САЩ платиха $279 млн. бонус за сигнал за финансова измама, в България крадците смазаха идеята

"В България корумпираните и рекетьорите седят "на първия ред" в парламента, което силно дразни хората", коментира в интервю за Mediapool Йордан Карабинов, консултант и антикорупционен експерт. Наскоро той издаде книгата "Система за превенция на корупция и измами". Според специалиста борбата с корупцията минава на първо място през стимулиране на хората да подават сигнали до институциите. Идеята на финансовия министър Асен Василев за бонус от 10% при подаване на сигнал до НАП за голяма данъчна измама е фантастична, но тя беше дискредитирана и провалена от покровителите на корупцията, които я нарекоха "бонус донос", каза още Йордан Карабинов.

Г-н Карабинов, наскоро издадохте книга за превенция на корупцията и измамите. Какво е основното ви послание и какво бихте препоръчали за ситуацията в България, която продължава да бъде държава с високо ниво на корупция?

Нека в началото да ви обясня кое ми дава самочувствие да пиша по тази тема. Аз съм професионален одитор вече над 25 години. В България съм работил в "ПрайсуотърхаусКупърс" в продължение на три години, а след това заминах за чужбина, където работих в големи компании – "Алкател-Лусент", "Дженерал Електрик" и "Арвин Меритор". Освен това съм сертифициран вътрешен одитор (CIA) и сертифициран външен одитор (ACCA). Завърших магистратура в Швейцария.

Основното ми послание е свързано с това, че обяснявам как може да се изгради система за превенция на корупция и измами във всяка една организация. В моята книга описвам 26 елемента, които следва да са налице, за да има подобна система. Всички тях съм видял приложени по света, не съм ги измислил. Нямам претенции, че съм създал нещо уникално, а по-скоро съм обобщил чуждия опит. Институциите могат да се оценяват по точкова система. Ако всичките 26 елемента на системата за превенция са приложени правилно, организацията получава 140 точки. Ако имате под 70 точки, практически нямате система за превенция на корупцията. Ако имате между 70 и 90 точки – има наченки на система и т. н.

Изследвали ли сте конкретни институции в България за това доколко са защитени срещу корупцията по тази система?

Моите наблюдения са, че на база разработената от мен методология няма институция в България, която да получи повече от 70 точки. Тоест нито една институция в България няма изградена ефективна система за превенция на корупция и измами така, както аз разбирам въпроса.

Този извод за държавните институции ли се отнася или и за частните?

И за държавните, и за частните. По отношение на частните институции само някои по-големи корпорации и банки имат подобни системи у нас, останалите бизнес субекти – не.

Моето впечатление е, че ключов елемент от Вашата система е подаването на сигнали. Каква е ролята на подаването на сигнали за предотвратяването на корупцията?

Нека да тръгнем отначало. Какво мотивира престъпниците да прибягват или да не прибягват до корупция или да мамят? Това са три неща: страх от разкриване, цената на измамата и общественото порицание. Подаването на сигнали е свързано с разкриването. В България няма официална статистика, но в чужбина има публикувани данни на Асоциацията на сертифицираните експерти за разкриване на измами (т. нар. "Доклад до нациите", Report to the nations 2022) и според него най-разпространеният метод за разкриване на корупция и измами в света е подаването на сигнали – около 42%. Други 16% от разкритията се дължат на вътрешния одит и 12% - на ръководството. А от всички подадени сигнали 55% се подадени от служители, 18% от клиенти, 10-15% - от доставчици. Поради това, че в световен мащаб разкриването на корупцията и измамите става чрез сигнали, които се подават предимно от служителите, един от основните фокуси на системата за превенция трябва да е именно това - да бъдат окуражи служителите да подават сигнали. А защо хората да го правят? Защото именно те виждат най-добре и най-отблизо как действат измамниците, които по принцип полагат огромни усилия да се прикриват. Но понеже техните колеги ги виждат ежедневно, те са най-добрият източник на информация за разкрития.

Наскоро финансовият министър Асен Василев предложи промяна в данъчните закони, чиято идея беше държавата да плаща 10% бонус при подаване на сигнал за големи данъчни измами, ако това доведе до реална разкриваемост и събиране на сумата в бюджета. Мярката обаче срещна множество критики, подигравателно бе наречена "бонус донос" и така пропадна. Какво смятате за тази идея?

Това е една чудесна, фантастична идея! Но стратегията на слугите на корупцията и корумпираните депутати беше да дискредитират предложението и неслучайно го нарекоха "бонус донос". Погледнете американското законодателство (и по точно закона "Dodd-Frank") и ще видите, че подателите на подобни сигнали в САЩ получават между 10% и 30% от сумата на разкритите измами. Американската държава плаща многомилионни бонуси на подателите на такива сигнали – от порядъка на 10, 20, 50 милиона долара. На 5 май 2023 г. бе обявено, че съгласно закона на подател на сигнал е платен най-големият бонус в историята - 279 млн. долара. Очевидно това е един много ефективен метод за разкриване на измами, но у нас крадците и техните спомоществуватели в Народното събрание се обединиха, за да дисредитират тази добра идея.

Бихте ли дали подробности как точно работи тя?

Така, както бяха предложени текстовете в данъчните закони, можеха да работят много добре. Но противниците на борбата с корупцията попречиха това да се случи.

Може би слабото място беше идеята, че бонусът се получава чак при събирането на сумата. У нас данъчните измами често се разкриват постфактум и накрая нищо не може да се събере в бюджета.

В САЩ също наградата се дава на база на реална събираемост. Иначе схемите за измамите в голяма степен могат да бъдат пресечени, ако има достатъчно политическа воля. Когато някой продаде фирма със задължения на малоимотно лице и впоследствие се открият задължения, той следва да бъде държан отговорен за някакъв минал период – до 5 години назад. Аз съм учуден, че финансовият министър не е предложил тази мярка. Тя е супер елементарна.

Но ако я предложи, какво ще стане с директора на НАП Румен Спецов, който е продал бившата си фирма в момент, когато е разполагал с ревизионен доклад от данъчна ревизия за разкрити задължения? И до ден днешен въпросната сума, която вече е 1.5 млн. лв., не е събрана.

Всички трябва да са равни пред закона. А не, както е в момента: "за милиони няма закони, а за кокошка няма прошка".

Има множество оплаквания на хора, които подават сигнали до прокуратурата, до антикорупционната комисия, която вече е разделена на две, за това, че сигналите им не стигат доникъде. Защо се получава така?

Първо, в тези институции работят хора, на които нямаме доверие и за някои от които има оплаквания и сигнали за съществени злоупотреби. Те са дискредитирани в очите на хората. Аз съм известен с това, че говоря в пряк текст, че за мен много от тези хора са крадци и престъпници. За мен те са осъдени от съда на общественото мнение. Освен това аз знам част от крадците и рекетьорите поименно, знам сделките им, сумите, които са откраднали и т. н.

Но в правовата държава и съдът трябва да осъди тези хора, за да можем да ги наричаме така. Иначе изпадаме в произвол.

Навремето и за Ал Капоне всички граждани са знаели, че е гангстер и убиец, но накрая е осъден за неплатени данъци. Това, че системата в България работи против нормалните хора, е отделен въпрос.

От Вашата работа с какви случаи на корупция сте се сблъсквали?

Аз съм един от основателите на Антикорупционния фонд. Той беше моя идея. Вече не съм във фонда, но в продължение на две години съм разследвал множество корупционни казуси, работил съм с много податели на сигнали.

А защо според Вас корупцията толкова трудно се доказва в съда?

Законодателството е написано по много йезуитски начин. Според мен Наказателният кодекс трябва да се промени така, че само получателят на подкупа да е виновен, а не и този, който го дава. Аз мисля още, че корупцията трябва да бъде забранително скъпа за корумпираните. В книгата си съм предложил наказанията да бъдат обвързани със сумата, но при всички случаи да се стига до ефективно лишаване от свобода. Например за подкуп до 1000 лв. - 6 месеца ефективна присъда, между 1000 и 10 000 лв. - 3 г. ефективна присъда, между 10 000 и 50 000 лв. - 5 г. ефективна присъда и т.н.

Е, то наказателното правосъдие си има принципи. Едва ли е толкова просто.

Така е, но според мен и т. нар. дребна корупция – на митничари, полицаи и др., трябва да се наказва строго. Важно е също да имат забрана за работа в съответната област или в държавната администрация за определен срок. Друга санкция би било отработените години да не се признават на виновното лице за трудов и осигурителен стаж, каквато практика съществува в други държави.

Има ли корупция в частния бизнес?

Естествено, че има корупция в частния бизнес. Аз съм разследвал доста такива случаи. Но в частния бизнес наказанията са забранително скъпи. Имах два случая, свързани съответно с Холандия и Австралия, където колегите ме предупредиха, че има риск хванатият в измама да се самоубие. Защото санкциите срещу нарушителите са зловещи във всяка сфера на живота им – от запор на имуществото до социална изолация. А в България корумпираните и рекетьорите седят "на първия ред" в парламента! Това безкрайно дразни хората.

През пролетта у нас влезе в сила новият закон за защита на подателите на сигнали. Той ще заработи ли ефективно или ще си остане само на хартия?

Този закон е срам и позор в никакъв случай не е такъв, какъвто трябва да бъде. Първо, има сложена давност за подаването на сигнали по този закон – две години, след което има индулгенция за крадците и корумпираните. Освен това не се приемат анонимни сигнали, а ние сме мутренско-мафиотска държава, в която хората имат огромен страх да се изправят срещу измамниците. Знам за десетки одитори, които са били уволнени, защото са издавали "лоши" доклади в ущърб на ръководството. Пресата е пълна със статии за податели на сигнали, които са били уволнени и разбити емоционално, социално и финансово.

Наказанията за крадците и рекетьорите, ако репресират някой подател на сигнал, съгласно този закон , са от порядъка на няколко хиляди лева. Ако издаде самоличноста на сигналоподател, глобата е от 400 до 7 000 лв. Значи, ако откраднеш милиони и репресираш подателя на сигнала, или го издадеш на засегнатите лица те да го репресират, ще те глобят няколко хиляди лева. Това справедливо ли е и възпира ли ефективно крадците и рекетьорите да репресират и заплашват подателите на сигнали? Само много смели или луди хора биха подавали сигнали при тези смехотворни санкции. За да се възпиращи, наказанията трябва да са забранително скъпи за репресиращите като, например: глоба в размер на сумата на подкупа или измамата в троен размер, но не по-малко от 10 000 лв.; незабавно уволнение от работа без право на възстановяване и без изплащане на каквото и да е обезщетение или други компенсации, например 20 заплати в МВР и др.; забрана за работа в публичния сектор доживот; забрана доживот да се кандидатира за публични изборни длъжности; непризнаване за пенсионен стаж на годините на работа в публичния сектор.

Извън закона има ли ефективни мерки за защита на хората, които правят усилия да разобличават корупцията, включително физическа защита?

По закон би трябвало да има такава защита. Но въпросът е дали хората вярват, че наистина ще бъдат защитени. Когато рекетьорите и крадците са на най-високи позиции, и седят "на първия чин" в парламента, хората се страхуват да подават сигнали.