Сестрите не бяха разпитани по делото за клевета на либийските офицери

Следващото заседание по делото за клевета, заведено по жалби на либийски офицери срещу българските медицински сестри в Либия, е насрочено за 25 февруари. Това е решено на заседанието на либийския съд в неделя, на което трябваше да бъдат разпитани българките, но те само са присъствали в залата, без да дават показания. Изслушан е бил само ищецът по делото Джума ал Мишри, съобщиха от Министерството на външните работи.

Деветима офицери от групата, провела следствието за епидемията в либийския град, бяха подсъдими от 2003 година по обвинение във взимане на самопризнания от сестрите с насилие. През 2004, 2005 и 2006 година офицерите бяха оправдани на три последователни инстанции, което дава основание за настоящите им жалби за клевета и искане за обезщетение от 15 млн. долара за всеки от ищците.

На 31 януари тази година Софийската градска прокуратура образува дело срещу 11 офицери на либийските служби по обвинение в прилагане на мъчения при разпитите над сестрите в периода от ареста им на 9 февруари 1999 година до май същата година.

Според Свилен Овчаров от Българския хелзинкски комитет обаче липсват шансове за адекватно правосъдие от българска страна срещу мъчителите на сестрите.

Проблемът е, че в българския Наказателен кодекс не е формулирано понятието изтезание, а съставът на чл. 143, който се използва от нашата прокуратура за разследването срещу т.нар. мъчители на медицинските сестри, е по принуда и е твърде общ, за да обхваща спецификата на престъпление като мъчението, посочи Овчаров пред бТВ.

“Нашият наказателен закон не съответства напълно на конвенцията на ООН за забрана на изтезанията, а именно нея бихме могли да използваме за евентуално дело срещу тези мъчители, предвид факта, че те не са на наша територия”, посочи правозащитният адвокат. Конвенцията на ООН срещу изтезанията е подписана почти от целия свят, включително от Либия и България. В нея е изрично прогласен принципът на екстериториалност, тоест всяко мъчение, извършено където и да било по света, от когото и да било, без значение неговото гражданство, трябва да бъде преследвано. Ако използваме конвенцията, целият свят би бил длъжен да ни съдейства, да не говорим, че самата Либия всъщност е обвързана от документа, посочи Овчаров.

По думите му при задочно осъждане на либийските мъчители на българските сестри и палестинския лекар ще има противоречие между оправдателната присъда на либийски съд и произнасянето за виновност от българското правораздаване.