SMS от Face off

Вторият президентски мандат лети към Първанов като метеорит. Или като една от онези "умни" ракети, които прихванат ли веднъж целта, я преследват докрай. И  нито можеш да ѝ избягаш, нито да се скриеш.

През цялата т. нар. кампания Първанов прави точно това - крие се, но не само като предизборен трик, както смятат мнозина, а защото на тези избори наистина вече го няма. Това, което виждаме, спокойно може да е негов двойник или холограма с насочвани движения и реплики.

На предишните избори през 2001 г., макар и неохотно, се кандидатира все пак самият Първанов, от плът и кръв, както се казва, с автентично излъчване на човек със средни възможности, каквито впрочем са повечето хора в света. Той беше изпратен в битката срещу несъразмерно нахъсания Стоянов като обречен и това му спечели ако не друго, автентично съчувствие, а оттам и победа.

Ако беше предвидил този парадокс, Първанов вероятно щеше да ограничи ролята на спонсорската си група, в чиито заложник впоследствие се превърна. А опитът му да се откупи с по един орден "Стара планина" не даде никакъв друг резултат, освен че изкара някои от "благодетелите" му  на светло. Та дори се наложи Ахмед Доган да връща "високото отличие", защото работата съвсем стана ачик.

Капанът обаче беше щракнал и още с прекрачването на "Дондуков" 2. Първанов трябваше да започне изплащането на дълговете си, потъвайки още повече в тях и постепенно изчезвайки като индивид със собствена воля. Ако зависеше от предпрезидентския Първанов, едва ли сегашният би се хвърлил така отчаяно да вкарва на всяка цена ДПС във властта. Само че не зависи. На "Дондуков" 2 се възцариха множество чужди воли и най-вече волята на Доган, с лице назаем ( Face off ), предоставено им от Първанов.

Именно това лице днес е кандидатирано за още един мандат и за ужас на онова, което е останало от Първанов, ще го спечели. И няма не искам, няма недей, както пее един негов приятел. Кампанията тече по военен план с разгръщането на два мощни фланга - от едната страна са съпартийците му, които биха направили всичко, за да не вземе да се върне на "Позитано" 20, от другата - Доган и познатите добре облечени бизнесмени, които трудно биха намерили по-удобен диспечерски пункт за разпределение на интересите си в управлението на държавата.

Първанов го няма в тази кампания, защото не е нужен - дори плакатът му не е с неговото лице, а с истинските лица на други хора. В ефира чужд глас произнася посланията му. В предизборната битка с другите кандидати участва не той, а преторианските медии на кукловодите му - от калните си окопи. В единия стана лека засечка и последва характерният за военното положение отговор -  журналистът светкавично беше "разстрелян". Вярно, че в която и да е нормална държава по време на предизборна кампания това би било равносилно на политическа атомна бомба, но както казва Виктор Пелевин за родната си Русия, парадоксите са солта на тази държава.

През парадоксите трябва да стигаме до вярната картина и тук. Ако християнски настроените избиратели само за миг си представят какво го чака Първанов през следващите години, пак биха изпитали онова съчувствие отпреди пет и пак биха му подали ръка. Този път като не го изпратят в същия кабинет и в грандиозния резил, когато неизбежното внасяне на някакъв ред от Европа ще вади една по една купищата кирливи ризи, крити сега на живот и смърт и с всякакви средства.

"Трудно е", повтаря предизборният клип на Първанов като кодиран SMS "Спасете моята душа"  ( Save My Soul), но няма кой да го дешифрира. В силиконовото пространство на медиите няма място за човещина -  като например да се поставиш на мястото на другия, да влезеш в чепиците му, както казват англичаните, за да го разбереш по-добре и да му помогнеш.

Само след две седмици метеоритът на победата ще влети на "Дондуков 2" с фигурата на Доган, който ще каже като в стария виц: "Друже, имам за теб две новини - добра и лоша. Лошата е, че оттук нататък ще ядеш само л...а. Добрата е, че л...а има достатъчно".