СДС: за какво става дума

За разлика, да речем, от Априлското въстание, или от революцията от 1990та година, или от въстанието на 1997 година, този път топчето гръмна във Велико Търново. Областната сбирка на СДС, предназначена да избере ръководство и подготвя националната конференция, бе напусната от великотърновския един депутат (Димитър Абаджиев е другият, ама той точно не се брои, нему боговете са отредили да е стожер на християндемокрацията в Омуртаг; карма, какво да се прави?), от търновци и от свищовлии.

За България Велико Търново е онова, което за САЩ е Ню Хемпшир. Демек: онова политическо, което се случва в държавата, точно същото отпървом става в Търново. Онова, което става в Търново днес показва, какво се готви да става на националната конференция на СДС утре.

А какво става? Кой иска да знае? Иска ли някой да знае? Добре де, от мен да мине, ще ви обадя (забележете продължаващата употреба на простонароден език, за да ме разбере ръководството най-сетне): в област Търново се обяви

война за сърцето и душата на СДС

Това е важна война. Тя е война не само за СДС, но и за европейския проект за България и следователно - за самата България, за нашите деца и внуци. Не, че в тази андрешковска страна някой си дава сметка, че и децата му имат право на бъдеще - ама хайде да се пробвам.

Войната за СДС, обявена в Търново, е между две идеи за СДС. И следователно -

между две идеи за България

Едната, съвпадаща със съществуващия СДС, да наречем "СДС-Тодор Великов". Другата идея, която е една крехка възможност - крехка като крилата на пеперуда, като кокиче през януари, като светулка по жетва - да наречем "СДС-Надежда Михайлова".

Коя е Надежда Михайлова знаем: заместник председател на Европейската народна партия и лицето на европейската християндемокрация. Кой обаче е Тодор Великов, питате? Наистина ли не знаете? Айде бе, нещо ме будалкате. Кой не знае за Тодора, кой не е чувал за него?

От една-две години Тодор Великов е най-важният човек в СДС. По какво се познава, кой е най-важният в някаква ситуация? Ами оня, чиито разпореждания най-много се изпълняват. Щом правят онова, което искаш, значи - ти си важният. В СДС след 1999 година не са минавали много разпореждания на Иван Костов. На Екатерина Михайлова. А на Тодор Великов всяко - всяко! - разпореждане се изпълнява от НИС на СДС. Това го прави големият бос в партията, макар на пръв поглед да е само

пожизнен председател на СДС - област Велико Търново

Това, приятели, е вече истинска власт. За пред публиката се мяркат Екатерини Михайлови, Иван Костови, Муравей Радеви и всякакви други персонажи. Те обаче са сенките в театъра. Не те командват парада. Докато те управляваха цяла една държава - и управляваха добре - всъщност властта в СДС им беше взета. Сега те са като стари киноактьори: гримирани, облечени, натъкмени. Но филм с тях - няма.

За да вземе Тодор Великов властта в СДС - в партията, напомням, която беше носител на европейския проект за България; за да се стигне дотам, че казвайки СДС ние имаме предвид Тодор Великов - нещо много важно се е случило. То почна да се случва на "опакованите" национални конференции на СДС. И това нещо е много просто. В СДС не управляват онези, които имат кауза, визия или проект за Отечеството. В СДС не управляват хора, които знаят каква мъка е да се бориш за гласовете на хората. Затова в последния НИС на СДС бяха избрани (с точно едно изключение) на принципа -

"щом си загубил катастрофално изборите в своя район, ставаш"

И затова от този НИС напуснаха, за да правят всякакви измислени партии на принципа: аз на тебе, ти - на мене.

Смърт за всеки политик и за всяка политика е, каузата ти да съвпадне с очертанията на собственото тяло. В момента на своето величие СДС имаше кауза, която съвпадаше с очертанията на цивилизования свят. Днес синьото ръководство няма кауза, която дори да съвпадне с мижавите размери на България. Да подкокоросаш някой против друг, да обещаеш нещо на някой, да уредиш някой с еди-какво - това днес положението.

Идеята на СДС-Тодор Великов е да се управляват и подреждат няколко десетки - най-много няколко стотици - души. И затова те нищо смислено не могат да кажат на онези милиони българи, които искат България да стане западна страна и поради тази причина имат нужда от европейски тип СДС.

СДС-Тодор Великов е "седесето" на комуналната квартира, на провисналите въженца окичени с вкиснати вълнени чорапи, на битовите скандали и сдобрявания, на взаимните дебнения и шушукания, на приоритетния достъп до склада, откъдето да те уредят да си вземеш нещо адски важно, което всъщност в магазина струва пет лева. СДС-Тодор Великов е

апаратът в най-битовия му възможен вид

Вид, който е отблъскващ за всеки, който вярва в европейския проект за България и е свикнал да гласува за СДС като негова опора.

И работата изобщо не е в конкретния Тодор Великов. Той е просто емблемата, олицетворението на битово-апаратната идея за СДС, която застава пред нас и иска да спечели идващата национална конференция.

Тази идея за СДС засега печели войната,

отпочнала се в българския Ню Хемпшир - Велико Търново. Притиснати, носителите на европейската идея за СДС напуснаха великотърновската сбирка. Това е очевидно онова, което се планира за националната конференция. Работата е подготвена за това, вкиснатите вълнени чорапи за пореден път да победят плахия европейски порив (доколкото го има тук-таме по места) на българската душевност.

Защо, питате, се занимавам с партия, чийто член не съм и никога няма да бъда? Ами защото по главата ми са вършали всички седесета от самото начало. Всеки един път идеята е била да бъдат носителите на европейския проект за България. Но всеки път, след две-три-четири години са ставали обитатели на комуналка. И на мен ми писна здраво. Искам да живея в Европа, както си седя в България. Нали СДС това трябваше да свърши? Така е, всички помним, че е така: европейски тип партия за европейски тип национален проект.

И тъй като аз им гласувам и им плащам данъци, настоявам тоя път да ме чуят. Настоявам да участвам. Да се бъркам в техните работи. Не може двайсет-трийсет човека да ликвидират моята възможност да гласувам за европейска партия в България.

Още през лятото писах, че СДС вече не е политически организъм, а някакво племе, и трябва да се основе отново като политическа партия - или да ни освободи от своята агония. Те бяха политици и то - добри. Избраха да престанат да бъдат такива. Техен избор. Не го разбирам, но го регистрирам: така решили - така направили. Слаба е човешката съдинка, носеща Божията искра. И съвсем естествено СДС се превърна в СДС-Тодор Великов.

Едва сега се появява искрица - не повече от искрица - надежда, че в СДС има потенциал за възстановяване на политическата и европейската същност на тази организация. Няма никаква гаранция, че дори да бъде избрана за лидер, Надежда Михайлова ще съумее да възстанови СДС като носител на европейския проект. Няма гаранция, но

няма и друг избор, освен да се опита

В името на проекта, за постигането на който милиони българи работиха и стискаха зъби повече от десетилетие, докато други още си кротуваха по селата - проектът България да стане западна страна.

Ние не знаем, как ще изглежда СДС-Надежда Михайлова. Но СДС-Тодор Великов го знаем. И то не ни трябва. Със СДС-Тодор Великов можем да стигнем до Омуртаг, дори до Горна Оряховица, но до Европа - забравете.

Това е. Другото са селски разкази за разни неща.

с. Миндя, Великотърновско, 18 февруари, година втора от Ерата на Водолея