След акцията срещу Инокентий

Комисията по юридическите въпроси и правата на човека на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа ще внесе изменения в доклада за българския закон за вероизповеданията след акцията на прокуратура и полиция срещу синода на Инокентий на 21 юли.

Докладът, приет на 12 септември м.г., ще бъде разгледан от Постоянната комисия на Асамблеята на 7 септември в Осло. След като бяха информирани от Българско правно дружество за изгонването от храмовете на свещеници, които не признават патриарх Максим, в правната комисия са подготвили изменения на текста с оглед на религиозната свобода в София.

Очаква се след редакцията проекто-резолюцията, която третира религиозните свободи в България след приемането на нов закон, да стане още по-остра.

Миналото лято в София бе изпратен докладчикът на ПАСЕ сенатор Доменико Контестабиле, за да проучи доколко приетият от управляващите нов закон за вероизповеданията гарантира религиозните свободи на гражданите.

След мисията му в България през юни, Комисията по юридическите въпроси одобри проекторезолюция, в която разкритикува текстове от новия закон за вероизповеданията, макар и да отбеляза, че той е важна крачка напред. Проекторезолюцията посочваше, че някои текстове от закона противоречат на Европейската конвенция за правата на човека.

В проекторезолюцията на ПАСЕ още тогава бе отбелязано, че законът предвижда намеса във вътрешните работи на религиозните общности, като очевидно изразява предпочитания към патриарх Максим след разделянето на Българската православна църква.

В критикувания член 10 от закона се посочва, че източното православие е традиционното изповедание в България, а негов изразител е "самоуправляващата се Българска православна църква, която под името Патриаршия е правоприемник на Българската Екзархия и е член на Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква. Тя се ръководи от Светия Синод и се представлява от Българския Патриарх, който е и Митрополит Софийски" - т.е. Патриарх Максим.

С ал.2 на чл.15 от закона, в която пише "недопустимо е да съществува повече от едно юридическо лице като вероизповедание с едно и също наименование и седалище" се елиминират претенциите на Софийския митрополит Инокентий - ръководител на алтернативния Свети синод, да се представя за Българска православна църква.

Точно този текст послужи, година след посещението на евронаблюдателя, за издаване на прокурорски постановления, с които полицията изгони свещениците на Инокентий и прехвърли имотите към синода на патриарх Максим. Така църковният спор бе решен не в рамките на самото вероизповедание, а чрез намеса на властите.

Ролята на властите при подобни обстоятелства обаче не е да отстранят причината за споровете чрез премахване на плурализма, а да се стремят да насърчават толерантността между съперничещите групи, смята юридическата комисия на ПАСЕ.

Това е едно от нарушенията на евроконвенцията за човешките права, което ще послужи и за отнасяне на казуса пред Европейския съд в Страсбург.

В проекторезолюцията се посочваше също, че много религиозни общности в България изразяват съжаление заради факта, че на Българската православна църква е отредена специална роля - единствено тя не е задължена да се регистрира като юридическо лица в съда и получава този статут чрез самия закон.

Този закон бе приет, без да бъде изпратен предварително за експертиза в Страсбург. С гласовете на НДСВ, ДПС и БСП в парламента премиерът Симеон Сакскобургготски и президентът Георги Първанов изпълниха обещанията си да легитимират патриарх Максим. ЕС разкритикува закона, но пък Руският патриарх Алексий II похвали президента и премиера.