Ще разчитаме на 1 млрд. лв. допълнителен кредитен ресурс от Европа

В очертаващата се тежка за икономиката ни 2009 година България ще може да разчита на допълнителен кредитен ресурс от около 1 млрд. лв. Това каза министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров по време на дискусия в Министерския съвет между представители на правителството, работодателските организации, граждански организации и синдикати, посветена на мерките за справяне с кризата.

Средствата ще бъдат изцяло в подкрепа на бизнеса, на гърба на който ще се стоварят най-осезателно трудностите.

През лятото на 2009 г. се очаква в България да заработи холдингова структура, управлявана от Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), в която ще влязат 200 млн. евро по линия на европейската програма "Джеръми" за повишаване на конкурентоспособността на икономиката, обясни министър Димитров. С нея на българския финансов пазар ще бъдат предложени нов тип инструменти – гаранционни и инвенчърни фондове и фондове за микрокредитиране. Чрез тях ще се улесни достъпът на малки и средни предприятия до финансов ресурс за развитие на бизнеса им. По този начин ще се облекчи зависимостта им от банки. Министърът се възмути от високите възнаграждения, които искали служителите на ЕИФ, за да ръководят холдинга, но въпреки това структурата щяла да заработи.

В момента се чака одобрение на Европейската комисия 200 млн. евро от Оперативна програма "Конкурентоспособност" да бъдат "прехвърлени" към Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), която ще открие бюро у нас. По този начин средствата, предназначени за проекти за енергийна ефективност, ще се ползват като кредити, вместо да се минава през одобрение по оперативна програма.

Още 45 млн. лева от Оперативна програма "Конкурентоспособност" ще бъдат "изтеглени" напред, така че бизнесът да може да ги ползва през следващата година.

С решението на ЕК да се увеличат авансовите плащания от 2 на 4% става възможно през следващата година да усвоим допълнителни 267 млн. евро по линия на европейските програми, допълни вицепремиерът Меглена Плугчиева.

Приходната част в бюджет 2009 отсега буди опасения

В обръщението си към участниците си в дискусията премиерът Сергей Станишев каза, че не смята за нужно да се намаляват прогнозите за икономически ръст на страната през следващата година, заложен в проектобюджета. Във варианта му, приет на първо четене от парламента преди десет дни, се прие ръстът да е 4.7%, след което упорито се заговори, че ще бъде редуциран до около 2%.

Финансови институции, като Международният валутен фонд, Европейската банка за възстановяване и развитие и други прогнозират ръст за България от над 3%, мотивира се Станишев. Всяка прогноза сега е силно хипотетична в тази динамична и непредсказуема ситуация, така че не смятаме за нужно да прекрояваме основно бюджета за догодина като намаляваме прогнозата за икономически ръст.

Корекции обаче със сигурност ще има и те ще станат ясни на съвещанието на тройната коалиция в петък. За управляващите е ясно, че ще има проблем с приходната част. Според КНСБ около 2 млрд. лв. ще са по-малко преките инвестиции. За да не се орязва разходната част на бюджета, каквито слухове също се чуха, от синдикатите предлагат да се намали бюджетният излишък до 1.5–2%.

Корекцията на бюджета може да се случи под формата на допълнителни буфери, намаляване на фискалния резерв и допълнителна инвестиционна програма, като начин да се противодейства на кризата, каза още Станишев.

На днешното правителствено заседание премиерът е изискал от всички министри да предложат инвестиционни планове за следващата година, както и стъпки за реализирането им, така че резултати да има още през първите шест месеца на следващата година. По този начин ще се стимулира реалната икономика на страната и ще се ограничи ръстът на безработицата.

Безработните може да се увеличат с 34-36 хиляди

Министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова направи сметката, че ако безработицата се увеличи само с 1%, това означава, че между 34 и 36 хиляди души са останали без работа.

Данните от бюрата по труда от последните месеци са, че 3905 души са били съкратени, а същевременно свободните работни места са 11 675. Така че няма повод за безпокойство засега, каза Масларова. Представители на бизнес организации ѝ опонираха, че ако 4000 души без работа не притискат нивата на безработица на национално ниво, то 300 души, съкратени в Казанлък, например, са източник на голямо социално напрежение.

За хората, които неизбежно ще останат без работа, ще се предвидят мерки за облекчаване на положението им, например, те да получат до 160 дни неплатен годишен отпуск, който да се зачита за трудов и осигурителен стаж.

КНСБ обаче предложи на министър Масларова програма за стимулиране на активната заетост. Според документа, ако работодателят докаже, че чрез временно прилагане на работа с намалено работно време ще запази целия персонал, държавата ще доплаща, така че работниците да получават цялата или голяма част от пълната си работна заплата. От КНСБ са изчислили, че това ще струва 72 млн. лева за 100 хиляди работника.