Шегите на Евро 2012, които имат толкова малко общо с футбола

Добре известна е старата шега какво представляват футболните съревнования: това е игра, в която участват куп отбори по 11 души, а побеждават германците.

Разбираемо е, че на германците тази шега много се харесва. Мисля, че новата закачка няма да им допадне толкова: във финансовата еврозона има 17 играчи, а за всичко плащат немците. По вестниците се появи политическа карикатура – футболист, облечен с тениска с надпис Deutschland обяснява на съдията: "Ние всъщност сме гърци, а германците са ни спонсори”.

Футболната среща Гърция – Германия преди две години не предполагаше никакъв обществен подтекст, но четвъртфиналът на Евро 2012 предизвика коментари не само от спортен характер.

Много гръцки запалянковци, част от гръцката преса и някои политици от Атина възприеха този мач като възможност непряко да си разчистят сметките със строгите си кредитори, които поставят пред отпускането на поредния финансов заем прекалено тежки условия.

Гърците са принудени да се ограничават в разходите си, и ето до какво заключение достигнаха остроумните патриоти: внезапно те получиха шанс да си върнат за икономическите унижения на футболния терен; все пак ти не просто си затънал в дългове, но кредиторът ти посочва за какво именно да похарчиш всяка взета назаем стотинка.

Резултатът от четвъртфинала е известен, предсказанието на немския таблоид Bild се оказа вярно: "Гърци, днес ние няма да ви спасяваме!” Die Welt в навечерието на мача в ироничен скеч изброи причините, поради които германският отбор трябва да се бои от противника си: гърците изключително ценят топката, те имат спестовна стратегия и в спорта (излязоха от групата с четири точки и три гола). Освен това гърците винаги избират еврото. И гръцката рефлексия, и германската реакция – няма какво да се каже, много са остроумни, направо като истинско комедийно шоу.

Не, ние продължаваме да твърдим, че спортът не е повлиян от политиката. Но дори и треньорът и единадесетте му избраници да са безукорно политически коректни, ще се намерят достатъчно журналисти, фенове, немирници в социалните мрежи, които ще направят интересни паралели.

В Прага ще се намери репортер, който да напише преди мача Русия – Полша: тъй като полският нападател Роберт Левандовски е роден на 21 август, точно двадесет години след съветската намеса в Чехословакия, то той е длъжен да разбие отбраната на Русия като огромен танк.

Ще се намерят няколко хиляди запалянковци, които на мача Испания – Франция в Донецк ще скандират "Русия! Русия!”, в чест на отбора, който безславно отпадна от турнира и ще унижават онези отбори, които още се борят за медалите.

Ще се намери депутат от Върховната Рада, който ще поиска от републиканската Генерална прокуратура да започне наказателно преследване на УЕФА по следния член: "Нанасяне на ущърб на международния имидж на Украйна” за несправедливо незачетения от страна на унгарския съдия гол в мача с Англия.

И много още подобни ще се намерят.

Футболът е толкова популярен не защото е интересна игра и великолепно зрелище. Футболът, както и спортът изобщо е голямо успокоително (или възбуждащо?) хапче срещу (или за?) национални комплекси, национална апатия и исторически обиди, енциклопедия на обществените предразсъдъци и политическите страхове.

Именно затова за резултата от всяка една игра се стремят да се изкажат с общополитически термини и тези, които не са гледали въпросната игра, и тези, които в живота си не са се интересували от футбол.

От Евро 2012 остава да бъдат изиграни още няколко мача, и поради факта, че от състезанието един след друг си отиват загубилите отбори, просторът за търсене на политически аналогии се стеснява.

Но това не е проблем: скоро предстоят Олимпийските игри, където ще се сразят в честни двубои, например, спортистите на Великобритания и Аржентина, САЩ и Иран, а и старата гвардия, засегната от боевете на Евро 2012 ще остане в строя.

Очакваме взривове на булевардно остроумие и нови жалби в прокуратурата от от обидените.

Превод Ралица Червенкова