След обвинения в катарзис и предателство следствието остава под контрола на прокуратурата

Законът за съдебната власт (ЗСВ), с който следствието бе отделено от прокуратурата, се връща за ново разглеждане, решиха депутатите в петък. Спорните поправки бяха прокарани между първо и второ четене по инициатива на "Възраждане". Президентът Румен Радев обаче им наложи вето, а правната комисия в парламента подкрепи мотивите му. След решението на пленарната зала следствието остава под контола на прокуратурата, поне засега. Бе одобрен и едномесечен срок за внасяне на поправки във върнатия закон.

Отпреди 14 години

Следствието бе пратено под шапката на прокуратурата със законови промени през 2009 г. В следващите 14 години тази институция придоби затихващи функции, тъй като обхватът на престъпленията, които разследва, бе силно ограничен. В момента дела се възлагат на следователи по решение на окръжния прокурор във всяка област.

Следователите се смятат за висококвалифицирани юристи, които трябва да се занимават предимно със сложни дела. Затова са им възложени делата срещу депутати, министри и други тежки престъпления. Преди промените от 2009 г. следствието се занимаваше с много повече казуси.

Промените в ЗСВ бяха приети на фона на сътресенията в прокуратурата – свалянето на Иван Гешев от поста и инсталирането на заместника му Борислав Сарафов като и.д. главен прокурор. Сарафов е началник и на националното следствие. Той самият заяви, че бил изненадан от промените, но подчерта, че това означава, че занапред следователите ще имат много повече работа – нещо, за което настояват от години.

ГЕРБ вече не ги е страх

Поправките се върнаха за ново разглеждане след кратки според парламентарните стандарти дебати. За сметка на това споровете бяха богати по теми като последователност, катарзис и предателство.

Авторите на законопроекта от "Възраждане" се опитаха да защитят промените. Най-подготвен по тази тема от партията на Костадин Костадинов е юристът Петър Петров, който бе и вносител на поправките. На няколко пъти той бе на трибуната, за да брани приетите само преди месец текстове.

Бившият спортен министър Радостин Василев, който наскоро напусна ПП-ДБ със скандал, заяви, че тези поправки са били приети с подкрепата на ГЕРБ, само защото партията на Бойкой Борисов я било страх от бившия главен прокурор Иван Гешев. Тъй като вече нямали проблем с шефа на държавното обвинение, вече не били склонни да гласуват "за" отделяне на следсвието.

"Аз съм съгласен, че има коалиционен катаразис заради рокадите по върховете на прокуратурата. Гласуването след малко ще е плод на политическа конюнктура", каза в отговор Петров.

Той обвини и БСП, че са сменили позицията си, защото Корнелия Нинова, която е и бивш следовател, подкрепяла промените преди няколко седмици. В отговор тя заяви, че законът всъщност е бил приет в нарушение само с едно гласуване (промените бяха внесени между първо и второ четене), а Петров писал текстове "на коленце" под диктовката на депутата от ГЕРБ Радомир Чолаков.

Георги Свиленски пък се обърна към Петров и го попита дали осъзнават как ГЕРБ са ги предали.

Против

Още при приемането на промените от ПП-ДБ заявиха, че са против тях. Един от малкото депутати, които ги подкрепят, е бившият вътрешен министър Бойко Рашков. В миналото той бе началник на националното следствие и смята, че структурата има много по-голям капацитет да разследва. Рашков е отявлен критик на прокуратурата под ръководството и на Сотир Цацаров, и на Иван Гешев.

В мотивите към ветото на президента е записано, че промените през 2009 г. са били приети по препоръка на европейските институции.

Всъщност, идеята за отделяне на следствието не идва само от "Възраждане". Преди време ГЕРБ поискаха от Конституционния съд тълкуване дали промените в закона от 2009 г. не са били противоконституционна. Идеята бе, че разследването на престъпления, извършени от главния прокурор, може да се възложи на следователите. Това обаче така и не се случи, защото по тази тема бе приет друг законов механизъм.