Само военна сила ще докара мир в Македония

- В изявление пред софийския кореспондент на ИТАР - ТАСС вие казвате, че ситуацията в Македония днес напомня на "Чеченската република - образец 1993 година". Какви са впечатленията ви за ситуацията в Македония?

- Вече са започнали първите стълкновения и засега сериозна надежда за примирие няма. Ако сериозно примирие не бъде постигнато - и ако международната общност продължи да се държи по същия начин, по който се държи днес - очаквайки доброволно разоръжаване на борците от АНО, това ще доведе до най-драматичния и най-трагичния сценарий - сериозно гражданско стълкновение. Поради това аз тук в Македония усещам миризмата на Чечня от навечерието на страшната 1993 г. Струва ми се, че сравнението между Македония и Чечня е напълно уместно.

- Но три години след 1993 г. дойде 1996 г. на споразумението от Хасавюрт, което донесе очаквания мир?

- Да, но трябва да се прави разлика между целите на бунтовниците и целите на националните малцинства, които се опитват да постигнат увеличаване на своите права. Тук въпросът, които трябваше да се обсъжда, е какво искат албанските бунтовници. Ако те искат територии - това е един въпрос. Ако те искат конституционни промени и свое място в единната македонска държава - е друг въпрос. Същото беше и Чечня. През 1996 г. ние мислехме, че чеченските бунтовници - в случай на подписване на споразумение и при условие, че от Чечня бяха изведени всички видове федерални сили - военни, полиция и граждански структури - се стигна до определена степен на независимост и смятахме, че това ще успокои бунтовниците. Нещо повече - в споразумението от Хасавюрт се казваше, че Руската федерация и Чеченската република се договарят като субекти по международно право. Това си беше практическа независимост. До какво доведе тази ситуация? До това, че Чечня се превърна в плацдарм за нападения върху съседните територии. Още тогава стана ясно, че бунтовниците изобщо нямат намерение да изграждат държавност. За тях главното е територията, която да се използва за криминални цели.

- В какво, все пак, виждате сходството между Чечня и Македония?

- Сходството е в това, че силите, които действат и в Чечня и в Македония - използват оръжието не за създаване на собствена държавност, а за разширяване на територията на своето влияние заради криминални интереси.

- По какъв начин тогава, според вас, Македония може да се справи с тази ситуация?

- Само с разоръжаване на бойците от АНО. Принуждаване към мир със сила. Други варианти не са ми известни. Необходимо е реално разоръжаване, а не това, което се случва днес - когато бунтовниците запазват истинското си оръжие, а предлагат само това, което не им е нужно.

- Когато вие казвате, че разоръжаването трябва да се извършва със сила - това не поставя ли под съмнение изобщо смисъла от водене на политически преговори в момента.?

- Ако те отново завършат по същия начин, както завършваха и досега - няма никакъв смисъл от политически преговори с бунтовници, които нямат намерение да сложат оръжие.

- Какво бихте препоръчали на македонското правителство от името на руската страна?

- Бих препоръчал на македонското правителство да действа със собствени сили. И да решава проблемите, пред които е изправено, преди всичко за сметка на мобилизиране на собствени ресурси на македонската държава.

- Но когато говорите за "собствени сили" - това сякаш означава преди всичко "военни сили" на македонското правителство.

- Разбира се, македонското правителство трябва прекрасно да разбира, че когато не му се позволява да използва сила там, където е задължително, трябва да я използва и според конституцията на собствената си държава; ако правителството продължава да стои с вързани ръце - то бунтовниците ще използват всяко примирие единствено с цел да разширяват зоната на своето влияние.

- Виждате ли, все пак, шансове на успех на мирните преговори, които се водят в момент ?

- Аз не вярвам в това, че има сериозни шансове за успех на преговорите.

© Copyright Mediapool