Симеон Дянков: Ако не искаме шефовете на БНБ да пеят с банкери по баровете, трябва да влезем в банковия съюз

България трябва веднага да подаде заявка за членство в банковия съюз на ЕС, за да нямаме притеснения, че шефове на БНБ танцуват с шефове на големи банки "Назад, назад, моме Калино", заяви в интервю за Mediapool бившият финансов министър Симеон Дянков, който бе в България, за да представи новата си книга "Накъде върви Европа". Според Дянков възобновяването на проекта "АЕЦ Белене" е абсурдно и ще влоши отношенията на България и с ЕС, и с Русия, защото и двете страни ще се почувстват излъгани.

Г-н Дянков, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия успяха да притиснат правителството за това България приоритетно да влезе в банковия съюз, ако иска да тръгне по пътя за еврото. Това добре ли е за страната? Чу се позицията на БНБ, че членството на държава извън еврозоната в банковия съюз крие рискове.

Смятам, че БНБ са прави, но не толкова защото това крие рискове, а защото подобно условие не е част от разписаните ясно правила за влизане в еврозоната, тоест Маастрихтските критерии. ЕК и ЕЦБ поставят на България условие, което не е законно, не е написано никъде и от тази гледна точка аз смятам, че нашето правителство трябваше да е много по-твърдо и много по-ясно да каже – макар че влизането ни в банковия съюз е нещо, към което така или иначе България се стреми, това не може да е условие за влизане в "чакалнята" за еврозоната. Следователно, ние трябва първо да кандидатстваме за "чакалнята" за еврозоната и чак тогава, а може и едновременно с това, да влезем и в банковия съюз.

Само по себе си влизането в банковия съюз е правилна стъпка и трябваше да стане още в края на 2012 г., когато имахме възможност да го направим. През 2012 г. ние тръгнахме да го правим, но тогава БНБ се възпротиви, не искаше да влезем и затова се случи КТБ. Но в момента ЕЦБ да ни поставя такива условия, които не са законни и ги няма никъде в договорите за ЕС, според мен е чиста дискриминация.

Твърдите, че БНБ се е възпротивила срещу банковия съюз през 2012 г. от нейни вътрешни съображения, така ли?

В края на 2012 г. беше взето решението за създаването на банковия съюз от тогавашните премиери и финансови министри на страните членки и имаше възможност България да влезе доброволно в него. Тогава бях финансов министър и с тогавашния и сегашен министър-председател Бойко Борисов решихме, че искаме да вървим напред, но тогавашният управител на БНБ Иван Искров се противопостави. И тъй като подобно решение трябваше да се вземе със съгласието на БНБ, не можахме да постъпим правилно.

В момента според вас БНБ има ли задна мисъл да се противи, тъй като и сега се дърпа за банковия съюз? Представители на банката публично изтъкнаха някои професионални аргументи "против", като например че България като страна извън еврозоната не би имала достъп до всички спасителни фондове в банковия съюз, които са достъпни само за държавите, чиято валута е еврото.

Не смятам, че това е важно. Трябва да влезем в банковия съюз колкото се може по-бързо, но поставянето на това като условие от страна на ЕК е просто незаконно.

Икономистите твърдят, че влизането в банковия съюз изисква нов мащабен преглед на активите на банковата система като този, който беше направен през 2016 г. Ще трябва ли системата пак да минава през проверка и до какво ще доведе това?

Това не е така. В процедурите за влизане в банковия съюз няма подобна разпоредба. Разбира се, в момента, в който България влезе в банковия съюз, надзорът върху големите банки, които са пет в България, ще премине към ЕЦБ и също всички банки, които с български собственици или със собственици от държави извън ЕС, ще преминат директно под надзора на ЕЦБ. На тези банки, които към момента нямат "майки" в еврозоната, а не на всички банки, ще трябва да се правят допълнителни проверки и анализи на портфейлите.

Твърди се, че само трите най-големи по активи банки ще минат под надзора на ЕЦБ?

Не. За големите банки, които вече имат "майки" в ЕС, няма допълнителни условия, когато влезем в банковия съюз, защото те вече са част от банкови групи в ЕС. Допълнителните изисквания са към пет банки, които са в български ръце или в момента са в ръце извън рамките на ЕС, например в турски ръце.

Две от тези пет банки – ПИБ и Инвестбанк, се оказаха с недостиг на капитал при проверката през 2016 г. Дали според вас тези проблеми вече са решени?

Допълнителна информация по този въпрос няма, но в момента пазарите са доста по-благоприятни, отколкото бяха преди години. Според мен сега портфейлите им са много по-стабилни, отколкото бяха при падането на КТБ, но все пак според мен е важно тези банки да минат под надзора на ЕЦБ. Това е правилната стъпка, както беше правилно и през 2012 г.

Тези дни прокуратурата излезе със становище, че фирма "Юлен", чийто реален собственик по думите на премиера Бойко Борисов е акционерът в ПИБ Цеко Минев, има нарушения в парк "Пирин". Това би ли имало негативен ефект върху банката според вас?

От гледна точка на "Банков надзор" - едва ли, но от гледна точка на европейския надзор би имало ефект предписанието от предишния преглед на активите, когато бе установено за тази банка, че капиталът е недостатъчен и трябва да се допълни. Така че се надявам, че това вече е факт, но би се проверило обстойно, когато влезем в банковия съюз.

На 20 юни се навършват четири години от затварянето на КТБ. Каква е равносметката - разбра ли българското общество истината за тази грандиозна измама и наказани ли бяха виновниците?

Не, българското общество не разбра причините, по които това се случи. И все пак явно банката не се е управлявала както трябва, за което отговорност трябва да носи както управлението на КТБ, така и тогавашното управление на БНБ, защото банковият надзор трябваше да го види. Аз обаче се съмнявам, че когато и да било ще научим истината, но все пак е добре това да се случи, преди да влезем в банковия съюз.

Дали не се случват подобни измами в банковата система и в момента?

Не смятам така, защото като стане такъв голям провал, вече всички реагират, макар и със закъснение. Убеден съм, че сегашното ръководство на БНБ е много по-отговорно и се отнася по-отговорно към банковия надзор, отколкото преди няколко години.

Мислите ли наистина, че БНБ е реформирана след фалита на КТБ? Има ли нов морал в централната банка, която си остава все толкова непрозрачна?

Смятам, че банковата система в момента се управлява по-добре след такъв огромен провал на БНБ, какъвто беше КТБ. Но за мен единственият изход е влизане в банковия съюз, когато банковият надзор ще премине към Франкфурт. Тогава няма да имаме притеснения, че шефове на БНБ танцуват с шефове на големи банки "Назад, назад, моме Калино" (референцията е към видеозапис на Иван Искров и Цветан Цветанов, които, развеселени, изпълняват песента в нощно заведение преди фалита на КТБ, б. р.). Според мен това е пътят напред.

Ще забогатее ли по-бързо българското общество от влизането в еврозоната, защото има резултати в различни посоки – някои страни по-добре конвергират, а други – по-зле?

В момента, макар че българската икономика върви добре, все пак годишният икономически ръст е по-слаб, отколкото във всички държави в Източна Европа, които преди нас са влезли в еврозоната. По-бавно се развиваме от Словакия, Естония, Латвия, Литва, Словения, както растем по-бавно дори от нашите съседи Румъния и дори Сърбия. Това означава, че макар икономическите времена в Европа да са добри, България трябва да се справя още по-добре в сравнение със сегашния темп.

От тази гледна точка, влизането в еврозоната ще помогне, защото първо ще се повиши кредитният рейтинг на България. "Стандарт енд пуърс" в последното си изследване казаха точно това – даваме ви положителна прогноза, но ако влезете в чакалнята на еврозоната, ще ви увеличим кредитния рейтинг. Това веднага ще поевтини кредитите, което ще даде тласък на бизнеса. Затова за мен влизането в еврозоната е положителна стъпка.

Защо европейските лидери и ЕЦБ ни спират и не ни пускат в еврозоната? Имаме ли реален шанс да влезем в чакалнята?

Не ни пускат, защото виждат, че нямаме амбиция и ние самите се чудим, и в този случай винаги могат да излязат с доводи защо това трябва да се забави. Идеята, че сега не можем, а след година ще можем, няма да се осъществи, защото след година са европейските избори за нов европарламент и нова Европейска комисия. Така че, аз съм убеден, че следващата година няма да стане влизането в "чакалнята", защото те ще кажат да изчакаме новата Европейска комисия и ще ни прехвърлят за 2020 г. Според мен би било голяма грешка, ако изчакаме още една година. Но защо ни бавят? Защото виждат, че ние се двоумим. Преди години, когато Словакия, Естония, Латвия, Литва кандидатстваха за чакалнята, без изключение на тези четири държави също им беше казано да изчакат да им се закрепи икономиката и че не е сега моментът. Но техните политически лидери не изчакваха и казаха, че изпълняват всички критерии и ще вървят напред. Според мен и ние трябва да направим същото. Българското правителство не трябва да чака, а да подаде заявката веднага, като заяви, че ще кандидатства и за банковия съюз, но отделно от заявката за "чакалнята" за еврото.

Защо правителствата на Бойко Борисов ту замразяват, ту възкресяват проекта "АЕЦ Белене"? Каква е логиката зад тези непрекъснати обрати?

Логика няма. Този път и аз съм удивен, че това се получава. От една страна, правителството казва, че иска да е на първа скорост в Европа и говори за влизане в еврозоната, която е в ядрото на ЕС. От друга страна, представете си как със същите тези хора в Брюксел и във Франкфурт обясняваме за размразяване на "АЕЦ Белене". Казваме им буквално, че със съветска технология, даже не руска, и с държавна китайска компания ние искаме да вървим напред към Европа. Това как може да стане? Изключвам финансовите въпроси. Размразяването на "АЕЦ Белене" е толкова абсурдно, че не смятам, че ще се стигне до финансови теми. Но просто си помислете, че отиваме в Брюксел и казваме, че със съветска техника и с държавна китайска компания, която на два пъти не е допускана на европейския енергиен пазар – в Словакия и в Унгария, ние вървим напред. Просто няма как да стане.

Мислите ли, че този път ще се стигне до нещо реално или става дума за поредния празен ход на този проект?

Това е абсолютно празен ход, който само губи обществено и политическо време за други задачи като например реформа в здравеопазването. За пореден път ще правим ходове, които отново ще ни развалят отношенията с Русия и с ЕС, защото и двете страни ще се чувстват излъгани. Сега ЕС се чуди какво прави българското правителство, а след няколко месеца руското правителство ще се чуди същото.

Търговската война между САЩ, ЕС, Китай как ще се отрази на България?

Смятам, че както в България темата "АЕЦ Белене" се раздухва, но реално нищо няма да се случи, по същия начин американският президент раздухва темата "търговска война", от която реално ще отстъпи. Това е по-скоро политическа крачка за вдигане на процентите тук, в САЩ. Не смятам, че реално ще стане нещо, но ако стане, то ще има голям ефект върху българската икономика. Защото много от потенциалните американски мита са върху стомана и коли, главно автомобили, които се произвеждат в Германия, а нашето производство, особено в пловдивската бизнес зона, но също в Шумен, в Хасково, ще бъде пряко засегнато с големи негативни ефекти. Става дума за загуба на потенциална търговия в рамките на 1-1.5 млрд. евро за България. Но пак казвам – това е по-скоро популистко говорене и според мен САЩ няма да тръгнат към него.