Шефът на ВАС иска съдебен контрол за всички актове на властта

Всички актове на министрите и правителството да подлежат на съдебен контрол, а също и да се свали подсъдността като заповедите на министри и областни управители се обжалват първо в регионалните съдилища, са предложенията за промени в конституцията, които председателят на Върховният административен съд (ВАС) Константин Пенчев обсъди днес с президента Георги Първанов.

За осъществяването на първата идея е необходимо да отпадне забраната в чл. 120, ал. 2 на Конституцията, според която сега гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, освен изрично посочените със закон. Такива ограничения в момента не позволяват да се атакуват в съда заповедите по закона за чужденците като тази за изгонването на Майкъл Чорни като заплаха за националната сигурност, актовете, свързани с външната политика, а също и решенията на МС за внасяне на проектозакони в парламента.

Президентът Георги Първанов е подкрепил идеята, зад която стои и Пенчев, всички актове на властта да се обжалват.

Шефът на ВАС ще предложи на депутатите и по-мек вариант да остане ограничението за някои административни актове, но сферата от която са те да е специално описана в конституцията - примерно в областта на националната сигурност или външната политика.

Втората идея за промяна в конституцията предвижда ВАС да се явява втора касационна инстанция при обжалването на административни актове на министри или областни управители. Сега чл. 125 позволява единствено ВАС да се произнася по законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и подчинение на МС ведомства.

"Считаме, че това е излишно и създава огромна работа на ВАС", каза Константин Пенчев пред БНР. Той поясни, че става дума за заповеди на министри, които основно са свързани с трудови дела - за уволнения на офицери, или с решения на областните управители, които би могло да се решават от регионални съдилища.

Според Пенчев тези промени могат да се извършат от Обикновено Народно събрание (ОНС), в рамките на т.нар. евроконституционни изменения. Неговата позиция е против Велико Народно събрание (ВНС), но напрежението по темата може да се свали чрез питане до Конституционния съд, който да каже дали могат да се направят промените в Конституцията, свързани с евроинтеграцията, и от ОНС.

Президентът Първанов, който също е против свикване на ВНС, вече на два пъти обяви публично, че смята да внесе питане до КС.

Споделяне

Още от България