Сливен иска спасителни 17 млн. лв. от бюджета

Общината ще вдига такса смет, за да плати над 50 млн. лв. на фирмите за почистване

Кметът на Сливен Стефан Радев

Солидните 17 250 000 лв. под формата на временен безлихвен заем се надява да получи от държавата кметът на Сливен Стефан Радев. Това предвижда оздравителният план на общината, чието обществено обсъждане се състоя в четвъртък. Така тя разчита да плати просрочия и да покрие текущи разходи, като лъвският пай от тях ще отиде за сметосъбиращи фирми, на които общината по принцип трябва да плати над 50 млн. лв., става ясно от плана.

Любопитното около кмета Радев е, че бе номиниран от ГЕРБ за участие в последните местни избори и спечели като претендент на партията на Борисов, но впоследствие се оказа, че към момента на номинацията все още е членувал в партийното ръководство на БСП в града.

Извън поисканите 17.25 млн. лв. от държавата общината емитира пред 2016 г. и облигационна емисия през Общинска банка, с която успешно набра 25 млн. лв.

Сливен е една от най-закъсалите във финансов план общини у нас. При годишен бюджет от 60 млн. лв. само просрочените задължения на общината са за над 20 млн. лв. към края на 2015 г.

В същото време сумата на поетите задължения за разходи възлиза на шокиращите за община от такъв мащаб 147 млн. лв. Те се равняват на 220% от средногодишния размер на разходите на Сливен за последните 4 години.

В началото на юни финансовото министерство обяви, че 36 от общо 265 общини у нас влизат в процедура по финансово оздравяване. Това стана възможно, след като за пръв път в закона бе въведен подобен механизъм. В списъка влезе и Сливен.

Преди седмица финансовият министър Владислав Горанов коментира, че не е доволен от получените оздравителни планове на много от закъсалите общини, макар че не посочи имена. Той обаче изрично предупреди, че общините не трябва да се заблуждават, че ресурсът, който ще получат от държавата, задължително ще се превърне в безвъзмездна финансова помощ, каквато опция съществува в закона. Въпреки това общинското ръководство на Сливен изрично подчерта тази възможност при общественото обсъждане.

Наред със Сливен други закъсали общини също се надяват на сериозната помощ от държавата, за да излязат от предфалитното си състояние. Перник например също поиска огромна сума - 20 млн. лв., Кърджали – 7.8 млн. лв., Доспат – 6.6 млн. лв. и т. н.

Дори и малкото мерки за "затягане на коланите" в Сливен бяха атакувани по време на общественото обсъждане. Например свиването на щата и бюджета на прословутите Ансамбъл за народни песни и танци и Симфоничен оркестър, за които в миналото са отделяни по над 1 млн. лв. годишно, бе сериозно критикувано от граждани, опозиция и синдикати.

Общински съветници от опозицията се обявиха и срещу повторното вдигане на данъчната тежест за гражданите.

В началото на 2016 г. бяха повишени данъците върху сградите и автомобилите, от което се очакват допълнителни приходи в размер на около 4 млн. лв. през 2016 г. През 2017 г. се залага ново увеличение – този път на на такса смет и на данъка за придобиване на имущество. Таксата ще се покачва с по 17% през следващите три години. Удръжката за детски градини също ще се повиши – от 35 лв. на 45 лв. на месец.

Според оздравителния план заради популистки решения, довели до ниски нива на данък сгради и такса смет, през последните 4 години общината е загубила 18 млн. лв. по тези две пера. Например през 2015 г. средният размер на данъка върху недвижимите имоти на 1 жител е бил в размер на 28 лв. при ниво от 33 лв. в съпоставими общини. Нивото на такса смет е било 22 лв. на жител при 51 лв. в други подобни кметства.

Най-големи просрочия – в размер на 4.6 млн. лв., Сливен има тъкмо към компанията за извозване на смет ДЗЗД "Грийн партнърс – БКС", която според някои медии е свързвана с бизнесмена Румен Гайтански (Вълка). Към същото дружество общината е поела ангажименти за разходи в размер на 16.7 млн. лв. към края на 2015 г.

Цели 36 млн. лв. пък общината се е ангажирала да плати на друга сметосъбираща фирма – "Консорциум ЛТБ България Холдинг". За нея преди години областният управител на Сливен Марин Кавръков твърдеше, че има връзка с бившия кмет на града Йордан Лечков. Самият Лечков обаче тогава отрече и обяви, че ще съди Кавръков. Въпреки това обаче заради предоставен имот без търг на същия консорциум Лечков бе обвиняем преди години.

Общината е плащала и огромна сума – 1 млн. лв. годишно, за сигурност, т. е. основно охрана на общински обекти, става ясно още от оздравителния план. Затова съответните договори ще бъдат ревизирани. Общината е била и твърде щедра в социален план, като разходът за социални услуги достига 14 лв. на жител при средно 9 лв. в другите общини, пише още в плана.

Споделяне
Още от Бизнес