Седем от новите страни в ЕС обмислят референдуми за влизане в еврозоната

Седем страни членки на ЕС, които се присъединиха към Европейския съюз между 2004 и 2007 г., са загрижени за задължението, произтичащо от присъединителния договор, че трябва да приемат еврото. България, Чехия, Унгария, Латвия, Литва, Полша и Румъния обявиха, че може да проведат референдуми за промяна на условията в договорите за членство, съобщи европейският сайт ЕурАктив (EurActiv).

Страните членки заявиха, че са очаквали да се присъединят към паричния съюз. Ако обаче бъдат приети предложенията за промени в договорите на Европейския съюз, еврозоната ще се доближава до фискален съюз, пише ЕурАктив, цитиран от Портал Европа.

"Еврозоната, към която те искаха да се присъединят, ще бъде много различна, с много по-голяма фискална, икономическа и политическа близост", коментира неназован европейски дипломат.

Новите членове на ЕС, които се присъединиха към ЕС по време на петата вълна на разширяването (2004-2007 г.), са задължени да приемат еврото. Словения, Малта, Кипър, Словакия и Естония вече се присъединиха към еврозоната.

Държавите-членки от предишните вълни на разширяване обаче не са задължени да приемат единната валута, отбелязва ЕурАктив.

"Всички седем държави са на мнение, че промяната в статута на еврозоната би променила условията в техните договори за присъединяване. Това би ги принудило да проведат нови референдуми", обяснява дипломатически източник.

Седемте страни са поискали също членките, които не ползват еврото, да могат да се включат в дебатите за реформи в общата валута.

"Логично е страните, които трябва да се присъединят към еврозоната, да присъстват на срещите", подчертава полският министър по европейските въпроси Миколай Довгиелевич.

Преди кризата от 2008 г. няколко страни членки, включително България и Полша, си поставиха амбициозни цели, за да могат по-бързо да въведат единната валута. Неотдавна обаче Варшава заяви, че ще отложи присъединяването към еврозоната, докато не стане ясно какво ще бъде бъдещето на еврото.

От своя страна България подаде противоречиви сигнали за бързината, с която би влязла в еврозоната.

Пред агенция "Ройтерс" от 22 юли вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков посочи, че страната ни не бърза да влиза в еврозоната. Той казва още, че България отлага за неопределено време преговорите за приемане на еврото, "докато не се появи по-ясна картина на дълговата криза, която в момента поглъща по-слабите икономики във валутния съюз".

Според Дянков, България " желае да види как еврозоната ще стабилизира Гърция и каква ще бъде окончателната ѝ позиция по предложената хармонизация на данъчното регулиране на членовете".

"Няма да започнем предварителни преговори (за присъединяване към еврозоната) през есента. Нашите намерения (да се присъединим към еврозоната) не са се променили. Все още обаче не е фиксиран конкретен момент", каза още пред "Ройтерс" Дянков.

Два месеца по-късно – на 9 септември, пред "Уолстрийт Джърнъл" вицепремиерът изразява по-друга позиция.

"Може би не е модерно, но ние продължаваме с плановете да влезем в еврозоната. Виждаме проблемите и, разбира се, сме загрижени за тях, но това остава наша стратегическа цел, за да гарантираме, че страната ни върви по европейски път", казва той.

"Нашата валута е вързана за еврото, така че защо да чакаме?”, казва Дянков, но изрази и опасения, че нарастващата дългова тежест на другите страни може да попречи на намеренията на София да приеме еврото още през 2014 г.

"Нашата фискална дисциплина променя разбиранията в Брюксел и отвъд него. Надяваме се политиците да ни съдят за действията ни и да не блокират приемането ни заради фискалните грешки на другите”, коментира още Дянков.