Слободан Милошевич е мъртъв

Бившият югославски президент Слободан Милошевич беше намерен мъртъв в килията си в ареста на Хагския трибунал, където бе съден по обвинения във военни престъпления.

Смъртта е констатирана в събота в 10 сутринта, когато в неговата килия е намерено безжизненото му тяло. Служители от затвора Схевенинген са констатирали, че когато е бил намерен, Милошевич вече е бил мъртъв от няколко часа. Семейството му е било уведомено веднага от холандските власти. 

Хагският трибунал е извикал на място представители на холандската полиция и властите, които са започнали разследване.

“Трибуналът уби моя съпруг”

“Трибуналът уби моя съпруг”, заяви пред СиЕнЕн Мира, съпругата на 64-годишния Милошевич.

В коментар за смъртта на бившия югославски диктатор френският външен министър Филип Дуст-Блази заяви, че хилядите жертви на кървавите балкански войни, водени от Милошевич, не могат да бъдат забравени. Той добави, че бившият югопрезидент е починал от естествена смърт.

Борислав Милошевич, братът на  Слободан Милошевич, каза, че семейството няма доверие на Международния трибунал за извършване на аутопсия на тялото.

Зная, че неговото семейство е против аутопсия там, защото те им нямат доверие, точно както той нямаше доверие на лекарите и на трибунала, заяви Борислав Милошевич пред АП в Москва.

Той каза, че семейството не е решило къде да бъде погребан брат му.

Същевременно Сръбската социалистическа партия на Слободан Милошевич поиска  Милошевич да бъде погребан в Белград,  в Алеята на великите.

Очаква се докладът за аутопсията

Няма признак, че смъртта на Слободан Милошевич се дължи на самоубийство, каза говорителка на Хагския трибунал пред АФП, цитирана от БТА.

Ние не можем да кажем, че той е починал от естествена смърт, ние очакваме доклада от аутопсията и от токсикологичното изследване, които трябва да бъдат извършени от холандските власти, каза говорителката.

Същевременно един от служебно назначените адвокати на Милошевич - Стивън Кей, заяви, че неговият клиент не е имал намерение да се самоубива.

Преди няколко седмици той ми каза, че няма намерение да се самоубива, той работеше упорито по защитата си и бе решен да се бори за своя процес, каза адвокатът пред телевизия ББС.

Срещу бившия югопрезидент са повдигнати 66 обвинения в геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления.

Той страдаше от сърдечни проблеми и високо кръвно налягане, поради което съдебният процес бе прекъсван многократно през изтеклите години.

Хагският трибунал николко пъти отхвърли искането на Милошевич да пътува до Русия за специално медицинско лечение, припомня СиЕнЕн. Той смяташе да обжалва това решение, твърдейки, че здравословното му състояние се влошава.

Анализатори очакват смъртта на Милошевич да има силен ефект в Сърбия, която е под огромен международен натиск да предаде на Хагския трибунал Ратко Младич и Радован Караджич.

По-голямата част от съдебния процес срещу Милошевич бе предаван по сръбската телевизия, което не позволи на хората да забравят бившия си президент. Народът и политиците на Сърбия са разделени по въпроса за вината на обвинените във военни престъпления сръбски дейци, което ще предизвика още по-сериозни негативни обществени реакции при евентуалното предаване на Караджич и Младич.

Смъртта на Милошевич настъпи ден преди третата годишнина от покушението срещу сръбския министър-председател Зоран Джинджич.

Събитието съвпада и със сложните международни усилия по договарянето на окончателния статут на югославската област Косово, която е доминирана от косовски албанци, настояващи за независимост. Областта е под административното управление на ООН от 1999 година, след въздушните удари на НАТО срещу Сърбия, която под ръководството на Милошевич приложи етническо прочистване в Косово.

Председателят на Националния съвет за сътрудничество с трибунала в Хага Расим Ляич поиска от съда в Хага патолози от Сърбия и Черна гора да участват в обдукцията на Слободан Милошевич. Според Ляич, това искане е отправено, за да се препятстват евентуални спекулации за причините за смъртта на Слободан Милошевич, предаде централната сръбска телевизия, цитирана от БТА.

Съболезнования по повод на смъртта на Слободан Милошевич изпрати в събота и премиерът на Сърбия Воислав Кощуница, който изтъкна, че правителството ще поиска от трибунала в Хага съобщение за този случай.

Балканите лишени от правосъдие

Генералният секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер заяви, че смъртта на Слободан Милошевич лишава Балканите от правосъдие.

Трябва да се съжалява, имайки предвид огромния брой жертви от войните на Балканите, че правосъдието няма да може да продължи своя ход, заяви Схефер.

Бившият американски посланик в ООН Ричард Холбрук, който участваше в преговорите за подписване на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна, заяви, че няма да пролее сълзи за Милошевич.

Неговите действия доведоха до смъртта на над 300 000 души в Европа, до четири войни и нестабилност в Югоизточна Европа, заяви архитектът на Дейтънското споразумение пред СиЕнЕн.

ЕС заяви, че смъртта на Милошевич не освобождава Сърбия от отговорността да предаде заподозрените във военни престъпления  от войните на Балканите през 90-те години.

Политически за Белград това събитие не променя по никакъв начин необходимостта да се разчистят сметките с наследството от войните на Балканите, каза австрийският външен министър Урсула Пласник, чиято страна председателства ЕС.

Върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Хавиер Солана изрази надежда, че смъртта на бившия югославски президент ще помогне на Сърбия да се обърне окончателно към бъдещето.

Руското външно министерство изрази съжаление, че Международният трибунал в Хага отхвърли в края на февруари искането на Милошевич да се лекува в Русия.

Процесът срещу Милошевич

Процесът срещу Милошевич, открит през февруари 2002, бе прекъсван неколкократно по здравословни причини. Подсъдимият, от 2001 в затвора на международния съд на ООН в Хага, страдаше от високо кръвно и кардиологични проблеми. През февруари т. г. съдът отхвърли молбата му да замине на лечение в Русия.

64-годишният Слободан Милошевич трябваше да отговаря пред Международния трибунал за престъпления против човечеството, геноцид и военни престъпления във войните, които Сърбия водеше през 90-те години на миналия век срещу бившите югославски републики и Косово по обвинение от общо 66 точки. От есента на 2004, позовавайки се на юридическото си образование и не признаващ легитимността на международния съдебен орган на ООН, Милошевич пое сам защитата си в Хага. Доживотна присъда очакваше диктатора в случай, че бе признат за виновен.

“Съвестта ми е чиста, спя всяка нощ спокойно” - тези думи присъстваха във всяка негова реч и интервю от затвора и по време на ексцесиите му в съда в Хага. Сякаш, за да докажат на околния свят, колко банален е наистина в цинизма си тоталитаризмът. След падането му от власт на 5 октомври 2000 съвестта на Милошевич обаче е последното, което занимаваше международната общественост и Международния трибунал.

След залавянето на тогава 59-годишния сръбски президент във фокуса на подготовката на процеса и последвалите разследвания бяха юридически легитимните доказателства за геноцида на Балканите, проведен от него. 13 години, от септември 1987 до началото на октомври 2000, Милошевич определяше политическата и етническа съдба на Сърбия - и на бившите югославски републики.

Историята

Роденият на 20 август 1941 в Черна Гора, гр. Пожаревиц, Милошевич завършва право в Белград, където започва професионалната и партийната му кариера в югославската комунистическа партия. Между 1973 и 1983 работи като юрисконсулт на Белградската банка. През тези 10 години той пътува над 60 пъти служебно в САЩ, отделно са командировките му в Западна Европа. През 1984 става шеф на комунистите в югославската столица - за времето си един от най-важните постове в йерархията на ЮКП.  Месеци по-късно той се налага като лидер с бруталните мерки, пропагандата и кампаниите си из страната срещу “сръбските националисти, реакционери и антикомунисти в областта на културата и науката”.  

До върха на властта на югославската комунистическа партия и на Югославия Милошевич се добира с помощта на сръбските комунистически националисти и партийни хардлайн-догматици. Последните се мобилизират около фигурата му срещу модернизирането на федеративните структури и реформите в Югославия в края на 80-те, след зададената от Москва линия на Перестройка, която заплашва с последиците си статуквото им. Цялата властова структура на комунистическия сръбски партиен апарат се консолидира де факто около бъдещия диктатор, за да запази влиянието си.  Обединена от паролите му за “Запазване на сръбските национални интереси” е и сръбската етническа общественост, след период на интензивна индоктринация от страна на кръга на Милошевич в ЮКП. През септември 1987 Милошевич организира комплота срещу своя политически баща, сръбския президент Иван Стамболич. Стамболич изпада в немилост, години наред се укрива от кръга Милошевич, а през 2000 е отвлечен в Белград, като и до днес липсва всяка следа от него.

Националистическите идеи на Милошевич намират широк прием в Сърбия – латентният великосръбски шовинизъм е благоприятна почва, връху която властта на диктатора се крепи, в която пуска дълбоки корени, за да оцелее 12 години. Използвайки растящата си популярност сред сърбите и настройвайки умело междуетнически настроения, Милошевич свиква референдум през 1989, на който е избран с валидни 86% , според западни наблюдатели, за президент на сръбското междинно президиално представителство. При първите демократични президентски избори през 1992 Милошевич печели самостоятелно с над 56%, но този път опозиционните сили го обвиняват в измама. През 1997 е избран от парламента на състоящата се от Сърбия и Черна гора югославска федерация за президент на републиката. Дори при първите директни югославски президентски избори през септември миналата година, над 30% от избирателите дават гласовете си за подсъдимия пред международния трибунал в Хага Милошевич.

11 години по-рано – през 1989 – Милошевич обещаваше в пропагандните си речи “Последното решение” за кризата в провинция Косово. Тогава той премахна автономията на Косово, гарантирана от югославската конституция и със собственоръчно съставен указ залови всички депутати и общественици от албански етнически произход. Само месеци по-късно Милошевич започна с офанзивната политика на конфронтация с всички обявили независимост бивши югославски републики, което доведе до войните и етническите чистки 1991 в Хърватска и 1992 в Босна-Херцеговина. През 1997 Милошевич заяви в интервю за западните медии: “Ние, сърбите, не желаем конфликти. Там, където аз имам правото да решавам, където моят глас тежи, никога няма да избухне война.”

Седмици след това интервю Милошевич започна подготовката и първите действия на войната в Косово. Откритата 1999 интервенция на НАТО срещу югославската армия и сръбските милиции, имаше за цел да спре масовите убийства, и насилието, познати от двете войни срещу хървати и босненци.

Именно издаваните от Милошевич заповеди на сръбските военни части за целенасочени нападения и геноцидни убийства в Косово, плануваното и органзирано в различни области на провинцията избиване на цивилни лица, доведоха до обвинението на международния съд на ООН в Хага и задържането на Слободан Милошевич.

“Трибуналът на ООН е една аморална и нелегална институция и аз не я признавам!”, заяви в последното си интервю през февруари Милошевич. И сравни статута на международния съд и отношението на ООН към сърбите и себе си с терора на нацистите срещу евреите през Втората световна война. Тогава той напусна демонстартивно интервюто, прекъсвайки журналистите, които му припомниха фактологията в равносметката на 13-те години диктатура, които остави зад себе си: над 200 000 избити, десетки хиляди в концентрационни лагери или масови етнически чистки, над 1 000 000 бегълци, десетки хиляди безследно изчезнали, бездомни, изнасилени и малтретирани.