Ще получи ли шанс българският потребител на мобилни услуги?

Първата GSM мрежа в Европа - във Финландия, стартира преди повече от 12 години. Само седем години по-късно ползвателите на GSM услуги вече наброяваха повече от 50 милиона.

В тези първи години националните правителства на европейските държави (с изключение на Обединеното кралство) издадоха първия GSM лиценз на своите основни телефонни оператори. Пет страни-членки на Европейския съюз осигуриха допълнително на тези оператори времеви аванс преди лицензирането на втория, като най-голям "уют" беше създаден в:

• Белгия* , където основният телефонен оператор Belgacom стартира 2 години и половина преди конкурента си Mobistar;
• Холандия, където основният телефонен оператор KPN стартира мобилния си бизнес година и два месеца преди конкурента си Vodafone Libertel;

Общото в GSM лицензирането при страните-членки на Европейския съюз е:

• почти едновременно лицензиране на два оператора;
• единият е основният телефонен оператор;
• след около две-три години се лицензира трети оператор;
• цената на третия лиценз е много по-ниска от цената на предишните.

Този подход беше възприет и от повечето от страните от Централна и Източна Европа.

Първите два мобилни оператора в Унгария стартират през 1994 г. - Pannon GSM през март и Westel Mobile - през април. Третият - Vodafone Hungary, тръгва през ноември 1999 година.

През 1995 г. се появяват мобилните оператори в Естония, като първите два - ЕМТ и Radiolinja, стартират едновременно през януари същата година, а третият - Tele2 Eesti, през септември 1996.

През юли 1996 г. се появява и първият мобилен оператор в Чехия - Eurotel Praha, а септември същата година и T-Mobile CZ. Третия - Oskar, тръгва през март 2000 г.

С малко по-голяма времева разлика стартират GSM операторите в Словения, където също оперират три фирми - Mobitel през юни 1996, SI.Mobil през март 1999 и Vega през декември 2001.

Двата мобилни оператора в Словакия - Orange Slovensko и Eurotel Bratislava, стартират само с месец разлика - през януари и февруари 1997 година.

Същата година се появяват и първите два мобилни оператора в Румъния - Mobifon (Connex) през април 1997 и Orange Romania през юни 1997. Три години по-късно - през април 2000, тръгва и Cosmorom.

Изключение остана България с 6 години разлика между лицензирането на първия мобилен оператор Mtel, стартирал септември 1995 и втория GloBul, стартирал септември 2001. България е и единствената европейска страна, в която основният оператор БТК е изолиран от GSM пазара.

Другото по-малко изключение е Хърватско, където вторият GSM оператор стартира 4 години по-късно от първия.

Пазарните резултати от тези "изключения" са налице. България и Хърватско са страните с най-високи цени на мобилните услуги.

За коректност на сравнението са избрани три съзнателно опростени пакета, характеризиращи потребителско поведение**:

• Пакет от 65 мин. изходящи разговори, които включват: 45 мин. разговори в собствената мобилна мрежа; 15 мин. разговори с фиксираната телефонна мрежа и 5 мин. разговори с мобилната мрежа на конкурента.
• Пакет от 150 мин. изходящи разговори, които включват: 120 мин. разговори в собствената мобилна мрежа, 15 мин. разговори с фиксираната телефонна мрежа и 15 мин. разговори с мобилната мрежа на конкурента;
• Пакет от 300 мин. изходящи разговори, които включват: 230 мин. изходящи разговори в собствената мобилна мрежа, 35 мин. разговори с фиксираната телефонна мрежа и 35 мин. разговори с мобилната мрежа на конкурента.

Или в числово изражение, потребителската цена на Mtel*** при пакета от 65 мин. разговори е по-висока с:
- 145,7 % от цената на Oskar -Чехия;
- 96,7 % от цената на Eurotel -Словакия;
- 76 % от цената на Tele2 Eesti -Естония;
- 70 % от цената на Vega -Словения;
- 52.7 % от цената на Orange - Румъния;
- 39,4 % от цената на Pannon - Унгария.

Големите разлики между цените в България и цените на мобилните оператори от Централна и Източна Европа се запазват и при пакетите от 150 мин. и 300 мин.

Когато се отчете и покупателната способност на отделните страни**** , тези разлики стават още по-впечатляващи.

Например средният разход на ползвател на български мобилен оператор за 150 мин. разговори в собствената мобилна мрежа, представлява 0.61 % от съвкупния обществен продукт на глава от населението. Докато средната цена в Словения за същите разговори представлява 0.12 процента. С други думи, за словенския мобилен потребител цената е 5 пъти по-ниска.

Графика 2

Много фрапиращи са демографските разлики между България и Естония. Територията на Естония е 2.5 пъти по-малка от тази на България, а населението от 15 до 64 годишна възраст е 5.35 пъти по-малко. Въпреки това Естония има три мобилни оператора, а цените са значително по-ниски в сравнение с тези в България.

Естествено възниква и въпросът - Ще бъде ли даден шанс на българския потребител на мобилни услуги? Това е възможно единствено ако на пазара в скоро време се появи нов мобилен оператор. Колкото по-скоро и при по-изгодни лицензионни условия се случи това, толкова по-евтини и качествени услуги ще могат да ползват потребителите.

* Съгласно 9-ия доклад на Европейската комисия, най-евтината мобилна услуга при страните-членки на ЕС е в Белгия.

** Превръщането на съответната валута в лева е въз основа на обменните курсове на БНБ от 11.03.2004. Поради липса на информация в сайта на БНБ, единствено хърватската куна е изчислявана през USD.

*** При оценката не е взет под внимание 5-ти тарифен план на Mtel, тъй като е на промоция до 4 април- източник: www.mtel.bg

**** Източник на GDP (PPP) e World Factbook: www.gov/cia/publications/factbook