Сестрите не бяха разпитани по делото за клевета на либийските офицери

Сестрите не бяха разпитани по делото за клевета на либийските офицери

Следващото заседание по делото за клевета, заведено по жалби на либийски офицери срещу българските медицински сестри в Либия, е насрочено за 25 февруари. Това е решено на заседанието на либийския съд в неделя, на което трябваше да бъдат разпитани българките, но те само са присъствали в залата, без да дават показания. Изслушан е бил само ищецът по делото Джума ал Мишри, съобщиха от Министерството на външните работи.

Деветима офицери от групата, провела следствието за епидемията в либийския град, бяха подсъдими от 2003 година по обвинение във взимане на самопризнания от сестрите с насилие. През 2004, 2005 и 2006 година офицерите бяха оправдани на три последователни инстанции, което дава основание за настоящите им жалби за клевета и искане за обезщетение от 15 млн. долара за всеки от ищците.

На 31 януари тази година Софийската градска прокуратура образува дело срещу 11 офицери на либийските служби по обвинение в прилагане на мъчения при разпитите над сестрите в периода от ареста им на 9 февруари 1999 година до май същата година.

Според Свилен Овчаров от Българския хелзинкски комитет обаче липсват шансове за адекватно правосъдие от българска страна срещу мъчителите на сестрите.

Проблемът е, че в българския Наказателен кодекс не е формулирано понятието изтезание, а съставът на чл. 143, който се използва от нашата прокуратура за разследването срещу т.нар. мъчители на медицинските сестри, е по принуда и е твърде общ, за да обхваща спецификата на престъпление като мъчението, посочи Овчаров пред бТВ.

“Нашият наказателен закон не съответства напълно на конвенцията на ООН за забрана на изтезанията, а именно нея бихме могли да използваме за евентуално дело срещу тези мъчители, предвид факта, че те не са на наша територия”, посочи правозащитният адвокат. Конвенцията на ООН срещу изтезанията е подписана почти от целия свят, включително от Либия и България. В нея е изрично прогласен принципът на екстериториалност, тоест всяко мъчение, извършено където и да било по света, от когото и да било, без значение неговото гражданство, трябва да бъде преследвано. Ако използваме конвенцията, целият свят би бил длъжен да ни съдейства, да не говорим, че самата Либия всъщност е обвързана от документа, посочи Овчаров.

По думите му при задочно осъждане на либийските мъчители на българските сестри и палестинския лекар ще има противоречие между оправдателната присъда на либийски съд и произнасянето за виновност от българското правораздаване.

Още от България