Сърбия по-бърза и по-икономична в строежа на своята част от интерконектора с България

Първа копка на строежа на сръбското трасе от газовата връзка с България бе направена във вторник край Цариброд, наричан също Димитровград. В церемонията участваха сръбският премиер Ана Бърнабич, вицепремиерът и министър на минното дело и енергетиката на Сърбия Зорана Михайлович, българският енергиен министър Александър Николов и директорът на българския газов оператор "Булгартрансгаз" Владимир Малинов.

Бърнабич и Николов заявиха, че очакванията са най-късно до октомври 2023 г. да бъде готов за експлоатация газопроводът между Ниш, Калотина и Нови Искър, който също като гръцкият интерконектор се забави с години. По връзката със Сърбия се работи от 2009 г., но едва в последните две години процесът се интензифицира.

С даването на старта на изграждането на своя 109-километров участък от дългата общо около 170 км тръба, Сърбия реално изпреварва строежа на българското трасе, макар у нас обществената поръчка за изпълнител на българския маршрут бе обявена доста преди процедурата в съседката си.

Забавянето дойде заради обжалване на избора на консорциума ДЗЗД "Кенпайп БГ" в началото на юни 2021 г. за строител на българския участък от 62 км срещу 136 804 865.99 лв. без ДДС. Изненадващо обаче "Кенпайп" се отказа да сключи договор, а "Булгартрансгаз" избра вторият в класацията – "Главболгарстрой", но това също бе обжалвано пред Върховния административен съд.

От българския газов оператор очакват скоро съдът да се произнесе по двете жалби, за да може да се пристъпи към сключване на договор за строежа на трасето от Калотина до Нови Искър.

Впечатление прави, че сръбското трасе ще струва 85.5 милиона евро, което прави около 170 млн. лв. за трасе от 109 км, докато у нас почти двойно по-късото трасе от 62 км ще излезе близо 137 млн. лв.

По думите на Бърнабич с изграждането на газопровода снабдяването в страната и в региона ще стане по-сигурно.

Според Александър Николов връзката ще съдейства за разширяване на възможностите за достъп на България до европейския газов пазар. Тя ще осигури на Сърбия и други страни от региона достъп до различни източници на газ през Южния газов коридор и терминала за втечнен природен газ край Александруполис, допълни той. Намаляването на цените и сигурността на доставките са сред най-важните положителни ефекти от междусистемната свързаност в региона в дългосрочен план, смята още българският енергиен министър цитиран от пресцентъра на ведомството си.

Той е изтъкнал и ролята на природния газ за редуциране на въглеродните емисии в Югоизточна Европа, имайки предвид предизвикателствата, свързани с високия дял на въглищата в енергийния микс на държавите от региона.

Настоящата ситуация, свързана с високата волатилност на енергийните цени изисква целенасочени и ефективни мерки, при които активното сътрудничество и по-нататъшната интеграция на енергийните пазари в региона ще ни позволи да отговорим на предизвикателствата. В този смисъл проектът за междусистемна газова връзка България–Сърбия е пример за това как устойчивото сътрудничество между нашите две страни и Европейската комисия може да осигури взаимни ползи както за двете държави, така и за целия регион, посочва Николов по време на церемонията.

Снимки: Министерство на енергетиката

Планираният капацитет на газопровода е 1.8 млрд. куб. м годишно, с възможност и за реверсивен поток. Предвижда се този капацитет да бъде увеличен до 2.4 млрд. куб. м в рамките на изпълнението на трета фаза на проекта от общ интерес за ЕС "Рехабилитация, модернизация и разширение на българската преносна система", посочват от българското енергийно ведомство.