Сирийско пробуждане: Как Вашингтон може да използва руската интервенция за налагане на примирие

Руската интервенция в Сирия изправи американските политици пред главоблъсканица. Официалната линия е, че действията на Русия не променят фундаментално нищо и че при всички случаи руснаците много скоро ще се озоват в тресавище. САЩ - ако перефразираме известна фраза на бившия израелски премиер Давид Бен-Гурион за битка едновременно срещу нацистите и британците* - са готови да воюват с ИД, сякаш руснаците (и режимът на Башар Асад) ги няма, и да се противопоставят на руснаците, сякаш ИД не е там.

Това не е толкова абсурдно, колкото може да звучи; на практика руснаците създадоха две нови обстоятелства на терена. Първо, вече не е възможно САЩ да установят зона за сигурност или забранена за полети зона. Но Вашингтон така или иначе нямаше намерение да го прави, така че осезаемото значение на това развитие е незначително. Второ, руснаците удрят подкрепяни от САЩ бунтовнически групировки, оказващи натиск върху режима на Асад близо до Дамаск. Това е истински проблем и основна пречка за сътрудничество с Москва, от което се смяташе, че президентът на САЩ Барак Обама се интересува, поне в началото на руската интервенция.

Трима от актьорите в сирийския конфликт - САЩ, Русия и сирийският режим - на този етап сякаш имат сходен интерес да разбият безизходицата, създадена от руските атаки срещу подкрепяни от САЩ групировки в Западна Сирия. Американски служители вероятно осъзнават, че руснаците извършват нападения срещу американски довереници заради непосредствената заплаха, която те отправят към силите на режима, а не заради връзката им със САЩ. Всъщност руските удари в момента не се влияят от това към коя религиозна общност принадлежат бунтовническите сили и покриват целия спектър от тях - от умерени, въоръжавани от САЩ, до ИД, която руските сили започнаха да атакуват в покрайнините на Алепо. Стратегията на Москва е насочена към намаляване на натиска върху режима, което да му позволи да реорганизира силите си и едновременно с това да укрепи вътрешното единство, от което правителството се нуждае, за да бъде ефективно.

За да убедят Русия да спре ударите срещу подкрепяните от САЩ формирования, САЩ би трябвало да убедят тези формирования да прекратят операциите си срещу режима. А това очевидно е немислимо, освен ако режимът не спре атаките си срещу тях. По този въпрос обаче може да има място за маневриране. Колкото и да са макиавелски, усърдните опити на Асад през последната година да постигне временни местни помирения имаха като резултат крехки примирия от Идлиб на север до Латакия, Хомс, Хама и околностите на Алепо. Всъщност режимът сега се опитва да изкове подобно споразумение в Дараа, понеслия тежки удари южен град, където първоначално избухна революцията преди четири години.
Не всички от тези уредени набързо сделки се оказаха трайни, отчасти заради лошото командване и контрол от двете страни. Но там, където се спазват, спасяват хора, намаляват равнището на насилие и подобряват климата за политически напредък, дори на хоризонта да не се забелязват пробиви. В комбинация с продължаващите удари по ИД за момента това може да е толкова добро колкото изглежда.

Може да се обзаложим, че режимът ще се стреми към примирия в случаи, когато силите на Асад и подкрепяните от САЩ умерени бунтовници директно си оспорват територия. Междувременно САЩ трябва да използват дипломатическия достъп до правителството на Путин и влиянието върху доверениците си, за да ги запали по тази идея. Първо, Вашингтон трябва да убеди Москва да спре ударите по позиции на умерените бунтовници, ако те се кротнат. След това Вашингтон трябва да втълпи на доверениците си, че достъпът им до американски доставки (и въздържаност на Русия) ще зависят от готовността им да се пробват да постигат примирия по места и от възможността да насочат действията си срещу ИД в тясна връзка със САЩ и Русия. Всички страни ще имат интерес от поддържането на такова примирие.

Такъв вид сделка ще носи повече от само изкуствена прилика на "пробуждането" в Ирак, използвано така ефективно от тогавашния командващ на многонационалните сили Дейвид Петреъс за подема през 2007 . В Ирак набъбващата омраза на сунитите срещу групировки от типа на Ал Каида в западните провинции в комбинация с изтощението им от едновременното противопоставяне на американските операции и на шиитските ескадрони на смъртта, ги накара да приемат помощ от САЩ, а в крайна сметка и сътрудничество. И не се заблуждавайте: макар в момента да има известна степен на тактическо сътрудничество между ИД и много други бунтовнически групи, действащи в Сирия, дълбоко в себе си тези групи ненавиждат ИД и я смятат за временно, но необходимо зло.

При тези обстоятелства би било разумно правителството на Обама да използва привидно трудната ситуация, създадена от руските удари срещу подкрепяни от САЩ сили, за да проучи възможността за примирие. Това не само ще пощади цивилното население от продължаващата агония, но и може да открие възможност за сътрудничество между САЩ и Русия срещу ИД, както и да даде началото на "пробуждане", което може да започне да изтласква ИД от съсипаната Сирия - същевременно отваряйки път за политическо решение. /БТА/ ЦР

* През Втората световна война Бен Гурион призовава евреите да се включват като доброволци в британската армия и да се борят едновременно срещу наложените от Британския мандат ограничения и фактическо прекратяване на имиграцията на евреи в Палестина. (бел. прев.)

По БТА.