Смени в ръководството на Агенцията по храните

Разтърсваната от скандали през последните години Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) вече има нов изпълнителен директор и нов заместник-изпълнителен директор.

На мястото на д-р Дамян Илиев е назначен проф. д-р Паскал Желязков. Сменен е и единият от тримата заместник-изпълнителни директори, като на мястото на доц. д-р Тодорка Янковска-Стефанова е назначена д-р Марияна Шумова.

Изпълнителният директор на БАБХ и заместниците му се назначават от премиера по предложение на земеделския министър. Новината обаче не беше съобщена от пресслужбата на правителството, а качена на сайта на БАБХ  в момент, когато земеделският министър Десислава Танева е в Хелзинки. Във финландската столица тя участва в неформалното заседание на Съвета на ЕС по земеделие. Танева, която зае министерския пост преди няколко месеца, още тогава обеща промени в БАБХ, но призова да се изчака.

Неофициално се коментира, че проф. Паскал Желязков е близък до бившия земеделски министър и настоящ лидер на СДС Румен Христов.

В началото на годината премиерът Бойко Борисов назначи д-р Цвятко Александров за зам.-изпълнителен директор на БАБХ, след като д-р Петя Петкова подаде оставка. Александров отговаря за контрола върху животните и фуражите.

Третият заместник-изпълнителен директор на БАБХ е инж. агроном Николай Роснев, който заема поста от май 2013 г. и отговаря за растителната защита и качеството на плодовете и зеленчуците.

Недоволството на фермерите

Доктор Дамян Илиев пое поста на изпълнителен директор на БАБХ в края на май 2015 г., след като тогавашният шеф Пламен Моллов беше отстранен заради сигнали от бизнеса, че върху фирми е упражняван рекет и са искани нерегламентирани плащания за осигуряване на спокойствие при проверките.

Назначението на Дамян Илиев стана по предложение на тогавашния земеделски министър Десислава Танева. Преди да оглави БАБХ той беше заместник директор в Дирекция "Здравеопазване и хуманно отношение към животните и контрол на фуражите" и Дирекция "Контрол на ветеринарномедицински продукти". Дамян Илиев беше и главен ветеринарен инспектор на страната.

Той оглави БАБХ след епидемията от "син език", при която бяха избити хиляди овце през 2014 г. За да се предотвратят опасните епизотии по животните беше създаден специален фонд за борба с болестите по животните. Работата му е обвита в мъгла, но е факт че не помогна особено за предпазване от бедствия.

Държавата пръсна над 20 млн. лв. за борба с опасното заболяване по животните - нодуларния дерматит през 2015 и 2016 г. Отделно бяха похарчени нови милиони за обезщетения за птичия грип, който се повтори през 2015, 2016 и 2018 г.

Най-голямата криза обаче беше предизвикана от чумата по овцете и козите през миналата година и африканската чума по свинете през тази година. Това доведе до избиване на хиляди животни, ликвидирайки една пета от свиневъдството у нас.

Последваха бунтове, блокиране на пътища и искания за оставка на правителството. Наложи се лично премиерът Бойко Борисов да се среща с кметове в Пазарджишко, за да ги потушава.

При всички тези кризи тегнеха съмнения за това дали реакцията на БАБХ е навременна и адекватна. Непопулярните мерки с избиването на здрави животни не можеха да бъдат разбрани от стопаните им.

Допълнително огън наля и скандалът със затварянето на екарисажите. Тази дейност беше дадена на мобилни инсенератори, които обаче не можеха да изгорят хилядите избити животни, въпреки получените 30 милиона лева от държавата. https://www.mediapool.bg/babh-naliva-bezotchetno-i-v-narushenie-milioni-za-izgaryane-na-zhivotinski-trupove-news296656.html

Новите началници

Така след като зае поста земеделски министър Десислава Танева обеща промени в ръководството на БАБХ, въпреки че Дамян Илиев беше нейно предложение за назначение. Смяната стана безшумно, така както се управляват милионите, които изтичат към БАБХ за борба с епизоотиите.

Новият шеф на БАБХ проф. д-р Паскал Желязков участва активно в овладяването на разпространението на чумата по свинете с драстични и непопулярни мерки, сред които поголовно избиване на домашните прасета, без те да са в райони с разпространение на болестта.

Преди да стане директор на БАБХ Паскал Желязков беше директор на Национален диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт "Проф. Д-р Г. Павлов". Той има дългогодишен опит като ръководител на структури с научноизследователска, диагностична и аналитична дейност. Бил е началник отдел в Център за оценка на риска, директор на Национална научноизследователска станция по ловно стопанство, биология и болести по дивеча, както и зам.-генерален директор в Националната ветеринарномедицинска служба.

Паскал Желязков има над 90 научни публикации и научни доклади. По образование е ветеринарен лекар, завършил е Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина в Стара Загора. Владее английски и руски език.

Новият заместник-изпълнителен директор д-р Марияна Шумова до момента е изпълнявала длъжността началник отдел в дирекция "Граничен контрол". Била е и директор на Областната дирекция по безопасност на храните в Хасково.

БАБХ харчи между 40 млн. и 60 млн. лв. годишно

БАБХ беше създадена през 2011 г. чрез обединяване на Националната ветеринарномедицинска служба, на Националната служба за растителна защита (с изключение на Института по растителна защита), както и на Националната служба по зърното и фуражите, на регионалните здравни инспекции.

Бюджетът ѝ е по около 40 млн. лв. годишно за последните три години. Значителна част от него – около 33 млн. лв. отиват за издръжката на над 2200 служители, които работят за БАБХ.

Планираните средства обаче никога не се оказват достатъчни заради чумите, които тръшкат различни браншове. Така например през 2017 г. са изразходвани около 20 млн. лв. повече от планираните близо 40 млн. лв. за борба с болести и ваксинации на животни.

През 2018 г. също има непланирани разходи. Обезщетенията за принудително убити животни за овце и кози са били близо 10 млн. лв., за ваксини и диагностика са дадени близо 15.6 млн. лв., а за унищожаването на животни над 16 млн. лв. Това показва финнасовия отчет за изпълнението на бюджета на земеделското министерство.

Една от най-важните дейности на БАБХ е, че тя поддържа регистрите със стадата животни, въз основа на които се изплащат европейски субсидии. Неофициално се коментира, че част от тези стада фигурират само на книга с цел да се източват европейски субсидии. Това ще бъде и едно от най-големите предизвикателства пред новото ръководство.

Покрай чумата със свинете наяве излезе и факта, че голяма част от домашните прасета не бяха регистрирани, като една от причините беше сложната процедура. Сега тепърва предстои този процес да бъде облекчен, а целта е всички домашни прасета да влязат в регистър.