителство и БНБ, които отчетоха розови резултати от мащабната проверка на активите на банковата система и стрес тестовете през 2016 г., Европейската комисия не остана толкова доволна от начина на провеждане на инспекцията и изтъкна някои слабости в доклада си от февруари 2017 г.

По време на прегледа на активите проверяващите не откриха нито един кредит на свързани лица, който е даден извън правилата, във всичките 22 банки, които провериха. За да отговори на критиките на ЕК и МВФ срещу проблема със свързаните кредити, заради който фалира КТБ, централната банка написа специален законопроект.

Той бе приет през есента в парламента, но след поправки от депутати от ДПС от него отпаднаха ключовите текстове за икономическа и делова свързаност, с което законопроектът бе сериозно опорочен.

У нас банките са по-добре капитализирани и провизиите са повече

В последната година БНБ предприе и оперативни мерки за намаляване на лошите кредити. В противовес на тезата, че делът им остава висок на фона на средния за ЕС, централната банка обикновено се защитава, че българските банки са по-добре капитализирани от европейските и че у нас провизиите са по-сериозни. Според изчисленията на ЕК в България провизиите възлизат на близо 55% от обема на лошите кредити при 50.8% средно за съюза. Има обаче и страни с доста по-висока степен на провизиране като Франция, Хърватия, Австрия, Румъния, Словения и Словакия, където нивото се движи между 60% и 70%.

В последните дни БНБ отправи ново предупреждение към търговските банки да внимават с отпускането на жилищни кредити заради рисковете от увеличаващите се цени на имотите. Трезорите трябва да бъдат по-консервативни и при финансирането на икономически сектори и агенти с високи нива на задлъжнялост.

Според последните актуални данни на централната банка брутните необслужвани кредити и аванси към септември 2017 г. у на с са намалели с 1.7% (158 млн. лв.) спрямо юни до 9.3 млрд. лв.

Предстои евродоклад за търговската несъстоятелност

За да се справят с необслужваните кредити в съюза, ЕК и Европейския банков орган смятат да предприемат поредица от мерки - уеднаквяване на дефинициите, подобряване на отчетността, въвеждане на общи правила, развитие на вторичния пазар на лоши кредити. Отчетена е и необходимост от подобряване на законодателната рамка на несъстоятелността, поради което предстои еврокомисията да направи общ преглед по тази тема в държавите членки.

Още по темата
  • 28 септември 2018
Още от Бизнес