След една година Сърбия е там, където убийците на Джинджич искаха

Когато сръбският премиер реформист Зоран Джинджич бе убит в петък преди една година, кабинетът каза, че целта е била да се дестабилизира страната, да се прекъсне нейния път към международна интеграция и да се помогне на приятелите на Слободан Милошевич да се върнат в управлението.

Днес кабинетът на Джинджич не е на власт, реформите не са в ход, партията на Милошевич си възвърна известна роля в управлението, а Белград отново е пред риск от изолация заради враждебната позиция на новите власти по отношение на международните ангажименти.

Предполагаемите убийци, срещу които се води съдебен процес, и политическите опоненти на Джинджич твърдят, че той и партията му са корумпирани и злоупотребяват с националните интереси и военните герои на страната, в частност на тези, които по думите им са измъчвани от Международния трибунал за военни престъпления в бивша Югославия.

След убийството на Джинджич позицията на Сърбия в чужбина постоянно се влошава. Само след няколко дни тя отново ще трябва да избира между крайно необходимата финансова помощ на Запада и собствената си подкрепа за заподозрените във военни престъпления.

След предсрочните парламентарни избори през декември новият премиер Воислав Кощуница шокира мнозина, обръщайки се за помощ към социалистите на Милошевич да подкрепят неговото правителство на малцинството.

Притесненията, че социалистите ще пречат на всеки нов арест и екстрадиция в Хага на заподозрени във военни престъпления лица се превърнаха в реалност, след като Кощуница заяви, че Трибуналът в Хага "не е приоритет" на новото правителство.

Други членове на новия кабинет настояват, че няма да има повече екстрадиции на заподозрени в Трибунала: "Отговорът е не", каза заместникът на Кощуница в Демократическата партия и нов сръбски министър на икономиката Драган Маршичанин в отговор на въпрос дали укриващите се от Хагския трибунал ще бъдат предадени.

Подобни изказвания са в противоречие с реалността, в която Международният трибунал в Хага е на челно място в дневния ред на САЩ и ЕС откакто Милошевич падна от власт през октомври 2000 година.

Сърбия изглежда се обръща на 180 градуса, а това не е от полза, каза миналата седмица американският посланик по въпросите на военните престъпления Пиер Ришар Проспер, цитиран от местните медии.

Размяната на реплики бе осъществена само няколко седмици преди 31 март - крайния срок, на който американският Конгрес трябва да обяви решението си дали ще продължи да подпомага Сърбия.

Залогът за силно нуждаещата се от средства балканска страна е много по-голям от помощта в размер на няколкостотин милиона долара, за които Вашингтон и Брюксел поставят условия.

Очаква се също, че решението на САЩ ще регулира тона на водещите международни институции, както и този на донорите и инвеститорите.

За мнозина сърби заподозрените във военни престъпления, в това число четирима генерали от полицията и армията и бившият командващ на босненските сърби, са герои патриоти.

През трите години, довели до неговата смърт, Джинджич не прояви колебание да предава така наречените патриоти, включително и самия Милошевич, в замяна на международна помощ.

След като той си отиде, изглежда сигурно, че кабинетът на Кощуница, в който са включени и хора на Милошевич и който е враждебен към чуждестранното влияние, няма да може да разчита на много съчувствие от Запада.

Кощуница, който отправи критики към икономическата политика на неговия предшественик, окачесвявайки я като корумпирана, непоследователна и социално несправедлива, трудно ще се справи с мъртвата местна икономика дори и с голяма международна подкрепа.

Сега, когато за пръв път в политическата си кариера се сблъсква с предизборните обещания, в словото си при встъпване в длъжност Кощуница повтори линията на Джинджич, че интеграцията на Сърбия в Европа е "наложителна".

В коментар на изказването професорът по икономика в Белград Даница Попович каза: "Сърбия не върви към ЕС. Тя в момента променя своя курс и се връща назад".

*По БТА