Сбърканата политика на енергийните цени

През последните години месец юни става все по-горещ за българския потребител, но не заради климатичните промени, а защото енергийните цени по график се променят и то все нагоре. Този път обаче сме свидетели на рекорди, не само на фона на полуделите световни цени на петрола, но и заради инфлацията в страната, чийто полет тепърва ще бъде подсилван от повишението на тарифите за ток, парно и вода с между 15 и 20 на сто.

Гневни потребители масово недоволстват от енергийните фирми, "ламтящи за по-големи печалби", и държавния регулатор, който "им върви по гайдата". Производители и доставчици на топло и електроенергия обвиняват същия регулатор, че не им признава тарифите и те не са достатъчни да покриват изискваното качество на услугата и това пак ще е за сметка на клиентите.

Иначе словоохотливите икономически наблюдатели сега се въздържат в прогнозите си как реално ще се отразят новите енергийни цени върху стойностите на стоките и инфлацията. При падащ рейтинг и в предизборна година, управляващите се опитват да убедят хората, че проблемите идват от неадекватно нарасналите им доходи. В същото време обещават ново увеличение на доходите, за да се справят с инфлацията. Което е в тревожно противоречие с твърденията на министъра на икономиката и енергетиката, който неуморно убеждава българите, че са за завиждане с техните добри заплати, стабилна икономика и процъфтяващи възможности за инвестиции, включително заради ниските тарифи.

В тази ситуация отново изплува проблемът с липсата на адекватна енергийна политика, която да балансира интересите на бизнеса и потребителите.

От години насам Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), която на хартия е независим орган към МС, демонстрира все по-видимо, че не може да се справи с ролята на балансьор, определящ адекватни и що годе справедливи цени. От ДКЕВР винаги идва еднотипно обяснение - за ножицата между българските доходи и европейските стандарти, а сега и глобалната криза.

Според представители на засегнатите браншове, обаче, ДКЕВР се държи не като независим орган, а като проводник на интересите на управляващите партии.

За кого "работят" различията в цените у нас и при съседите

Поддържането на големите разлики в цената на тока у нас и в съседните страни всъщност по-скоро почва да трупа негативи както за икономиката, така и за потребителите, голяма част от които със сигурност няма да се съгласят с това.

Факт е обаче, че заради по-високите цени в региона, чешката компания ЧЕЗ, която притежава ТЕЦ "Варна" и електроразпределителните дружества в Западна България, предпочита да изнася тока и да реализира печалби, вместо да продава на вътрешния пазар и да губи. Чехите откровено не изпълняват ангажиментите си за доставки от ТЕЦ-а си за вътрешния пазар, разчитайки на държавната НЕК за количествата, които да осигурят за клиентите си в България. Глобата до 1 млн. лв., предвидена по закон за въпросното нарушение, изглежда нищожна на фона на приходите от експорта. За годината те ще са достатъчно големи, дори и след орязването на капацитета на ЧЕЗ за износ, предприето преди няколко дни от страна Електроенергийния системен оператор.

Подобна, макар и по-умерена и в рамките на свободните им квоти, политика водят и останалите играчи на пазара, но никой от тях, освен НЕК, не обявява какви точно количества електроенергия са изнасяни от страната. Загадка е дори как НЕК, след като постоянно обясняваше, че експортът ѝ ще е нищожен заради спрените ІІІ и ІV блок на АЕЦ "Козлодуй", е успяла през 2007 г. да продаде зад граница 4 млрд. кВтч.

Удобните технологични загуби

Излиза, че пазарът, колкото и да се обявява за ограничен, бълва отнякъде милиарди киловатчаса. Теоретично по веригата от производството, преноса, разпределението и доставката количествата са ясни. Там обаче има едни загуби, които се признават в крайните цени за потребителите, но клиентите така и не знаят размера им. В същото време на фирмите се одобрява вкарване в цената на инвестиции, включително и за намаляване на загубите. И дружествата, и ДКЕВР обаче не информират признатите вложения в мрежите срещу постигането на какви норми на загуби се отпускат и най-вече как след това се доказват въпросните показатели.

Така всеки по веригата би могъл да обявява каквито си иска загуби. Без да се следи стриктно какви реално са те, загубите се превръщат в достоверно обяснение за бликащите сякаш от нищото киловати, които играчите на пазара удобно използват при липсата на ясни правила.

Как върви търговията с електроенергия между дружествата на пазара и какви са количествата всъщност е "тайна", която лесно може да бъде разбулена, ако се намери воля за създаването на борса, която да направи движението на енергийните потоци вътре в страната и навън публично и във всеки момент да са ясни сделките. Докладът на назначената от вицепремиера Ивайло Калфин работна група по проблема обаче отлежава половин година в Министерски съвет.

Липса на гъвкави тарифи

ДКЕВР така и не може да види по-далеч от поставената от партията задача и да работи с гъвкави механизми, които биха намалили ефекта от неминуемото повишение на цените. Сегашният ѝ подход например по никакъв начин не стимулира домакинствата, които се опитват да пестят електроенергия, независимо дали от недоимък или заради екосъображения. Докато в други европейски страни има богат набор от тарифи според това дали ползваш тока за отопление или за обикновените ежедневни нужди, в кои часови зони и според размера на потреблението, в България от край време се борави само с дневна и нощна тарифа.

По изключение преди години в графика за повишението на цените имаше евтини 75 кВтч и по-висока тарифа за потреблението над тези обеми. Тази квота обаче беше премахната, като ДКЕВР обясни, че домакинствата, които се вмествали в нея, били много малко и не било честно от евтината тарифа да се възползват и бедни и богати.

Регулаторът обаче пропуска факта, че ценообразуването не е социална дейност, а консумацията на електроенергия е въпрос на нужди и отношение, а не на доходи. И че не е изключено "богаташът" да не осветява постоянно целия си дом, а да си прави сметка на потреблението и да го намалява с енергоефективни мерки. "Разкошът" да харчиш безконтролно ток трябва да се заплаща с по-високи цени. Подпомагането на социално слабите е в ресорите на друго ведомство, чиято също толкова неадекватна политика по въпроса подклажда проблемите на енергийния пазар.

Ако комисията въведе повече тарифи по таван на потреблението, клиентите биха имали стимул да се ограничават, което е важно с оглед опазването на околната среда от изхвърляните при производството на ел.енергия вредни газове.

Вместо председателят на ДКЕВР Константин Шушулов да се притеснява, че с повишението на тарифите на топлофикациите цената на парното ще догони цената на тока и хората ще почнат да се топлят с електроенергия, комисията може да приложи практиката от Чехия, например, да се въведе отделна тарифа за отопление с ток. Има технологични начини да се изведе и замерва отделно този вид консумация, твърдят електроснабдителните дружества, според които това е удачно за нетоплоснабдените райони и балансира енергийното потребление, което, както всички знаем, има пикови и слаби моменти.

Пощенските услуги в цената

Неясно е и защо ДКЕВР принуждава ЕРП-ата да вкарват в цените на тока например разходите за изпращането по пощата на сметките. Това трябва да е отделна услуга, която клиентът да решава дали иска да ползва или не.

В Германия, когато потребител иска включване към мрежата на даден доставчик, избира как да се информира за дължимите суми – по пощата, чрез SMS или сам ще си проверява сметката в кол център или в интернет. Съответно му се казва цената, която ще се прибави към сметката, ако избере писмото или SMS-a, като първият вариант е по-скъп. Така се пестят немалко разходи, защото клиентите масово предпочитат интернет-варианта. В България обаче те се товарят в цената, при това никой не казва каква част от тарифата им се пада.

Със сигурност има още възможности за спестяване на разходи от страна на дружествата, които сега смело се калкулират в цените, докато също толкова смело се режат инвестициите в мрежата.

Буди недоумение обяснението на Шушулов, че намалените инвестиции не освобождават фирмите от отговорност по поддръжката на системата и ще ги санкционира, а в същото време пропуска да предприеме каквито и да било действия спрямо дружества като "Топлофикация-София". Миналата година предприятието е вложило едва половината от предвидените пари за ремонт, които в същото време са включени в тарифата. Явно обаче за това няма се носи отговорност.

При това положение какво би пречило на ЧЕЗ, ЕВН и Е.ОН да прилагат същата практика, за което синдикатите между впрочем алармират, че вече се прави от чехите. След като не се разписва ясно, че инвестицията Х се признава при положение, че ЕРП-то удостовери, че е намалило технологичните си загуби с Y и има право на еди колко си часа спирания на електрозахранването годишно, чудно ли е, че чуждестранните инвеститори бързо-бързо придобиват нашенски манталитет?