Ще видим ли "";ляв депесарски шут"" и срещу НДСВ?

В края на 1992 -ра изразът "ляв депесарски шут" се превърна в политическата присъда над правителството на Филип Димитров. Авторът на фразата е Ахмед Доган.

Репликата за "левия шут" бе запечатана от телевизионните камери в почти символичен кадър. Той изглеждаше горе-долу така: Ахмед Доган излиза от президентския кабинет на Желев. В ръката си държи запалена пура. Опитва да внуши спокойствието на политик, който контролира ситуацията. Обграден от журналисти, на въпрос как ще коментира предишно изявление на депутата от СДС Георги Марков за "седесарски шут", Доган повиши тон и рязко отвърна, че всъщност ДПС ще нанесе ляв депесарски шут на СДС.

И до днес едва ли някой може със сигурност да каже каква е била истинската причина за разрива между СДС и ДПС. Навремето партията на българските турци сама си бе избрала ролята да оказва само парламентарна подкрепа за правителството на Филип Димитров, без да включва свои партийни представители в кабинета. От гледна точка на публично известните амбиции на ДПС нито една не бе сериозно накърнена.

Ако приемем, че скъсването на ДПС със СДС е било продиктувано от намерение на движението да защити леви по смисъла им интереси на своите избиратели, то тогава днес се налага да бъдат направени още изводи. За разлика от периода 1991-1992 г., днес ДПС носи открита и цялостна политическа отговорност за управлението на страната. Въпреки че пропорцията в сегашното управляващо мнозинство НДСВ-ДПС е рязко наклонена в полза на царското движение, ДПС присъства със свои лица на всички етажи на изпълнителната власт.

Друга голяма разлика за ДПС бе начинът, по който още преди провеждането на съответните парламентарни избори се обявяваха намеренията за бъдещо управление. През октомври 1991 г. българите знаеха, че гласуването за СДС е гласуване в полза на дясно, антикомунистическо управление. ДПС като политически представител на турците в България по някакъв начин олицетворяваше антикомунизъм заради все още пресните белези от "Възродителния процес". Вотът тогава се превърна в отрицание на комунистическата идеология, но не и в истински избор между "ляво" и "дясно" в политиката. През лятото миналата година НДСВ нахлу в българското обществено пространство с такъв мощен ляв популизъм, който сякаш обезсмисли въпроса дали ДПС ще бъде в хармония със своя електорат.

Но предизборната реторика е едно, а реалностите на управлението - съвсем друго. Близо половин година след съставянето на правителството на Симеон Сакскобургготски няма да е пресилено да се каже, че независимо от хаоса и липсата на ясна дългосрочна концепция - а може би и тъкмо заради това - сегашното правителство нанесе най-тежките и неотразими десни крошета върху българите от дванайсет години насам. Цените на тока и парното, новите цени на лекарствата, подготвяното данъчно законодателство - всичко това илюстрира само частично каква цена ще трябва да заплатят българските избиратели за вота си на 17 юни.

Какво трябва да стори в подобна ситуация партия като ДПС, която вече веднъж е нанасяла "ляв шут" на свой партньор заради водена от него дясна политика? Ако навремето изразът "ляв депесарски шут" е бил по-скоро претекст за сваляне на правителството на Филип Димитров, то днес действията на НДСВ изобщо не се нуждаят от търсенето на какъвто и да е претекст, за да им се противодейства от името на социално слабите избиратели на ДПС. Нека да си задаваме прости въпроси. Как българските турци ще си плащат тока и парното? Как ще си купуват лекарства? Как ще правят дребен бизнес при подготвените данъчни закони?

ДПС в момента е изправено пред най-тежкия си изпит по политическа адекватност. От поведението на ДПС занапред ще могат да се направят изводи не само за конюнктура на деня, а и за истинския характер на цялостната политическа стратегия на движението. Ако партията на българските турци реагира в политиката като представител на електорат с леви нагласи, тогава основанията му за "ляв шут" сега са много по-големи отколкото бяха преди десет години. И - следователно - ще трябва да очакваме сигнали за дистанциране на ДПС от НДСВ. Но, ако Ахмед Доган е в орбитата на други критерии за присъствие в политиката - не заради социално-икономическия профил на неговите избиратели, а заради нивата на включеност в управлението на една етническа партия, тогава можем да очакваме, че антисоциалната политика на НДСВ ще бъде посрещната с мълчание от ДПС. Но пък и тогава ще можем да направим извод за далеч по-дългосрочни намерения на ДПС, отколкото предполага един конституционен управленски мандат от четири години.

Времето за избор на поведение и за избор на идентификация не е голямо за ДПС. Както сме свикнали с едно клише за зимата - тъкмо сега са месеците, през които хората осъзнават на гърба си какво управление са си избрали. И тъкмо през зимните месеци ще трябва да чакаме политическата реплика на ДПС към НДСВ.

Ще дочакаме ли "ляв депесарски шут" и за НДСВ? Или ще станем свидетели на мълчалив компромис, зад който ще се очертаят контурите на неподозиран и необичаен дългосрочен интерес на ДПС? Отговорът е в Доган. Той отдавна не е държал запалена пура пред телевизионни камери.