Едно от последните знакови събития през изминалата година бе поредното обтягане на отношенията с Турция. Руснаците вече свикнаха с безкрайната серия от санкции и контрасанкции. Конфронтационната политика на путиновото ръководство вкарва все нови страни в списъка на държавите, противостоящи на Русия. При това всеки външнополитически конфликт незабавно се превръща в инструмент за въздействие върху руското обществено мнение. Държавата дава заповед на медиите "Дръж!", след което те зареждат населението с ненавист към поредния "коварен противник".
Резултатите от проучване на "Медиалогия" показват, че в края на 2015 година Турция е изместила Украйна и е застанала начело в списъка на враговете на Русия. Тази ситуация веднага се отрази и на резултатите от социологическите допитвания. Почти една трета от руското население е започнала да се отнася по-лошо към турците в последно време. Така например 70 процента от анкетираните одобряват забраната за наемане на работа на турски граждани.
Доскоро Русия поддържаше напълно приятелски отношения с Турция. Турският бизнес присъстваше в много ключови отрасли на икономиката - от строителството, та чак до автомобилната индустрия. Сравнително евтините турски стоки се търсеха от населението. Русия и Турция планираха мащабни съвместни проекти в газовата сфера. Турция беше предпочитана туристическа дестинация за руската средна класа. И само за няколко седмици, в резултат на путиновите санкции, всичко стана на пух и прах.
Русия ще загуби повече от Турция
При положение, че руската икономика и така страда от санкциите на западните страни, е абсурдно тя да се отказва от такъв важен външнотърговски партньор като Турция. Разривът в руско-турските отношения донесе на руснаците повече проблеми, отколкото на турците. И защо беше нужно това странно икономическо самоубийство?
Разбира се, че за разрива има и ирационални причини, като например имперската надменност на руското ръководство и путиновият хулигански морал. Нали си спомняте думите на Путин, че "трябва да удариш пръв", "да режеш из корен, така че нищо да не поникне", "да вкараш противника в ъгъла" и т.н. Това обаче не е главното. "Турският гамбит" на Путин е част от съзнателната политика за създаване в страната на усещане за "обсадена крепост". Можем да определим тази политика като "самоубийствена спирала, водеща страната към катастрофа": материалните проблеми на населението заставят Кремъл да се хвърля във външнополитически авантюри - за отвличане на вниманието от вътрешните проблеми, а те пък, от своя страна, водят до влошаване на икономическото положение и изискват нови военно-патриотични маневри за заблуда. Руското ръководство стана заложник на тази последователност. Ако то се откаже от тази стратегия, ще загуби поддръжката на обществото и ще се сблъска с масовото недоволство на "обезкуражените" от патриотичната зараза. Затова властта има нужда от все нови авантюри.
Не е задължително Турция да остане единствен обект на тези авантюри. Възможно е руското ръководство да се примири с факта, че не може да постави турците на колене. А нов враг може да стане всеки. Достатъчно е някое действие на международната арена да не се понрави на режима на Путин и всяка страна може да бъде нарочена от медиите за враг на Русия. Съдейки по пропагандата, сред кандидатите за врагове се нареждат Полша, балтийските държави и всеки съюзник на САЩ, които обаче си остават главното световно зло в шизофренната представа за света, налагана на руските граждани. Нали и турците, по думите на Путин, преди всичко "лижели з...а на американците".
Край на режима или катастрофа за страната?
Какво може да спре катастрофата за страната? Изборите не са в състояние да променят нищо. Очевидно Кремъл ще допусне до избори само удобните му спаринг-партньори. Хлъзгайки се по путиновата спирала, падащият жизнен стандарт на населението не води до увеличаване на неговия протестен потенциал. Затова са малко вероятни и масови протести. Според анкетите, почти три четвърти от руснаците не вярват, че може да се стигне до масови протести.
Не може да се очакват и действителни реформи "отгоре", въпреки че Кремъл имитира реформа с връщанато на Кудрин в правителството, например. Но при тази власт реалната политика принципно не може да се промени. Всякакви демократични реформи са проява на слабост за управляващата чекистка върхушка. А "пътят на Горбачов" водел до колапс на държавата и капитулация пред Запада.
Руските управници ще продължат да вървят по пътя на нарастващо противопоставяне с външния свят, поне докато не изпитат голямо венно поражение или икономически колапс. Само в такъв случай "спиралата" може да бъде прекъсната. Тогава Путин ще изгуби харизмата си на победител, елитите ще се разцепят, а населението ще се освободи от зомбиращото въздействие на пропагандата.
*Игор Айдман е социолог и публицист. Автор е на книгите "Социология на интернет-революцията" и "Новата национална идея на Путин".
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
40 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
То,че Путиновата спирала надолу,набира скорост,ама защо има толкова желаещи в България да сме закачени и ние за нея ?!
Верен анализ! Само едно не мога да си представя-руското население да се освободи някога от зомбиращото действие на своята си,руска пропаганда.
Путинова Русия има верни съюзници в лицето на Венецуела и Никарагуа. Подкрепяна е всеотдайно и от "АТАКА", "АБВ" и "ДПС" на Доган. Спукана и е работата на НАТО, Европейския съюз, Турция, САЩ!
ТОЛКОВА!! е прав авторът на горния анализ, че "аргументите" на крепостните трюлюве са от рода на: - ама то няма рима, - ама той е евреин, - ама те са му платили ;-)) - ама е забравил онова, дето... "бля-бля" ... :-)) ---- Слаба работа, тролетарии, но нищо не може да се направи... - така стоят нещата. Е!, винаги може да го "очистите със снегорин", но и това не променя вонята, която разнасяте.
Ако една страна е скарана със всички свои съседи плюс целия цивилизован свят, то е ясно къде трябва да се търси проблема.
Руския народ е твърде много по робски покорен за може да сложи край на путлеристкия режим. Най-вероятната развръзка за мужишката импперия е нациoнална катастрофа и разпад.
Много интересно - авторът някак "случайно" забрави да спомене причината за руските санкции срещу Турция и действията на двете страни преди санкциите. Пише някак несвързано с историята (става за читателите, които изобщо не знаят какво се е случило), споменава "трябва да удариш пръв", само че тук "малко" бърка - първо Турция е ударила, но Путин й е дал начин да се измъкне. Турция не е поискала и е получила санкции. Та авторът е премълчал (съвсем целенасочено) причините за влошаването на отношенията, което не говори много добре за статията.
Нормалните хора искат човещина и прогрес. Диагностицираните като руснаци, русофили, путинофили,... са се УСТРМИЛИ към праисторически, ПЪРВОБИТЕН живот. На добър час. Вече сте ИЗВЪН Европа. Ура! Връщам се от Лондон (град, изпреварил континента със 100 години) и за седмица чух сега САМО 2 пъти руска реч. Имам ги на снимки. Мога да ги пратя на някой от ТРОЛОВЕТЕ тук да ги изобличат пред Пу.
Там, в Русия си се делете на предатели, на врагове с партиен билет, там си правете чистки,там се ликвидирайте, отстранявайте, вие само това можете-тук при нас тази терминология нищо не означава.Този текст е преведен на български, чете се от българи в български форум.За нас авторът НЕ Е ПРЕДАТЕЛ!Там в Русия си се затваряйте, репресирайте, правете каквото щете.Както написаха и Улицкая,и Алексиевич, вие другото не знаете освен война и подготовка за война. Даде ви се свобода, не щете - стойте си зад овчата ограда!