Скромно съкращаване на арсеналите, крехък "рестарт" на отношенията

След като миналата пролет Барак Обама обяви в Прага дръзката си визия за "свят без ядрени оръжия", година по-късно той отново е в чешката столица, където подписа споразумение с Русия, предвиждащо свят с хиляди ядрени оръжия, пише в. "Ню Йорк таймс" в четвъртък.

Съгласно новия договор двете големи сили ограничават ядрения си арсенал, но все пак всяка от тях ще запази 1 550 бойни глави, както и хиляди други, които не се третират в споразумението. Близо две десетилетия след края на Студената война, когато главна заплаха са терористите, а не съветските деспоти, защо са нужни толкова много оръжия?

Привържениците на контрола върху въоръженията смятат, че те не са необходими и са разочаровани от новия договор, който според тях е скромна стъпка по отношение на целта за разоръжаване, която Омаба си е поставил. Според "ястребите" обаче САЩ все още се нуждаят от мощна ядрена сила, за да са сигурни, че никоя друга държава няма да посмее да ги предизвика.

Обама се опитва да навигира между тези два императива. Като начало той призна, че елиминирането на ядрените оръжия е генерална цел, "която едва ли ще бъде постигната по време на моя живот". Президентът повтори това и тази седмица. Но доколкото Русия не желае да редуцира своите въоръжения в по-кратки срокове, в САЩ ще има политически лидери, които се противопоставят на всяко по-драстично съкращение от страна на Америка.

В. "Уолстрийт джърнал" също посочва, че договорът ще се окаже по-скромен в сравнение с по-широкия замисъл, а новата стратегия за сигурност на САЩ изглежда по-скоро като изясняване на политиката, отколкото скъсване с миналото. Висш представител на администрацията нарече промените "приспособяване на нашата позиция".

В изявления и в документи, представящи новата политика, Белият дом определя промените като важни първи стъпки по посока намаляване на сегашната централна роля, която имат ядрените оръжия в международните отношения. Белият дом се надява, че промяната в тоналността ще доведе до затопляне на отношенията с Русия, до по-твърди международни санкции срещу Иран и международно сътрудничество, засилващо контрола върху ядрените материали и превенция върху ядрения тероризъм.

"Не бих искал да преувеличаваме нещата, но всяко дълго пътуване започва с първа стъпка", заяви Андрю Кучинс, директор на програмата за Русия в Центъра за стратегически и международни проучвания, по повод новия договор за контрол на въоръженията и действията на администрацията.

Сергей Приходко, помощник на руския президент Дмитрий Медведев, даде да се разбере, че продължилите една година преговори са породили взаимно доверие, довело до резултати.

"Това е събитие с колосално значение, което дава отражение върху начина, по който нашите страни разглеждат други проблеми, проблеми, които засягат всеки", коментира той тази седмица.

Това сътрудничество е крехко. Руският външен министър Сергей Лавров подчерта, че Русия си запазва правото да се оттегли от новия договор за въоръженията, ако счете планирания от САЩ противоракетен щит като заплаха.

Белият дом представя новия договор като значително съкращение на разположените от САЩ и Русия ядрени бойни глави. От договорения през 2002 г. сегашен лимит 2 220 бойни глави, сега те се свиват до 1 550. В документа обаче има трик по отношение на правилата на броенето, което означава, че при определен сценарий САЩ могат да изпълнят новите си задължения, като замразят само 100 бойни глави, а Русия 190, твърдят от американската федерация, която следи ядрените арсенали.

Това е така, защото всеки тежък бомбардировач се брои за едно ядрено оръжие, дори и да носи десетки бойни глави. Представител на администрацията каза, че преговарящите не са се опитвали да прикрият истинския лимит. Бомбардировачите винаги са били трудни за преброяване, защото в случай на война определено количество могат да бъдат поразени преди да проникнат през въздушната защита на противниковата страна. За разлика от ракетите, самолетите могат да бъдат върнати обратно преди да изстрелят своя товар, което ги прави по-малко дсетабилизиращ фактор, за разлика от междуконтитенталните ракети или ракетите, базирани на подводници.

Договорът не е замислен като решителен пробив към свят без ядрени оръжия, заяви висш представител от екипа на Обама. По думите му става дума за "мостово споразумение" към проверима система за оръжеен контрол, която да засили руско-американските отношения и да възстанови дейностите по верификация и инспекции, които бяха преустановени, след като на 5 декември изтече Споразумението за ограничаване на стратегическите въоръжения от 1991 г.

Американските медии напомнят, че тази седмица Обама отново говори за "рестарт" на отношенията между САЩ и Русия, така че "във връзка с въпроси като Иран, Северна Корея или неразпространението на ядрени оръжия Русия да вижда себе си като партньор на САЩ и на международната общност."

По-топлите отношения с Кремъл обаче предизвикват безпокойство в Централна и Източна Европа, които вече изразиха тревога от решението на Обама миналата година да се откаже от плановете на Буш за противоракетен щит. Поведението на Вашингтон бе изтълкувано като отстъпка към Москва. За да успокои партньорите, Обама ще има вечеря в четвъртък вечерта с 11 държавни и правителствени ръководители на страни от региона – България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения.

Поради същата причина, преди да отпътува от Вашингтон, Обама проведе телефонен разговор с президента на Грузия Михаил Саакашвили, за да го увери в подкрепата на САЩ. Обама ще има отделна среща с чешките домакини в петък сутринта, преди да поеме обратно към Вашингтон.