Шансовете за измъкване от хватката на "Газпром"

От няколко години дебатът за бъдещето на българския газов пазар е доминиран от думите "диверсификация” и "интерконектори”. Към днешна дата обаче няма нито един построен интерконектор със съседните държави, поради което диверсификацията така и не се случва. Руският гигант "Газпром” си остава единственият доставчик на газ за България, а собственото производство на страната ни е нищожно. Главният проблем е, че при тази ситуация София няма поле за маневри при договарянето на цената на суровината.
 
Комбинация от геополитически и икономически фактори обаче даде тласък на проектите за алтернативни газови доставки в Южна Европа, от които може да се възползва и България. Засега най-реалистичната възможност за осигуряване на газ от нови източници за балканския регион е Южният коридор на ЕС. Той се състои от система от три последователни тръбопровода – Южнокавказкия (от Баку в Азербайджан до Ерзурум в Турция), Трансанадолския (ТАНАП), който пресича цяла Турция от изток на запад, и Трансадриатическия (ТАП), който върви през Гърция, Албания и Адриатическо море и стига до Италия. Цялата тази преносна система ще бъде захранвана от голямото азербайджанско находище "Шах Дениз", което се намира в Каспийско море. Там и сега се добива газ, но след 2018 г. втората фаза от експлоатацията му ще даде допълнително 16-17 млрд. куб. годишно. Тези обеми вече са договорени – 6 млрд. куб. м са предназначени за бързо развиващия се турски пазар, по 1 млрд. – за Гърция и за България, а оставащите 8 млрд. ще достигат до Италия, а от там – и до други европейски държави.

Основен двигател на проектите "Шах Дениз ІІ” и ТАНАП е Азербайджан в лицето на държавната нефтена компания СОКАР. Това е обяснимо, защото младата каспийска република е най-заинтересована да докара своя газ до платежоспособния европейски пазар. Моделът на азербайджанския газодобив обаче е доста по-различен от този в Русия. Находището "Шах Дениз" се разработва от голям консорциум от международни публични компании, сред които най-голям дял има британската "БиПи" (ВР - бившата Бритиш петролиум). В ТАНАП азербайджанците държат мажоритарен дял (58%), а "БиПи" има 12%. В Трансадриатическия газопровод водещи са три компании, всяка от които има по 20% от проекта – споменатите СОКАР и "БиПи", както и италианската Снам. Находището "Шах Дениз" и трите тръбопровода, които трябва да докарат газа до Европа, са елементи от една бизнес верига, което налага времева синхронизация помежду им. Когато всички тези елементи бъдат задействани, вече ще има възможност и България до получи азербайджански газ по бъдещия интерконектор с Гърция, който фактически ще бъде северно разклонение на ТАР.

Огромната инвестиция остава проблем

След като си осигури газ от Азербайджан, основен проблем на Южния коридор е намирането на огромните суми, необходими за изграждането му. Според последни изчисления става дума за около 44 милиарда долара (23.8 млрд. за "Шах Дениз", 2.49 млрд. за разширението на Южнокавказкия газопровод, 9.3 млрд. за ТАНАР и 6 млрд. за ТАП). Повечето от тях ще бъдат заемен капитал и за целта се водят преговори с могъщи международни финансови институции като Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, Азиатската банка за развитие. През март т. г. Азербайджан излезе и на свободния финансов пазар като емитира дългови книжа  и успя да пласира емисия от 1 млрд. долара. Очаква се наесен тази процедура да се повтори. Въпреки това набирането на необходимия капитал за Южния газов коридор никак не е лесно – първо, защото става дума за огромна сума, и второ, защото в момента енергоресурсите са евтини и това кара банкерите да бъдат предпазливиу когато финансират нефтени и газови проекти.

Ясно е, че азербайджанският газ ще стигне до Европа. Големият въпрос е кога. Според министъра на енергетиката на Азербайджан Натиг Алиев към началото на юни работата по разработването на "Шах Дениз ІІ" е завършена 71%, по ТАНАР – 55% и по ТАП – 10%. Действително, ТАНАП отдавна се строи, а през миналия месец бе тържествената церемония за първата копка на ТАП, част от тръбите за този газопровод вече пристигнаха в Солунското пристанище. Според високопоставен служител на СОКАР очакванията са добивът от "Шах Дениз ІІ"ще започне през 2018 г., в същата година ще бъде завършен ТАНАП, а през 2020 г. азербайджанското "синьо гориво” ще стигне до Европа. Експрети в Баку и акредитирани в азерската столица дипломати са по-скептични – те смятат, че газът ще потече по ТАП към 2021-2022 г. Дори и така да е, българо-гръцкият интерконектор трябва да е готов най-късно до 2021 г., за да не се окаже, че София ще изпусне този шанс за измъкване от монополната хватка на "Газпром”.

Слабите места на газовата връзка с Гърция

Слабите места на проекта за интерконектор Гърция-България са две – съмнителната икономическа ефективност и акционерната структура на компанията "Ай Си Джи Би" (ICGB), която ще го строи. В нея "Българският енергиен холдинг" държи 50%, а останалите 50% са разделени по равно между гръцката държавна газова компания ДЕПА и италианската "Едисон”, която е собственост на "Електрисите дьо Франс”, а тя от своя страна е контролирана от френското правителство. Активност по проекта за интерконектора с Гърция проявява най-вече българската страна, правителството в София за втора поредна година предвиди в бюджета на страната държавна гаранция за теглене на заем от ICGB, която дори тази година бе вдигната на 1210 млн. евпро. Партньорите от ДЕПА и "Едисон” засега не пречат на напредъка на интерконектора, като в случая немалка роля има и геополитическият натиск, оказван върху тях от САЩ и Европейската комисия, които са заинтересовани проектът да се случи.

През февруари т.г. обаче се случи нещо обезпокоително за проекта ICGB. ДЕПА и "Едисон” подписаха с "Газпром” меморандум за сътрудничество за пренос на руски газ през Гърция и Италия от неназована "трета страна”. Единствените две държави, които граничат с Гърция и имат излаз на Черно море, са България и Турция. След като проектите "Южен поток” и "Турски поток” се провалиха, ясно е, че Русия няма как да докара газ до Гърция през Черно море. Съответно меморандумът между ДЕПА , "Едисон” и "Газпром” не може да доведе до строителството на нов газопровод, неговото предназначение е да всее смут у конкурентните проекти. Но фактът, че гръцката и италианската компания се съгласяват да участват в тази пропагандна постановка на "Газпром” означава, че те са доста близки до Русия. А именно руснаците са най-заинтересовани интерконекторът Гърция-България да не се случи, защото той би отворил пътя за неруски газ към България, а евентуално и към други балкански държави. При тези обстоятелства е добре акционерното участие в интерконектора да бъде разнообразено и делът на ДЕПА и "Едисон”, които не са толкова заинтересовани от този проект, да намалее. СОКАР е бил канен от България да влезе в компанията ICGB, но поне засега азербайджанците се въздържат от такава стъпка.

LNG-терминал с въпросителни

Друга важна новина от тази пролет е постепенното изкристализиране на идеята за строеж на плаващ терминал за прием на втечнен газ в Северна Гърция край Александруполис. Движеща сила на този проект е частната гръцка компания "Газтрейд”, а заинтересованост са проявили и две американски фирми – "Шанийр” (Cheniere), която първа започна износ на втечнен газ от САЩ, и  "Нобъл енерджи" (Noble Energy), която е главният играч в разработването на находищата в Източното Средиземноморие край Израел и Кипър. Разбира се, потенциален участник в терминала е и ДЕПА. България също заяви ясно, че смята да влезе като акционер в това съоръжение, създадена е работна група между "Газтрейд” и "Българския енергиен холдинг", която да изготви проект за терминала и да предложи вариант за българско държавно участие в него.

До известна степен е смущаващо, че плановете за терминала край Александруполис са твърде мащабни – предвижда се той да има капацитет 6.1 млрд. куб. м газ годишно, което е повече от текущото потребление на Гърция и България, взети заедно. Ориентировъчната стойност на съоръжението е 400 млн. евро. Гърция и в момента разполага с терминал за втечнен газ (Ревитуса), разположен недалеч от Атина. В последно време обаче той почти не работи, защото цената на втечнения газ е по-висока от тази на доставяния от "Газпром” по тръбопроводи. Всъщност терминалът в Ревитуса е част от активите на газотранспортната компания ДЕСФА, която до края на годината вероятно ще стане собственост на СОКАР, защото азербайджанците спечелиха приватизационния търг още през 2013 г. и сега чакат разрешението на Европейската комисия да завършат сделката. То вероятно ще бъде дадено и то не само защото зам.-председателят на ЕК Марош Шефчович и азербайджанският президент Илхам Алиев са състуденти от МГИМО в Москва.

В крайна сметка съдбата на интерконектора Гърция-България ще зависи от успеха на другите два проекта – Южния коридор и терминала за втечнен газ в Александруполис. През тази пролет се проведе първата фаза от процедурата за набиране на необвързващи оферти за използването на интерконектора и резултатите са обнадеждаващи – 9 компании са заявили капацитет от общо 4.3 млрд. куб. годишно като в този обем не се включва единия милиард куб. м, който България ще получава от "Шах Дениз" след 2020 г. Истинският интерес към ICGB ще стане ясен след втората фаза на пазарния тест, когато се подават обвързващи оферти. Той вероятно ще е през септември.

Капацитетът на интерконектора Гърция-България и на терминала в Александруполис едва ли ще бъде натоварен напълно. Това означава, че взети сами за себе си, двете съоръжения не могат да излязат на печалба, защото регионалният газов пазар е малък и няма да расте с бързи темпове. Но те трябва да бъдат разглеждани на фона на общата картина, която показва монопол на "Газпром” върху газовите доставки на Балканите.

Игра с променливи величини

Разбиването на този монопол може да доведе до договарянето на по-изгодни цени за вносителите и тази полза в крайна сметка да компенсира счетоводната загуба на интерконектора и терминала в Александруполис. Освен това разнообразяването на източниците на газ е в съзвучие със стремежа на Европейската комисия да увеличи сигурността на доставките. Амбицията на Брюксел е в средносрочен план всяка от 28-те страни членки на ЕС да разполага с поне три различни доставчици на "синьо гориво”. Затова България разчита много на финансова подкрепа от Еврокомисията. За интерконектора с Гърция ЕС вече задели 45 млн. евро, което е около 20% от прогнозната цена на проекта. За терминала край Александруполис се очаква дори още по-голямо финансиране от Брюксел.

Разнообразяването на газовите доставки за България е игра с множество променливи величини. Цените на тръбопроводния и на втечнения газ се менят постоянно, търсенето в световен мащаб също е динамично. От геополитическа гледна точка обаче именно сега е най-благоприятният момент за разбиване на монопола на "Газпром” в България и на Балканите. Заради украинската криза отношенията между Брюксел и Москва стигнаха до най-ниската си точка и Еврокомисията е готова да подпомогне изграждането на инфраструктура за алтернативни газови доставки. "Газпром” няма да сдаде монопола си без бой, но след ударите, които получи от Брюксел и Анкара, сега тактиката му е по-скоро дефанзивна – ако може да спре или забави проектите за пренос на газ от нови източници.

Реалистичната програма за България е да изгради интерконекторите с Румъния и Гърция и да си осигури газ  от Азербайджан и евентуално от терминала край Александруполис. Създаването на газов хъб е мираж, който не може да се случи без нови големи обеми руски газ, идващ през Черно море. Съдбата на "Южен поток” показа, че това е невъзможно.

*Авторът е гост-изследовател в Института за стратегически изследвания към президента на Азербайджан в Баку